Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр.Първомай, 01.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и тринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

при секретаря: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №187 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.286 ЗЗД.

Ищците Х.С.В., ЕГН **********, и Ж.Р.З., ЕГН **********, двамата представлявани от адв.Т. И., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.”***” №1в, твърдят, че сключили с ответното дружество договор за правно обслужване, по силата на който трябвало да оказват юридическа помощ при осъществяване на текущата му дейност срещу възнаграждение в размер една минимална работна заплата на месец за първия ищец, или 290 лв., и три такива заплати, или 870 лв. на месец за втория ищец. Договорът бил сключен за една година до 21.12.2012г., като действието му било продължено на основание чл.4 от същия. По-късно ответникът прекратил договора с едностранно предизвестие, което ищците получили на 17.12.2012г. Тъй като предизвестието било уговорено като тримесечно, договорът се считал прекратен от 17.03.2013г. За периода от 01.12.2012г. до тази дата ответникът не изплатил на ищците полагащите им се възнаграждения в общ размер 3075 лв. за ищцата Ж.З. и 1025 лв. за ищеца Х.В.. За тези суми в общ размер 4100 лв. в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът възразил. Въз основа на изложените обстоятелства, в ИМ е формулирано искане за постановяване на установително решение, с което да бъдат признати в отношенията между страните горепосочените вземания. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът “Многопрофилна болница за активно лечение – Първомай”ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.”***”№51, представляван от д-р Р.Д.Б., чрез пълномощника адв.С. С., признава сключването на посочения в исковата молба договор. Възразява, че договорът нямал абонаментен характер и предвиждал заплащане на възнаграждение само при свършена работа, а в посочения от ищците период от време ответникът нямал нужда и не им бил възлагал конкретни поръчки, съответно от тяхна страна не бил даден отчет за извършеното, поради което и възнаграждение не им се дължало. Затова моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а това се установява и от приложения по делото договор, че на 21.12.2011г. между тях е сключен договор, по силата на който ответникът е възложил, а ищците са приели срещу възнаграждение да предоставят юридическа помощ при осъществяване на текущата му дейност за срок от една година. Според разяснението в т.2 от договора юридическата помощ се изразява в устни и писмени консултации, участие в преговори при сключване на търговски сделки, подготвяне на проекти за договори, нотариални актове, пълномощни, декларации, вписване в търговския регистър и др.подобни. Предвидено е, че юридическата помощ ще се оказва главно в областта на търговското, облигационното, вещното, трудовото и административното право, като процесуалното представителство по съдебни дела, както и по други поръчки извън текущата дейност, се договарят и заплащат отделно. За оказване на договорената помощ възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителите възнаграждение в размер общо четири минимални работни заплати месечно, от които три за адвокат Ж.З. и една за адвокат Х.В.. Според т.4 действието на договора се продължава автоматично с една година, ако не по-късно от един месец преди изтичане на срока никоя от страните не е уведомила писмено другата страна, че желае прекратяването му, а според т.8 договорът може да бъде прекратен предсрочно едностранно от възложителя или изпълнителя с тримесечно предизвестие. Няма спор между страните, че действието на договора е продължено с една година поради неотправяне на предизвестие от нито една от тях в срока по т.4.

С писмо от 10.12.2012г. възложителят е поканил изпълнителите да прекратят договора по общо съгласие, а в случай, че не приемат предложението, да считат поканата за едностранно предизвестие за прекратяване на договора. Ищците признават, че са получили предизвестието на 17.12.2012г.

Видно от приложеното ч.гр.д.№162/2013г. на РС Първомай, в полза на ищците е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми, срещу която ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК в законоустановения срок. В предоставения на ищците от съда 1-месечен срок за това е подадена и настоящата искова молба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД. Договорът има за предмет ежемесечно правно обслужване чрез консултации, съвети и изготвяне на становища – писмени и устни, по конкретни правни въпроси, възложени от ответника, срещу заплащане на възнаграждение. По силата на постигнатата в т.4 договореност срокът на действие на договора е продължен с една година, или до 21.12.2013г., доколкото по делото не се установи да е отправено едностранно предизвестие в уговорения краен срок за това – не по-късно от един месец преди изтичане на първоначалния срок, или до 21.11.2012г. Отправената след това покана, датираща от 10.12.2012г., има характер на предизвестие по т.8 от договора – за предсрочно прекратяване на договора, в която хипотеза същият се счита прекратен, при липса на друго указание в поканата, три месеца след получаването й. Ответникът не е ангажирал доказателства за по-ранна дата на получаване на предизвестието от признатата от ищците 17.12.2012г., затова следва да се приеме, че договорът е прекратен след изтичане на три месеца от посочената дата, или на 17.03.2013г. За срока на действие на договора всяка от страните е дължала изпълнение на поетите с него задължения, съответно ответникът дължи заплащане на уговореното възнаграждение.

