Р Е Ш Е Н
И Е № 84
гр.Първомай, 22.07.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІ с., в открито съдебно
заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Мария Запрянова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №179
по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ищецът Д.А.У., ЕГН **********,***, представляван
от адв.С.М., твърди, че работел по трудов договор в ответното „МБАЛ-Първомай“ЕООД
на длъжност „експерт стопанска дейност“, код по НКПД 242160001, КИД 8610. На
20.03.2013г., при условията на отказ, й била връчена заповед №14/20.03.2013г.
на управителя на дружеството, с която на основание чл.328, ал.2 КТ – поради
сключване на договор за управление, било прекратено трудовото му
правоотношение, считано от 08.04.2013г. Поддържа, че уволнението е незаконно,
тъй като не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл.328,
ал.2 КТ. Р.Б., с която бил сключен процесния договор за управление, била
същевременно управител на „Медицински център 1 – Първомай“ЕООД, едноличен
собственик на което дружество била община Първомай. В тази връзка възразява, че
сключеният договор за управление е нищожен, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл.41, ал.1, т.4 от Наредбата за реда на управление на
общинското имущество, включено в общински търговски дружества и предприятия с
общинско участие, приета от общински съвет гр.Първомай, според която разпоредба
управител на търговско дружество с общинско участие не може да бъде лице, което
е управител на друго общинско дружество. Възразява още, че заеманата от него
длъжност не попада сред длъжностите, визирани в разпоредбата на §1, т.3 КТ,
включени в „ръководството на предприятието“. Възразява още, че договорът, въз
основа на който е прекратено трудовото правоотношение, не е договор за управление
по смисъла на чл.328, ал.2 от кодекса, тъй като в същия няма формулирана
бизнесзадача, която управителят да постигне и във връзка с която би имал право
да подбере екип. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което уволнението,
като незаконно, да бъде отменено, ищецът да бъде възстановен на предишната му работа,
както и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без
работа в резултат на незаконното уволнение – от 08.04.2013г. до 08.10.2013г., в
размер 5 336,94 лв., ведно със законна лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените в
рамките на настоящото производство разноски.
Ответникът „Многопрофилна болница за активно
лечение - Първомай“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., обл.П.,
ул.“***“ №51, представляван от управителя Р.Д.Б., чрез пълномощника адв.С. С.,
оспорва исковете. Признава, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „експерт стопанска дейност“ и със
заповед №14/20.03.2013г. същото е прекратено. Поддържа, че е налице основанието
по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовия договор – заеманата от ищеца
длъжност попада сред ръководните длъжности в предприятието, сключен е договор
за управление на същото и е спазен 9-месечният срок, до изтичане на който може
да бъде упражнено правото на уволнение. Поддържа, че сключеният договор за
управление е валиден, тъй като цитираната в исковата молба наредба не била
нормативен акт, при противоречие с който била приложима нормата на чл.26, ал.1
ЗЗД. А това, че заеманата длъжност е ръководна, се установявало от длъжностната
характеристика на ищеца. По изложените съображения моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между ищеца
и ответното търговско дружество с общинско участие е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „експерт
стопанска дейност“. Това се установява и от приетото по делото лично трудово
досие на ищеца, в това число трудов договор №13 от 02.07.2012г. за заемане на
длъжността „екстерт, стопанска дейност“, код по НКПД 24216001, КИД 8610,
категория персонал „аналитични специалисти“, място на работа „болница,
технически отдел“. С договора е определено основно трудово възнаграждение в
месечен размер 530 лв., възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит - 14 % и допълнително трудово възнаграждение в размер 70 лв., определено
със заповед №36/03.07.2012г. на управителя на „МБАЛ Първомай“ЕООД.
Със заповед №27/20.06.(без
година) на управителя на ответното дружество е определено постоянно
допълнително възнаграждение на експерт стопанска дейност в размер 270 лв.,
считано от 01.05.2012г.
Според приетата по
делото длъжностна характеристика за длъжността „експерт стопанска дейност“,
утвърдена от „МБАЛ Първомай“ЕООД, връчена на ищеца на 03.07.2012г., същата е
подчинена пряко на управителя на лечебното заведение. Длъжността организира, координира,
ръководи и отговаря за дейността на техническото звено в здравното заведение, ръководи
и контролира всички дейности, свързани с ремонтно-възстановителни работи в
дружеството, заявява материали за ремонтни дейности, организира закупуването им
и води отчетна документация, разпределя и контролира работата в звеното между подчинените
му работници.
