РЕШЕНИЕ № 92

 

гр.Първомай, 12.08.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Първомай, ІІ съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Росица Кюртова,

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№496 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Ищецът ЕТ„** – Д.Д.”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представляван от пълномощниците адв.Д.Г. и адв.Т.Т., твърди, че с ответника имали търговски отношения във връзка с покупко-продажба на тютюн. През 2009г. му продал общо 17 314,50 кг тютюн сорт „Бърлей” на стойност 39 477,60 лв., за което била издадена фактура №154 от 03.12.2009г. Цената трябвало да се плати по банков път. Ответното дружество извършило частично плащане в размер 15 000 лв. От оставащата сума за изплащане в размер 24 477,60 лв. ищецът приспаднал сумата 441 лв., която дължал на ответника и понастоящем последният дължал сумата 24 036 лв. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 24 036 лв. – неплатена цена за продадения тютюн по ф-ра №154/03.12.2009г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 6 306 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното задължение за периода от 03.01.2010г. до датата на исковата молба – 03.08.2012г. Претендират се деловодни разноски.

            Ответникът „***”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от прокуриста К.Н., чрез пълномощниците адв.В.Д. и адв.К.Д., оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че предаденият тютюн е бил недостатъци, във връзка с което бил съставен протокол за рекламация. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски.

            Приет е за съвместно разглеждане насрещен иск от „***”АД срещу  ЕТ„*** – Д.Д.”. Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните по делото бил сключен договор за производство и изкупуване на суров тютюн №Х 2-1 от 20.01.2009г., с който едноличният търговец се задължил да произведе за дружеството 50 000 кг суров тютюн сорт „Бърлей”. В договорените срокове той предал общо 17 314,50 кг тютюн от посочения сорт, който бил с лошо качество и не отговарял на изискванията на договора. В договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за произвеждане на продукцията и предаване на такава под 90 % от договорените количества от изпълнителя, последният дължи неустойка в размер 20 на сто от стойността на непроизведеното количество. Ответникът по насрещния иск не произвел 32 685,50 кг от договореното количество, по 3.10 лв. за кг съгласно задължителната изкупна цена на фонд „Тютюн”, или продукция на обща стойност 101 325,05 лв., 20 % от която се равнявали на сумата 20 265,01 лв. Посочената неустойка изпълнителят дължал, считано от 05.12.2009г., тъй като крайният срок за изкупуване и предаване на произведения тютюн реколта 2009г. бил 04.12.2009г. С неплащането на неустойка ответникът изпаднал в забава и дължал мораторно обезщетение в размер 6 193,16 лв. за периода от 05.12.2009г. до датата на депозиране на исковата молба. Въз основа на посочените обстоятелства, в насрещната искова молба е формулирано искане ищецът да бъде осъден да заплати на ответника по първоначалните искове сумата 20 265,01 лв. – неустойка по договор за производство и изкупуване на суров тютюн от 20.01.2009г., ведно с мораторна лихва в размер 6 193,16 лв. за периода от 05.12.2009г. до 15.11.2012г. и законна лихва, считано от 16.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски.

            Ищецът, в качеството си на ответник по насрещните искове, ги оспорва. Възразява, че не е подписвал договор за изкупуване на тютюн с ответника от 2009г., както и анекс към него, съответно, че не са налице предпоставки за заплащане на претендираната неустойка. Моли исковете да се отхвърлят. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото договор за производство и изкупуване на суров тютюн №Х 2-1 от 20.01.2009г., че на посочената дата страните по делото са сключили договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца, а последният се е задължил да произведе за своя сметка и предаде на възложителя изсушен, производителски манипулиран и опакован суров тютюн в количество 50 000 кг от сортова група „Бърлей”, срещу цена, която последният да заплати. Предвидено е в договора, че всяка от страните е длъжна да участва в окачествяването на тютюна при неговото изкупуване. Според чл.21 при виновно неизпълнение на задължението по чл.1, т.1.2 (на изпълнителя да произведе 50 000 кг тютюн) под 90 %, изпълнителят дължи неустойка в размер 20 % от стойността на непроизведеното количество. Такъв договор е сключен между страните и за предходната 2008г. (л.35 от делото), за производство и изкупуване на 31 000 кг тютюн.

Ищецът ЕТ „*** – Д.Д.” е издал фактура №0000000154 от 03.12.2009г. с получател ответното дружество за продажба на тютюн сорт „Бърлей” реколта 2009г., общо 17 314,50 кг, от които 4 627 кг на единична цена 3,10 лв. за кг, 5 122 кг на единична цена 1,85 лв. и 7 565,50 кг на единична цена 1,20 лв., за общата сума 39 477,60 лв. Във фактурата, подписана от страните, е посочено, че плащането ще се извърши „с нареждане”.

