Р     Е     Ш     Е    Н     И     Е    131

                                                        

гр. Първомай                         12.11.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

  

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав, на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

При Секретаря Таня Петрова като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 555   по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

 Ищецът П.П.В. от гр. Първомай моли да бъде постановено решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 05/16.10.2012 г. на Управителя на ответното дружество; да поправи вписаното в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото му правоотношение; да осъди ответното дружество да му заплати: сумата от 43 762 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец август 2011 г. до 17.10.2012 г., ведно с обезщетение за забава за периода от деня следващ датата на която всяко от месечните трудови възнаграждения е станало изискуемо – 20-то число  на месеца, до подаване на исковата молба, в размер на общо 3 000 лв.; обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 3 018 лв., ведно с обезщетение за забава за периода от 18.10.2012 г. до предявяване на иска в размер на 50, 25 лв.; сумата 2 382, 63 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012 г. – 15 дни, ведно  с обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.10.2012 г. до предявяване на иска в размер на 38, 74 лв., ведно със законната лихва върху трите главници от предявяване на иска до окончателното им изплащане, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Георадар” ООД – гр. *** оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по давност на ОСИ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (и преди всичко тези, съдържащи се в представеното в заверен препис ЛТД на ищеца) се установява, че действително ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение за неопределено време като “геофизик главен” по силата на сключен между страните Трудов договор № 2/30.01.2009 г., с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 3 000лв., увеличено с 0,6%  за прослужено време, платимо до 20-то число на съответния месец, до 16.10.2012 г., считано от която дата с процесната Заповед № 05/16.10.2012 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание “Дисциплинарно уволнение” и прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.3 от КТ и чл.187, т.7, т.8 и т.9 от КТ, ичл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено считано от 16.10.2012 г., а исковата молба е била подадена в съда от П.В. на 19.12.2012 г. – т. е., след изтичане на двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ по отнешение на ОСИ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.

При така установената фактическа обстановка, с оглед направеното от ответника възражение в отговора на исковата молба, съдът намира че ОСИ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ се явяват неоснователни и недоказани предвид предявяването им след изтичане на законоустановения давностен срок, поради което и ще следва да се отхвърлят като такива. Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, респективно – на претенцията на ищеца да бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищеца (а именно – чл.327, ал.1, т.2 от КТ вместо вписаното от работодателя основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ), като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.221, ал.1 от КТ – за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неспазване на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение на твърдяното от него основание, а оттук, с оглед на акцесорния му характер, като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли и обективно съединеният с тази претенция иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забава върху това обезщетение.

Същевременно, както се установява от представените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията от 26.08.2013 г. и допълнителното такова от 20.09.2013 г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., се установява, че действително ищецът през процесния период не е получавал месечното си трудово възнаграждение, като общо за периода му се дължат 22 107, 85 лв. (съгласно вариант І от заключението от 26.08.2013 г. – който и вариант, предвид писмените доказателства по делото и свидетелските показания съдът намира, че е е действително дължимият), а обезщетението за забава върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 1 839, 92 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ОСИ с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главница, се явяват доказани по основание и до размерите, установени от ССЕ, до които и размери следва да се уважат, заедно със законната лихва върху главницата от 19.12.2012 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над посочените до пълните предявени размери тези искове следва да се отхвърлят като неснователни и недоказани.

Установява се също така, че ищецът по време на работата си при ответника не е ползвал полагащият му се платен годишен отпуск за 2012 г. От посочените заключения на в. л. по ССЕ Зл. М., които съдът им, с оглед останалите събрани по делото доказателства, кредитира в частта им, дадена в заключението от 26.08.2013 г., за 2012 г. на ищеца са се полагали 10 дни платен годишен отпуск, останал неползван от него – обезщетението за които е в размер на 1 393, 71 лв., а обезщетението за забава върху тази сума за горепосочения период е в размер на 24, 39 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ОСИ с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главница, се явяват доказани по основание и до размерите, установени от ССЕ, до които и размери следва да се уважат, заедно със законната лихва върху главницата от 19.12.2012 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над посочените до пълните предявени размери тези искове следва да се отхвърлят като неснователни и недоказани.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е уговорил и заплатил с пълномощника си посоченото в списъка на разноските адвокатско възнаграждение в размер на 1 790, 86 лв., поради което й, независимо от изхода от спора, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат. С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати разноски по съразмерност на ответника в размер, съобразно отхвърлената част от ОСИ, общо на 1 070 лв. – следващата се част от платеното от ответника адв. възнаграждение и платени депозити за ССЕ и за призоваване на свидетел. Ищецът  е   освободен   от заплащане на ДТ и разноски по настоящото производство, поради което и съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът  да заплати по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Първомай ДТ  в размер на 1 014, 63 лв. и депозити за ССЕ в размер общо на 170 лв.        

Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И

 

 ОСЪЖДА “Георадар” ООД, ***, със седалище и адрес на управлениее: гр. ***, представлявано от Управителя И.Й.Х., ДА ЗАПЛАТИ НА П.П.В., **********, със съдебен адрес:***, адв. С.З. и адв. Б.Г., СУМАТА 22 107, 85 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец август 2011 г. до 17.10.2012 г., ВЕДНО С обезщетение за забава за периода от деня следващ датата на която всяко от месечните трудови възнаграждения е станало изискуемо – 20-то число  на съответния месец до 19.12.2012 г. в размер на общо 1 839, 92 лв., ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, начиная от 19.12.2012 г., до окончателното й изплащане; СУМАТА 1 393, 71 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012 г. – 10 дни, ВЕДНО С обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.10.2012 г. до 19.12.2012 г. в размер на 24, 39 лв., ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, начиная от 19.12.2012 г., до окончателното й изплащане, А по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Първомай – ДТ в размер на 1 014, 63 лв. и депозити за ССЕ в размер общо на 170 лв., КАТО обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за разликата над уважените до пълните предявени размери, И обективно съединените искова с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 05/16.10.2012 г. на Управителя на ответното дружество; поправка на вписаното в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото му правоотношение осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 3 018 лв., ведно с обезщетение за забава за периода от 18.10.2012 г. до предявяване на иска в размер на 50, 25 лв., заедно със законната лихва върху тази главница, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

           ОСЪЖДА П.П.В., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Георадар”, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, 1 070 лв. разноски по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от  деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 13.11.2013 г.

 

ПП/ВК                

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/