Приети са вътрешни
правила за организацията на работната заплата в „МБАЛ Първомай“ЕООД с
приложение №1 към тях, утвърдени от управителя д-р Р.Б. със заповед
№22/14.03.2013г. Видно от последното в дружеството съществува стопанско-технически
отдел, включващ експерт стопански дейности, котляр, телефонист и ел.монтьор.
С решение №210 от
24.01.2013г. на общински съвет град Първомай д-р Р.Д.Б. е одобрена за спечелила
конкурс за възлагане управлението на ответното дружество и е възложено на кмета
на община Първомай сключването на договор за възлагане на управлението със
същото лице. След справка в търговски регистър се установява, че Р.Д.Б. е
вписана като управител на „Медицински център 1 – Първомай“ЕООД с едноличен
собственик на капитала община Първомай, считано от 09.11.2009г.
Установява се от приетия
договор за управление от 05.02.2013г., че между община Първомай, като
доверител, и Р.Б., като довереник, е сключен договор, по силата на който
доверителят възлага, а довереникът приема да управлява и представлява
„МБАЛ-Първомай“УООД за срок от три години. Предвидено е в чл.5 от договора, че
управителят изготвя и представя на доверителя план за дейността на лечебното
заведение и неговата икономическа ефективност за една финансова година, изготвя
и представя на доверителя годишна програма за дейността на лечебното заведение
и неговата икономическа ефективност за всяка финансова година, разработва
план-програма за развитието и дейността на лечебното заведение в съответствие с
правилата на добрата медицинска практика, разработва ежегодно инвестиционен
план на лечебното заведение, включващо финансирането му, нуждите от ремонт на
апаратура, управлява финансите като анализира и планира финансовите средства и
счетоводната отчетност.
Със заповед №14/20.03.2013г.,
издадена от управителя на „МБАЛ Първомай“ЕООД, трудовото правоотношение с Д.А.У.
е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ (поради сключване и започване
изпълнението на договор №32 от 05.02.2013г. за възлагане управлението на
дружеството), считано от 08.04.2013г. Заповедта е връчена при условията на
отказ на 20.03.2013г.
От приетата в заверен от
страната препис трудова книжка серия Г, №471224 и след извършена в последното
по делото съдебно заседание констатация за съответствие с оригинала, се
установява, че хронологично последното отразено трудово правоотношение на ищеца
е това с „МБАЛ Първомай“ЕООД, действало в периода от 03.07.2002г. до 08.04.2013г.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, според заключението на която размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението – месец октомври
2012г., е 674,20 лв. В същата ведомост е начислено и допълнително
възнаграждение в размер 270 лв., което не е с постоянен характер. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за исковия
период – от 08.04.2013г. до 08.10.2013г., възлиза на 4 045,20 лв. При
отчитане на допълнителното възнаграждение от 270 лв., последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение е в размер 944,20 лв., а обезщетението за исковия
период възлиза на 5 665,20 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.328, ал.2 КТ
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключване на договор за
управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване
на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Предпоставките за приложимост на посоченото основание за уволнение са:
служителят да заема длъжност от ръководството на предприятието, да е сключен
договор за управление на предприятието и уволнението да е извършено в 9-месечен
срок от началото на неговото изпълнение. Легалната дефиниция за „ръководство на
предприятието“, въведена С §1, т.3 ДР КТ, предвижда, че в същото се включват ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес. Длъжността, заемана от ищеца, попада в
обхвата на посочената дефиниция, тъй като на същия е възложено да ръководи
трудовия процес в обособен технически отдел в ответното дружество и това се
извлича от предвидените задължения и отговорности в длъжностната му
характеристика. От нея се установява, че експертът по стопански дейности е
пряко подчинен на управителя на заведението, а на него са подчинени работещите
в отдела специалисти, по отношение на които същият има ръководни и контролни
функции, като осъществява ръководството на трудовия процес в техническото
звено, съставляващ част от цялостния трудовия процес на дружеството. Характерът
на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не
от определянето й като такава в единния класификатор на длъжностите. (В този
смисъл Решение №442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д.№1621/2009г., ІІІ г.о.) Ето
защо съдът намира, че възраженията на ищеца, свързани със заеманата от него
длъжност и неприложимостта по отношение на същата на основанието по чл.328,
ал.2 КТ, са неоснователни.