Установява се от приетите извлечения от сметка на ЕТ „*** – Д.Д.”, че по същата са постъпили три плащания по ф-ра №154/03.12.2009г., всяко на стойност 5 000 лв., от сметка на ответното дружество, съответно на 15.04.2010г.,17.11.2010г. и 06.10.2011г.

Със заповед от 11.12.2009г. на представляващия ответното дружество е определена комисия, която да установи дали е налице отклонение от предварителната оценка на тютюна, приет от ЕТ „***” с приемо-предавателни протоколи от 25 и 26.11.2009г. и ф-ра №154 от 03.12.2009г. Назначената комисия е изготвила протокол от 15.12.2009г., с който приетият тютюн „Бърлей” реколта 2009г., произведен от ищеца, е „рекласиран”, установено е, че 16 945 кг от същия са трета класа, 75 кг са втора класа и 0 кг – І-ва класа, в резултат на което общата стойност на тютюна с ДДС е 24 567,30 лв.

Установява се от приетото писмо на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” от 30.04.2012г., че ищецът е получил премия в размер 22 020,49 лв. за 17 314,5 кг тютюн от сортова група „Бърлей”, реколта 2009г., като купувачът е „***”АД. Приети са и указания за сключването на договори за производство и изкупуване на тютюн, реколта 2009г., утвърдени от изп.директор на фонд „Тютюн” към МЗХ, според които минималните изкупни цени за сорта „Бърлей” са 3,10 лв. – І класа, 1,85 лв. – ІІ класа и 1,20 лв. – ІІІ класа, както и, че крайният срок за изкупуване на произведения тютюн е 04.12.2009г. Указано е на лицата по чл.21, ал.1 ЗТТИ да представят във фонда справка-декларация за изкупените количества тютюн по производители, както и сключените договори за вписване в регистъра. Видно от писмо №6400-39/02.11.2009г., указанията са дадени във връзка с премирането на тютюнопроизводителите, реколта 2009г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което данъчна фактура №154/03.12.2009г. е отразена в счетоводството на страните, отразена е в дневника за покупки по ЗДДС на ответника за съответния период, в справка-декларация по ЗДДС и участва в разчета с бюджета. По фактурата има отразени плащания в общ размер 15 000 лв. и прихващане с 441 лв., извършено на 31.03.2010г. В двете счетоводства неплатената разлика е 24 036,60 лв. Непроизведеното количество тютюн по договора от 20.01.2009г. е 32 685,50 кг (50 000 – 17 314,50). Минималните изкупни цени на кг тютюн през 2009г., определени от министерство на земеделието и храните, са: 3,10 лв. за първа класа, 1,85 лв. за втора класа и 1,20 лв. за трета класа. Няма определена средна изкупна цена. Средната цена за трите качества по ф-ра №154/2009г. е 1,90 лв. на кг. При цена за първи клас 3,10 лв., стойността на неустойката по чл.21 от договора е 20 265 лв., а мораторната лихва върху нея за периода от 05.12.2009г. до 15.11.2012г. е 6 181,29 лв. При цена средно по фактурата 1,90 лв., неустойката е 12 420,49 лв., а законната лихва за същия период – 3 788,52 лв.

Прието е заключение и на съдебно-графологична експертиза, според което подписът, положен за „изпълнител” в договора от 20.01.2009г., е изпълнен от Д.Х.Д., а подписът, положен за „изпълнител” в анекс към договора от 20.01.2009г., не е изпълнен от същия.

Разпитани са двама свидетели. Св.А.П. бил изп.директор на ответното дружество до януари 2011г. Процедурата по изкупуване на тютюн включвала сключване на договор, а когато тютюнът е готов, купувачът изпращал експерт, който да го прегледа бала по бала и посочи в нарочен протокол за всяка бала какъв е процента първа, втора и трета класа, съответно наличието на влага, пясък и др.инертни материали, като на всяка бала се слагала марка с тези данни. При спор за качеството се свиквала независима комисия от фонд „Тютюн”, като рекламацията трябвало да се направи на място при изкупуване на тютюна. През 2009г. имало минимални изкупни цени, определени по класи. След това законът се либерализирал. Същата година се извършвало премиране на производителите въз основа информация, подадена от купувачите, за количествата и цените на закупения тютюн, като се прилагали и фактурите. Производителят получавал премия, независимо дали тютюнът е платен или не.

