Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

    133                                                                         гр. Първомай, 14.11.2013 г                                   

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав, в открито заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря Таня Петрова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 79 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “***” ЕАД – гр. ***, в качеството си на частен правоприемник на Банка “***” ЕАД – гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те му дължат сумата от 4 247, 93 лева (четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) – дължима главница; сумата от 540, 96 лева (петстотин и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки) – редовна лихва, дължима за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година; сумата от 202, 79 лева (двеста и два лева и седемдесет и девет стотинки) – санкционираща лихва, дължима за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2012 година, датата на подаване на заявлението в съда, до пълното погасяване на задължението, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2006 година, обезпечен с Договор за поръчителство от същата дата, които суми е било разпоредено ответниците, заедно с лицето А. Е.М. от гр. ***, солидарно да заплатят на Банка “***” ЕАД – гр. *** със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 143/04.09.2012 г., издадена по ч. гр. дело № 285/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ съдебен състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците И.М.М. и Й.Г.Г.,***, оспорват иска и молят съда да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговор на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендират разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства, и преди всичко – от тези, съдържащи се в приложеното ч. гр. дело № 285/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІІ състав, се установява, че с издадената по посоченото дело Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 143/04.09.2012 г., е било разпоредено А. Е. М., ЕГН **********,***, в качеството му на кредитополучател, и двамата ответници по настоящето дело, в качеството им на поръчители, солидарно да заплатят на праводателя на ищеца по настоящето дело- Банка “***” ЕАД – гр. ***, сумата от 4 247, 93 лева (четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) – дължима главница; сумата от 540, 96 лева (петстотин и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки) – редовна лихва, дължима за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година; сумата от 202, 79 лева (двеста и два лева и седемдесет и девет стотинки) – санкционираща лихва, дължима за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година; сумата от 100,00 лева (сто лева) – заемни такси; законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2012 година, датата на подаване на заявлението в съда, до пълното погасяване на задължението; сумата от 101, 83 лева (сто и един лева и осемдесет и три стотинки) – разноски по делото за държавна такса, както и сумата от 292, 64 лева (двеста деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) – юрисконсултско възнаграждение на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2006 година, обезпечен с Договор за поръчителство от същата дата. След издаването на Заповедта, с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 10.12.2012 г. в гр. София, кредиторът в заповедното производство - Банка “***” ЕАД, е продало свои вземания (включително и тези срещу ответниците) на ищцовото дружество.

В срока по чл.414 от ГПК – на 27.12.2013 г. двамата ответници по настоящето дело – И.М. и Й.Г. са подали възражения срещу Заповедта, поради което и купувачът на задълженията им – ищцовото дружество, е подало в срока по чл.415, ал.1 от ГПК исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните и в заповедното, и в настоящето, производство писмени доказателства, действително между праводателя на ищеца, А. М. и ответниците по настоящето дело, са били сключени Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2006 година и Договор за поръчителство от същата дата, въз основа на които Банка “***” ЕАД е отпуснала на А. М. кредит за текущо потребление, а двамата ответници са поели солидарна отговорност да отговарят като поръчители заедно с кредитополучателя, като от тяхна страна не са ангажирани каквито и да доказателства, от които да се установява, че двамата поръчители не са подписвали Договора за поръчители.

Както се установява от заключението от 20.09.2013 г. на в. л. по ССЕ А.Г., действително кредитът е станал предсрочно изискуем, тъй като кредитополучателят е спрял да заплаща дължимите месечни вноски, като към настоящия момент остават дължими 1 747, 93 лева главница (тъй като след издаването на Заповедта длъжникът по заповедното производство – кредитополучателят А. М. е заплатил на ищцовото дружество общо 2 500 лв. от дължимата към момента на издаване на Заповедта главница от 4 247, 93 лв.); 540, 96 лева – редовна лихва за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година, и 202, 79 лева – санкционираща лихва за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година. До приключване на устните състезания по делото ответниците не са ангажирали доказателства, от които да се установява, че са заплатили само те или заедно с кредитополучателя А. М. суми, които е било разпоредено да заплатят със Заповедта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на главницата искът се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер по отношение на това вземане искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а по оттошение на претенциите за редовна и санкциониращи лихви искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора, независимо от извършеното частично погасяване на главницата (тъй като същото е извършвано след издаването на Заповедта, а част от вноските са правени и след завеждане на настоящето дело, като освен това плащанията са извършвани не от ищците, а от другия длъжник в заповедното производство – кредитополучателят А. М.), ответниците следва солидарно да заплатят на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 348, 09 лв. - платени ДТ за производството по настоящето дело и депозит за ССЕ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Г.Г., ЕГН ********** и И.М.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. ***, адв. А.А., ЧЕ ТЕ ДЪЛЖАТ НА “***” ЕАД – гр. ***, ЕИК ***, представлявано от Изпълнителния директор И.Г. Д. – М. , със съдебен адрес: гр. ***, юрисконсулт Ц.Х., в качеството му на частен правоприемник на Банка “***” ЕАД – гр. *** по силата на сключен между тях на 10.12.2012 г. в гр. София Договор за покупко-продажба на вземания (цесия),  сумата от 1 747, 93 лева (хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) – дължима главница, КАТО по отношение на тази претенция, за разликата над уважения до пълния предявен размер, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан; сумата от 540, 96 лева (петстотин и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки) – редовна лихва, дължима за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година; сумата от 202, 79 лева (двеста и два лева и седемдесет и девет стотинки) – санкционираща лихва, дължима за периода 07.11.2011 година – 03.09.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2012 година, датата на подаване на заявлението в съда, до пълното погасяване на задължението, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2006 година, обезпечен с Договор за поръчителство от същата дата, които суми е било разпоредено ответниците, заедно с лицето А. Е. М. от гр. ***, солидарно да заплатят на Банка *** – гр. *** със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 143/04.09.2012 г., издадена по ч. гр. дело № 285/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ съдебен състав.

ОСЪЖДА Й.Г.Г. и И.М.М., и двамата с посочените ЕГН и съдебен адрес, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА “***” ЕАД, с посочените седалище, ЕИК, законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 348, 09 лв., КАКТО И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 лв.

             Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящето съдебно решение ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № 285/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІІ съдебен състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от решението.

 

 

  ПП/ВК                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/