Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр.Първомай, 02.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и тринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

секретар: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №86 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане.

Ищецът застрахователна компания “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***” №41, представлявано от изпълнителния директор С. С., твърди, че сключил договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите със собственика на товарен автомобил „Фиат Дукато“, рег.№РВ 1855 ВА. На 13.02.2008г. в гр.П. настъпило пътно-транспортно произшествие с участници ответника, като водач на посочения товарен автомобил, и В.Г., който управлявал лек автомобил Ауди 80 с рег.№РВ 8690 АР. За инцидента бил съставен протокол за ПТП, според който водачът на товарния автомобил, при движение с несъобразена скорост, е нанесъл щети на лекия автомобил Ауди 80 – увредени десен пътепоказател, преден десен калник и др. Твърди, че собственикът на лекия автомобил предявил претенция спрямо ищцовото дружество, в качеството му на застраховател, за възстановяване на нанесените щети, във връзка с която на същия била изплатена сумата 185,41 лв., включваща обезщетение за вредите и начислени ликвидационни разноски. Деликвентът следвало да възстанови на ищеца изплатеното обезщетение, тъй като при настъпилото произшествие водачът напуснал мястото на ПТП и с това виновно се отклонил от проверка за алкохол. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 185,41 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 13.02.2013г., до окончателното изплащане. Претендират се сторените деловодни разноски.

Ответникът А. Г. К., ЕГН **********,***, представляван от адв.И.Д., оспорва иска. Признава, че на 13.02.2008г. е настъпило транспортно произшествие между двата автомобила, посочени от ищеца. Възразява, обаче, че виновен за настъпилото ПТП е не той, а водачът на лекия автомобил В.Г., поради която причина и съставеното срещу К. наказателно постановление от органите на МВР за нарушение на правилата за движение по пътищата било отменено от съда с влязло в сила решение по нахд №65/2008г. по описа на РС Първомай. Възразява още, че вземането е погасено по давност. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че на 13.02.2008г. в гр.П., обл.П., ул.“***“ №12, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на товарен автомобил „Фиат Дукато“, рег.№РВ 1855 ВА, управляван от ответника, и лек автомобил Ауди 80 с рег.№РВ 8690 АР, управляван от В.Д.Г., в каквато насока е и приетият по делото протокол за ПТП №1066654/13.02.2008г. От последния се установява още, че по отношение товарния автомобил е бил сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила – „Профил Експрес“ЕООД, и ищцовото дружество със срок на валидност от 18.01.2008г. до 17.01.2009г., за което обстоятелство не се спори. Според отразяването в протокола ответникът (участник 1) при движение с несъобразена скорост, блъска участник 2, след което напуска мястото на произшествието.

Установява се от приетите уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение, експертиза по щета, доклад по щета и разходен касов ордер от 26.02.2008г., че при ищцовото дружество е образувана преписка по повод постъпилото уведомление за ПТП от собственика на лекия автомобил, извършена е оценка на щетите, определено и изплатено на последния обезщетение за нанесени при горното транспортно произшествие вреди в размер 179,21 лв., включващо заплатени труд и части – мигач преден десен, лайсна под фар преден десен, калник преден десен и броня предна облицовка.

Установява се от приетите АУАН №060112/13.02.2008г., наказателно постановление №129/18.02.2008г. и решение на РС Първомай по нахд №65/2008г. по описа на съда, че срещу ответника са съставени акт за нарушение и наказателно постановление, с което му е наложено наказание глоба за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2, б.б) ЗДвП за това, че на 13.02.2008г. около 17,30ч. в гр.П., на ул.“***“, управлявал товарен автомобил „Фиат Дукато“, рег.№РВ 1855 ВА с несъобразена скорост, при което е блъснал странично лек автомобил Ауди с рег.№РВ 8690 АР. С решение на РС Първомай, влязло в сила на 22.07.2008г., наказателното постановление е отменено.

По делото е приета съдебна авто-техническа експертиза, според заключението на която стойността на щетите, нанесени на лекия автомобил Ауди 80 към датата на ПТП по средни пазарни цени е 195,33 лв. Между механизма на ПТП, описан в протокола – товарният автомобил потегля, след като лекият е предприел завой на дясно, и вредите има причинно-следствена връзка. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че механизмът на ПТП е следният: товарният автомобил „Фиат Дукато“ се е движил по дясната лента за движение, а лекият автомобил, паркиран в лявата лента по посока срещу движението в тази лента, предприема завой надясно и настъпва удар по средата на пътното платно. Според експерта водачът на лекия автомобил е могъл да види товарния автомобил, който се е движел по платното зад него, независимо дали товарният автомобил се е движил само направо, или пък е идвал от кръстовището след завой на дясно.