Втората предпоставка на
нормата е сключването на договор за управление на предприятието. Касае се за
договор за поръчка по смисъла на чл.280 и следващите ЗЗД и чл.141, ал.7 ТЗ, с
който на управителя се възлага управлението на дружеството. В разпоредбата на
чл.141, ал.8 от същия закон е предвидено кои лица не могат да бъдат управители
на търговски дружества, а в чл.142 ТЗ е уредена т.нар.“забрана за конкурентна
дейност“. Отделно от това, стопанската дейност на общините се регулира от
разпоредбите на чл.51 и следващи от Закона за общинската собственост. Там е
предвидено, че общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски
дружества с общинско участие в капитала. Разпоредбата на чл.51, ал.5 от закона,
даваща право на общинския съвет да приема наредба за условията и реда за
упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с
общинско участие в капитала, е отменена, считано от 01.01.2013г. (ДВ, бр.45 от
2012г.) Това означава, че понастоящем и към датата на сключване на процесния
договор за управление липсва законова делегация за издаване на посочената в
исковата молба наредба, съответно основание за съобразяване на договора с нейните
разпоредби. Обществените отношения след 01.01.2013г. не могат да се уреждат с
наредба на съответния общински съвет, още повече в същата да се предвиждат разпоредби,
противоречащи на нормативен акт от по-висока степен, каквито са Търговския
закон и Закона за общинската собственост. Затова съдът намира, че възражението на
ищцата за нищожност на договора за възлагане на управление от 05.02.2013г.
поради противоречие с наредбата за реда на управление на общинското имущество,
включено в общински търговски дружества и предприятия с общинско участие,
приета от общински съвет гр.Първомай, също е неоснователно. Единствените
забрани, действащи по отношение управителя към датата на сключване на договора,
са предвидените в чл.141, ал.8 и чл.142, ал.1, т.3 ТЗ (забрана да заема
длъжност в ръководни органи на други дружества), като неспазването на
последната не води до нищожност на договора, а до възникване на отговорност за
вреди по смисъла на чл.142, ал.3 ТЗ и се поражда при липса на съгласие на
дружеството. В случая такова съгласие е налице, видно от приетото решение, с
което общинският съвет, осъществяващ правомощия на общо събрание в общинското
дружество, е възложил на кмета на общината да сключи договор за управление
именно с лицето Р.Б..
Неоснователно е и
възражението, че договорът за възлагане на управление от 05.02.2013г. не
съдържал бизнесзадача. Съдът намира, че в процесния договор е предвидена
бизнеспрограма и тя се извлича от съдържанието на задълженията на довереника,
предвидени в чл.5 от същия, част от които са свързани със създаване и
разработване на план за дейността на дружеството и неговата икономическа
ефективност и програма за икономическата ефективност за всяка година от
действието на договора, приемане на инвестиционен план с конкретни мерки за
неговото реализиране. От посочените текстове на договора може да се направи
извод, че със същия на управителя е възложено да постигне определен резултат, а
именно – икономическа ефективност на предприятието, за което на същия е дадена
и законовата възможност да подбере екип от ръководни карди, с помощта на който
задачите да бъдат постигнати. Ето защо и съдът намира, че е налице и втората
предвидена в закона предпоставка, а именно – наличие на сключен договор за
възлагане на управление. Договорът е сключен на 05.02.2013г., считано от който
момент до датата на уволнението, 9-месечният срок, предвиден в чл.328, ал.2 КТ,
е спазен. Прекратяването на трудовото правоотношение в тази хипотеза не следва
да бъде мотивирано с професионалните качества на уволнения работник или
служител, а единствено със заеманата от него ръководна длъжност и
необходимостта новият управител да разработи и осъществи определена
бизнеспрограма.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че уволнението е законно и първият от предявените
искове е неоснователен. Останалите два са обусловени и с оглед неоснователността
на главния, също следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора
и с оглед заявената от ответника претенция, на същия следва да се присъдят
деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е направил разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер 450 лв., които с оглед изразеното
от ищцовата страна възражение за прекомерност на хонорара и с оглед правната и
фактическа сложност на делото следва да бъде редуцирано до сумата 300 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.У., ЕГН **********,***,
представляван от адв.С.М., против „Многопрофилна болница за активно лечение -
Първомай“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.“***“
№51, представляван от управителя Р.Д.Б., чрез пълномощника адв.С. С., искове за
признаване за незаконно на уволнението със заповед №14/20.03.2013г. на управителя
на „МБАЛ Първомай“ЕООД и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа като „експерт стопанска дейност“ и за заплащане на обезщетение за
оставането без работа поради незаконно уволнение в периода от 08.04.2013г. до 08.10.2013г.
в размер 5 336,94 лв., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.А.У., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М.,
да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Първомай“ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.“***“ №51, представляван от
управителя Р.Д.Б., чрез пълномощника адв.С. С., сумата 300 лв. (триста лева) – деловодни разноски в производството по
гр.д.№179/2013г. по описа на РС Първомай, ІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок, считано от 22.07.2013г., съгласно
чл.315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
РК /НК