Районен съд Първомай, ІІ съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Росица Кюртова,

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№563 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „****, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр.***, представляван от управителя В.Т., твърди, че с ответника имали търговски отношения, във връзка с които същият дължал на дружеството сумата 1 995.50 лв., представляваща неизплатена част от цената на закупени и доставени семена по фактура №0000000204/20.04.2011г. Общата цена по фактурата била 2 587.10 лв., от която ответникът заплатил само сумата 591.60 лв. Остатъкът не бил платен, затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№453/2012г. по описа на РС Първомай, но ответникът подал възражение срещу заповедта в законоустановения срок, което наложило предявяването на настоящите искове. Въз основа на изложеното в исковата молба е формулирано искане да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, а именно: сумата 1 995.50 лв. – неплатена част от цената за доставени на 20.04.2011г. семена, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2012г., до окончателното изплащане, сумата 299.64 лв. – обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 20.04.2011г. до 01.10.2012г., както и сумата 171 лв. – разноски, направени в хода на заповедното производство. Претендират се и разноските, направени в настоящото такова.

Ответникът К.И.И., ЕГН **********,***, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не взима становище по исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е издал фактура №0000000204 от 20.04.2011г. с получател ответника за продажба на семена, подробно описани по видове, количества и единична цена във фактурата, за общата сума 2 587.10 лв. Във фактурата, подписана от страните като съставител и получател, е удостоверено, че стоката е получена на 20.04.2011г. Договорено е цената да бъде заплатена „по сметка”.

На 11.08.2011г. ищецът е издал кредитно известие №0000000260/11.08.2011г. към фактура №0000000204 от 20.04.2011г., с което са променени количествата на част от доставените семена, съответно общата цена по фактурата, като същата е намалена с 833.10 лв.

Установява се от признанията на ищеца, че ответникът е заплатил сумата 591.60 лв. в изплащане цената на доставените на 20.04.2011г. семена.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която горепосочената фактура е редовно осчетоводена при ищеца, осчетоводено е и кредитното известие от 11.08.2011г., фактурата е включена в дневника за продажби по ЗДДС и в справка-декларация, дължимият ДДС е внесен по сметка на държавния бюджет. Ответникът е изплатил частично сумата 591,60 лв. Върху сумата 1 995,50 лв. е натрупана законна лихва в размер 299,60 лв. за периода от 20.04.2011г. до 01.10.2012г.

Установява се от приложеното ч.гр.д.№453/2012г. по описа на РС Първомай, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми, ведно със законна лихва от датата на заявлението – 01.11.2012г., до окончателното изплащане и разноски в хода на заповедното производство в общ размер 171 лв. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Между страните по делото са установени отношения по договор за търговска продажба, по силата на който ищецът се е задължил да продаде и достави на ответника посочените в издадената данъчна фактура семена по количества и единична цена, а ответникът – да заплати уговорената цена. Според константната практика на ВКС фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В настоящия случай издадената от ищеца фактура съдържа всички посочени елементи и доказва сключването на твърдения от него договор, както и предаването на стоките, предмет на същия, на 20.04.2011г., в уверение на което е изричното удостоверяване във фактурата, подписано двустранно от страните. Със сключването на договора и предаване на стоките за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена в размер 2 587,10 лв., като според признанията на ищеца, имащи доказателствена сила за неизгодни за него факти, ответникът е заплатил част от нея, а именно сумата 591,60 лв., или останало е да дължи сумата 1 995,50 лв. По-късно, обаче, е издадено кредитно известие към фактура №0000000204/20.04.2011г., с което количествата и цената са предоговорени, като последната е намалена с 833,10 лв. Известието е подписано от представител на ищцовото дружество и неоспорено от страните. Подобно на фактурата, същото доказва, че е извършено изменение на договора, което валидно обвързва ищеца. Ето защо от дължимата сума 1 995,50 лв. следва да се приспадне и сумата 833,10 лв., с която е намалена договорената цена, или ответникът остава да дължи сумата 1 162,40 лв. – неплатена цена за доставените му от ищеца семена. Доказателства за плащане на посочения остатък от страна на ответника не са ангажирани, въпреки указаната от съда доказателствена тежест, затова първият иск е основателен и следва да се уважи за сумата 1 162,40 лв., като за разликата до 1 995,50 лв. същият се отхвърли.

Частично основателен е и искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД. Според последната разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.327, ал.1 ТЗ е определен денят, в който купувачът изпада в забава, а именно – от деня, следващ предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. В конкретния случай това е денят на издаване на фактурата – 20.04.2011г., в която е удостоверено, че стоките са предадени на същата дата, съответно на тази дата ответникът е получил и издадената фактура, въз основа на която би могъл да ги получи. За периода от забавата до 01.10.2011г., както е заявена претенцията на ищеца, върху сумата 1 162,40 лв. е натрупана законна лихва в размер 174,54 лв., определена чрез използване на общодостъпна програма за изчисляване на законна лихва, следователно до посоченият размер искът за мораторно обезщетение се явява основателен, а за разликата до 299,64 лв. същият следва да се отхвърли.

С оглед резултата по главните искове, следва да се редуцира по размер акцесорната претенция за деловодни разноски в хода на заповедното производство. Със заповедта за изпълнение в полза на ищеца са присъдени такива в общ размер 171 лв. Съразмерно на уважената част от исковете на същия се следват разноски за заповедното производство в размер 99,60 лв.

При този изход на спора с оглед заявената претенция и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в исковото производство, както следва: 78,82 лв. държавна такса, 120 лв. – адвокатско възнаграждение и 180 лв. – възнаграждение за вещо лице, общо 378,82 лв. От тях по съразмерност на същия се следват 220,67 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение К.И.И., ЕГН **********,***, че същият дължи на „***”ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представляван от управителя В.Т., сумата 1 162,40 лв. (хиляда сто шестдесет и два лева и 40 ст.), представляваща неплатена цена за доставени семена по фактура №0000000204/20.04.2011г. и кредитно известие към нея №0000000260/11.08.2011г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 01.11.2012г., до окончателното й изплащане, сумата 174,54 лв. (сто седемдесет и четири лева и 54 ст.) – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 20.04.2011г. до 01.10.2012г., както и сумата 99,60 лв. (деветдесет и девет лева и 60 ст.) – деловодни разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№453/2012г. по описа на РС Първомай, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на вземания по заповедта от признатите до пълните им предявени размери, съответно от 1 995,50 лв. – цена за доставени стоки, 299,64 лв. – мораторно обезщетение и 171 лв. – деловодни разноски, като неоснователни.

ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на „***”ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представляван от управителя В.Т., сумата 220,67 лв. (двеста и двадесет лева и 67 ст.) – деловодни разноски в производството по гр.д.№563/2012г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РК/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/