На въпроса дали ищците са били изправна страна по договора, който е основният спорен момент по делото, следва да се отговори утвърдително. Това произтича от характера на договора, който изисква от изпълнителя не конкретен резултат, както е при договора за изработка, нито пък изисква непрекъснато полагане на труд и престиране на работна сила, както е при трудовия договор. В конкретния случай ищците е следвало да престират правни консултации при конкретно възлагане на възникнали необходими за разрешаване въпроси от страна на възложителя. Ответникът не ангажира доказателства относно това кога и какви нужди от консултация са възниквали и какви конкретни задачи са били поставяни на ищците, за да възникне за тях тежестта да докажат изпълнение по поставените задачи. Нещо повече, той сам признава, че в периода, сочен от ищците, не им е възлагал нищо. В договора задълженията на изпълнителите са предвидени общо, като от тях се е изисквало да бъдат в готовност да окажат правно съдействие, но само при възникване на необходимост от това и при конкретно възлагане и поставяне на конкретна задача от страна на възложителя. При липса на необходимост от консултация задължението за заплащане на текущо месечно възнаграждение от страна на възложителя не отпада. Ето защо съдът намира, че същото е дължимо в уговорения между страните размер за периода от месец 01.12.2012г. до 17.03.2013г., след която дата договорът е бил прекратен.

Дължимото възнаграждение е обвързано от размера на минималната за страната работна заплата към датата на сключване на договора, която според ПМС № 300/10.11.2011г. е 290 лв. За горепосочения период в полза на първия ищец се дължи възнаграждение в размер по 290 лв. за месеците декември 2012г., януари и февруари 2013г. и 159 лв. – възнаграждение за периода 01.03.2013г. – 17.03.2013г. (290/31.17), общо 1029 лв. Исковата претенция е за 1025 лв. и с оглед диспозитивното начало в процеса следва да се уважи изцяло. В полза на втората от ищците се дължи възнаграждение в размер по 870 лв. (290.3) за периода 01.12.2012г. – 28.02.2013г. и 477 лв. – възнаграждение за периода 01.03.2013г. – 17.03.2013г. (870/31.17), общо 3087 лв., затова исковата претенция за претендираната сума 3075 лв. е изцяло основателна.

При този изход на спора и с оглед направеното от ищцовата страна искане, на тази страна следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищците са направили разноски в общ размер 782 лв., в това число 82 лв. – държавна такса и 700 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед пълното уважаване на претенциите същите следва да се присъдят изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение “Многопрофилна болница за активно лечение – Първомай”ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.”***”№51, представлявано от д-р Р.Д.Б., чрез пълномощника адв.С. С., че същото дружество дължи на Х.С.В., ЕГН **********, и Ж.Р.З., ЕГН **********, двамата представлявани от адв.Т. И., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.”***” №1в, сумата 4 100 лв. (четири хиляди и сто лева) – неплатено възнаграждение по договор за правно обслужване от 21.12.2011г., дължимо за периода от 01.12.2012г. до 17.03.2013г., включително, от които 3075 лв. (три хиляди и седемдесет и пет лева) са дължими в полза на Ж.З., а 1025 лв. (хиляда двадесет и пет лева) – в полза на Х.В., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№162/2013г. на РС Първомай.

ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение – Първомай”ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.”***”№51, представлявано от д-р Р.Д.Б., чрез пълномощника адв.С. С., да заплати на Х.С.В., ЕГН **********, и Ж.Р.З., ЕГН **********, двамата представлявани от адв.Т. И., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.”***” №1в, сумата 782 лв. (седемстотин осемдесет и два лева) – деловодни разноски по гр.д.№187/2013г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

РК / НК