Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

гр.Първомай, 04.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

секретар: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №94 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 и чл.537 ТЗ.

Ищецът К.Р.И., ЕГН **********,***, твърди, че ответникът издал в негова полза запис на заповед за сумата 2400 лв. Записът на заповед обезпечавал вземания на ищеца, произтичащи от заплатени от последния задължения на ответника към фирма, в която ищецът бил съдружник, като ответникът се задължавал да върне на ищеца платената от него сума на датата на падежа на ЗЗ. Така процедирали неколкократно. След издаване на последният запис на заповед ответникът не се обадил, обещал да изплати сумата, когато ищецът го потърсил, но не го сторил. За посоченото задължение в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№481/2012г. по описа на РС Първомай, срещу която длъжникът възразил, в резултат на което бил предявен настоящият иск. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба (уточнена с молба от 15.04.2013г.) е формулирано искане да бъде признато за установено по отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумата 2 400 лв. по запис на заповед, издаден на 30.10.2010г., с падеж 31.05.2011г. Претендират се сторените в настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът Н.Д.Н., ЕГН **********,***, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът му адв.Ж. З. признава, че същият е издател на процесния запис на заповед, както и, че сумата по него не е платена на ищеца. Възразява, че липсва каузално правоотношение, което записът на заповед да обезпечава, което го прави сделка, лишена от правно основание. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото документ (оригиналът на същия е приложен по ч.гр.д.№3104/2012г. по описа на РС Хасково), че ответникът е издател на запис на заповед с място на издаване гр.Х., дата на издаване 30.10.2010г., място на плащане гр.Х. и падеж 31.05.2011г., с който издателят се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на ищеца, в качеството му на поемател, сумата 2 400 лв. Записът на заповед е предявен на издателя на 01.06.2011г., видно от собственоръчното отбелязване върху същия. Ответникът е издател на още два записа на заповед от 10.01.2009г. и от 04.06.2009г. с поемател ищеца, съответно за сумите 2 101 лв. и 1 686,66 лв.

По делото са разпитани двама свидетели. От показанията на св.Р. Г. се установява, че ищецът е съдружник в „Хасково алуминий“ООД, а ответникът бил редовен клиент на фирмата – закупувал стъклопакети. Плащал поръчките при получаването им. В един момент започнал да бави плащанията. Ищецът му покривал задълженията, като плащал закупените стъклопакети вместо него, за да могат да приключат счетоводно месеца. После оформяли отношенията си чрез запис на заповед. Това се случило два или три пъти.

Св.Д. И. работел като юрисконсулт в „Хасково алуминий“ООД. Там често се случвало при закъснения в плащанията от клиенти, задълженията на някои от тях към дружеството да се поемат от някой от собствениците, след което се оформяли записи на заповед. Парите в касата внасял собственикът, което ставало след предварителна уговорка с клиента, а последният се задължавал да ги върне на собственика, като за целта издавал в негова полза запис на заповед. При частично плащане се издавал нов запис на заповед. Такава практика съществувала и в отношенията с ответника през 2009, 2010 и 2011г., който също закупувал материали и ползвал услугите на дружеството. Задълженията му към дружеството били на няколко пъти платени от ищеца и след това преоформени като личен заем към собственика чрез издаване на запис на заповед. Последният път ответникът останало да плаща около 2 400 лв., като за целта издал запис на заповед в полза на ищеца и обещал в най-скоро време след падежа да върне парите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е приносител на запис на заповед, което се установява от оригинала на същия, представен по делото. Последният отговаря на изискванията за форма и съдържание, заложени в чл.535 ТЗ, и надлежно обвързва страните. Падежът, посочен в документа – 31.05.2011г., е настъпил, като доказателства за извършено плащане на претендираната сума от страна на ответника, върху когото лежи доказателствената тежест за това, не са представени. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е материалноправно легитимиран да предяви иск по чл.505 и сл. във връзка с чл.537 ТЗ за сумата по ефекта срещу ответника, който пък е пасивно легитимиран да отговаря по иска в качеството си на издател на записа на заповед.

С оглед твърденията в исковата молба, свързани с наличие на каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава, и предвид заявените от ответника възражения за липса на такова, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието за възникване на вземането, в това число твърдените каузални правоотношения между страните. Съдът намира, че такова доказване е проведено по делото. От събраните свидетелски показания, забрана за събиране на които за конкретните обстоятелства няма, се установява, че записът на заповед обезпечава възникнали регресни отношения между страните по повод платен от ищеца дълг на ответника към трето лице и встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Установява се още, че ищецът е погасявал задължения на ответника към третото лице срещу обещание на последния да му върне платената сума в размер 2 400 лв., или възникнали са каузални отношения между страните, в рамките на които ответникът е поел конкретно задължение към ищеца, и за обезпечаване на които е издаден записът на заповед. Ето защо не може да се приеме, че записът на заповед е лишен от основание, както възразява ответникът. От негова страна доказателства за изпълнение на регресното задължение към ищеца не са ангажирани, въпреки указаната доказателствена тежест, поради което съдът намира, че са налице предпоставките предявеният иск да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса по делото в размер 50 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.Н., ЕГН **********,***, дължи на К.Р.И., ЕГН **********,***, сумата 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), дължима по запис на заповед, издаден на 30.10.2010г. в гр.Х., с падеж 31.05.2011г. и място на плащане гр.Х., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№481/2012г. по описа на РС Първомай.

ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на К.Р.И., ЕГН **********,***, сумата 50 лв. (петдесет лева) – разноски в производството по гр.д.№94/2013г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

РК / НК