Разпитан е като свидетел В.Г., който управлявал лекия автомобил. Свидетелят бил спрял автомобила в близост до дома си в лявата лента за движение, с лице към насрещното движение. Предприел завой на дясно, за да пресече пътното платно и да паркира автомобила в гаража си, който се намирал от дясната страна на улицата. Тръгнал да пресича платното и в това време го ударил товарният автомобил, който се движел в дясната лента за движение. Автомобилите спрели за малко, след което водачът на товарния отново потеглил, а свидетелят прибрал своя автомобил в гаража. Дошла полиция и го накарали да извади колата и да им разкаже какво се е случило. Съставен бил протокол за ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът не е погасен по давност. В конкретния случай е приложима общата петгодишна давност, тъй като със закон друг срок не е предвиден. Съгласно чл.114, ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, а регресното право, съответно реципрочното му задължение възниква с изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя. Това е станало на 26.02.2008г., видно от приетия по делото разходен касов ордер, а исковата молба е подадена на 13.02.2013г., преди изтичане на петгодишния давностен срок.

Съгласно чл.257, ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Според алинея втора застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Правото на регрес на застрахователя по договор за застраховка „гражданска отговорност“ е уредено в чл.274 КЗ. За да възникне посоченото притезание, необходимо е не само да бъде изплатено обезщетение на пострадалия за причинените му вреди, но и да е налице законно основание за изплащане на обезщетението, което от своя страна се реализира, щом възникнат предпоставките на установената в закона гражданска отговорност. Законът визира деликтната отговорност по чл.45 и сл. ЗЗД, която предполага извършване на виновно противоправно деяние при управление на моторното превозно средство, в резултат на което са настъпили вреди. В аспекта на изложеното в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение с причинителя на вредата, или със собственика на автомобила, когато причинителят го управлява на законно основание, различно от собствеността; извършването на виновно противоправно деяние, в резултат на което са настъпили вреди; както и изплащането на застрахователно обезщетение на увредения, покриващо причинените вреди. След това трябва да бъде установено и, че застрахованият причинител на деликта виновно се е отклонил от проверка за алкохол, както изисква разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ. В тази връзка между страните няма спор за наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на товарния автомобил към датата на произшествието, както и, че в деня на инцидента същият е бил управляван от ответника, което му придава качеството на застрахован по смисъла на чл.257, ал.2 КЗ. Не се спори и относно изплащането на застрахователно обезщетение, в каквато връзка има събрани писмени доказателства. Единственият спорен момент е свързан с това дали ответникът противоправно е причинил пътнотранспортното произшествие, на който въпрос с оглед събраните доказателства не може да се отговори утвърдително. Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда доказателствена сила единствено относно извършените от и пред длъжностното лице, което го е съставило, действия. От показанията на св.Г. се установи, че длъжностното лице, съставило протокола, не е присъствало при произшествието, както и, че същото не е заварило на място положението на автомобилите, включително този на пострадалия, следователно констатацията в протокола, че товарният автомобил се е движил с „несъобразена скорост“ не може да обвърже съда, съответно не може да послужи като доказателствена основа за извод, че ответникът е причинил виновно произшествието. Същевременно, от показанията на свидетеля и уточненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че товарният автомобил вече се е движил по пътното платно в своята лента за движение, когато лекият е предприел маневра, свързана с прекосяване на платното и навлизане в съседна лента за движение, при която законът изисква да се отдаде предимство на превозните средства, движещи се в тази лента, или доказателствата по делото сочат, че вина за произшествието има не ответникът, а водачът на лекия автомобил. В тази насока е и решението на съда, с което издаденото срещу последния наказателно постановление за нарушения по ЗДвП е било отменено. Ето защо съдът намира, че по делото не се установи пълно и главно ответникът да е извършил противоправно деяние, ангажиращо отговорността му по чл.45 и сл.ЗЗД, съответно даващо основание на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение на увредения. Не е установена и предпоставката по чл.274, ал.1, т.1 КЗ – ответникът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол. Само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. В случая дори не се твърди ответникът да е употребил алкохол. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, предл. последно КЗ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл е установената задължителна за съда съдебна практика (Решение №183 от 22.11.2010г. по т.д.№30/2010г. на ВКС, II т.о., Решение №16 от 02.02.2011г. на ВКС по т.д.№374/2010г., II т.о. и др.) Предвид даденото разрешение и с оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на предпоставките за ангажиране регресната отговорност на застрахования на посоченото основание, съдът намира, че исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед направеното от страна на ответника искане, на същия следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, които според представения списък и приложения договор за правна защита и съдействие се равняват на сумата 200 лв. – възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***” №41, представлявана от изпълнителния директор С. С., чрез пълномощника адв.Д. Г., против А. Г. К., ЕГН **********,***, представляван от адв.И.Д., иск за заплащане на сумата 185,41 лв. (сто осемдесет и пет лева и 41 ст.) – изплатено застрахователно обезщетение вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.02.2008г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 13.02.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***” №41, представлявана от изпълнителния директор С. С., чрез пълномощника адв.Д. Г., да заплати на А. Г. К., ЕГН **********,***, представляван от адв.И.Д., сумата 200лв. – деловодни разноски в производството по гр.д.№83/2013г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

РК / НК