Св.И.П. работел в „*** като технолог тютюневи хармани. От 2002-2003г. ответното дружество купувало тютюн от ЕТ „*** – Д.Д.”. През 2009г. срокът за изкупуване бил декември 2009г., определен от фонд „Тютюн”. На 25.11.2009г. свидетелят бил изпратен да окачестви тютюна, произведен от ищцовия едноличен търговец. Предвид изтичането на срока, нямало време за окачествяване бала по бала и свидетелят само изтеглил тютюна. Страните се били разбрали за някаква цена на кг и той само трябвало да го изтегли и натовари. Иначе трябвало да се състави протокол, в който да се опише кои бали са проверени по номера, килограми и оценка по класи – първа, втора, трета. Впоследствие при преработване на тютюна се установило, че има проблем, качеството му не отговаряло на уговорените цени. Била свикана комисия от служители на „***”АД и едно външно лице, която да преоцени тютюна. Свидетелят разбрал от ръководството, че за участие в комисията бил поканен представител на ищеца, но същият не се явил.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По главните искове:

От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че между страните са били установени търговски отношения, съчетаващи елементи на договор за изработка – производство на тютюн, и договор за търговска продажба. В тази насока са приетият договор от 20.01.2009г. и издадената от ищеца фактура. От приетата съдебно-графологична експертиза, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира, се установи, че договорът е подписан от ищеца. Възраженията му, че същият бил антидатиран, са направени несвоевременно – едва в писмената му защита, освен това са неоснователни, тъй като по делото е приет друг договор от 2008г. между страните, касаещ различни количества, приети са и доказателства, че ищецът е премиран през 2009г., за което е нужна регистрация на сключен договор за съответната реколта във фонд „Тютюн”. Фактурата от своя страна е доказателство за произведеното и продадено количество тютюн. Тя е двустранно подписана от страните, като от страна на ответника получаването на стоката не се оспорва. Това се установява и от представените от него документи за т.нар.”рекласация” на тютюна, в които е посочено, че същият е предаден и приет с приемо-предавателни протоколи от 25 и 26.11.2009г., установява се и от показанията на св.Петров. С предаването на стоките за ответното дружество е възникнало задължението да заплати тяхната цена, съответно възнаграждение за изработеното. В този смисъл са разпоредбите на чл.327, ал.1 ТЗ и чл.266, ал.1 ЗЗД. Според съдебната праткита – Решение 65/16.07.2012г. по т.д.333/2011г. на ВКС, ІІ т.о., ако възложителят, респективно негов представител, е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените работи по договора между страните, фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител, и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи. Ето защо възраженията на ответника, че предаденият тютюн не бил качествен, са неоснователни. Процедурата по оспорване качеството на произведен тютюн, подлежащ на изкупуване, е уредена със закон – в чл.9 и сл. от Закона за тютюна и тютюневите изделия (редакция към 2009г. – ДВ, бр.33 от 2000г.), според които разпоредби окачествяването се извършва съвместно от изпълнителя и купувача, а при спор между тях окачествяването се извършва от районен държавен експерт по тютюна с участието на страните. При оспорване решението на експерта, се назначава тричленна комисия от държавни експерти, със заповед на министъра на земеделието и храните. Тази процедура в случая не е спазена, ето защо следва да се приеме, че тютюнът е приет така, както същият е описан в издадената фактура и последващите едностранни действия на ответника не могат да обосноват възраженията му за намаляване на цената. От доказателствата по делото се установява, че ответникът е заплатил общо 15 000 лв. от нея, с 441 лв. ищецът е извършил прихващане според собствените му признания и заключението на ССЕ, за разликата от 24 036,60 лв. доказателства за плащане от ответника не са ангажирани, затова и искът за присъждане на сумата 24 036 лв. следва да се уважи изцяло.

Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Последният се определя според правилото на чл.84 ЗЗД – след изтичане на определения между страните или от закона срок за плащане. Между страните по делото срок за плащане не е определен, но такъв е установен в закона – чл.12, ал.3 ЗТТИ, според който срокът за изплащане на изкупения тютюн е не по-късно от 30 дни от датата на приемането. Ответникът е приел изкупения тютюн най-късно на датата на подписване на издадената фактура – 03.12.2009г., следователно срокът за плащане е изтекъл на 02.01.2010г., а от 03.01.2010г. същият е в забава. За периода от посочената дата до датата на исковата молба – 03.08.2012г., е натрупана лихва в размер 7 940,95 лв., определена след справка в общодостъпна програма за изчисляване на законна лихва, като се отчитат плащанията, извършени след датата на падежа, съответно на 31.03.2010г. на сумата 441 лв. и на 15.04.2010г., 17.11.2010г. и 06.10.2011г. на сумите 5 000 лв. Претенцията на ищеца за мораторно обезщетение е по-малка – 6 306 лв., и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес същата следва да се уважи изцяло.

По насрещните искове:

Предвиждането в чл.21 от договора от 20.01.2009г. има характер на неустоечна клауза – предварително определена по съгласие на страните отговорност, която съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предпоставките за присъждане на неустойка са такава да е договорена между страните и да е налице неизпълнение според уговореното, в случая в количествено отношение. Според уговорката неизпълнението трябва да е под 90 % от договореното количество, т.е. изпълнителят отговаря, ако не е произведел и предал поне 90 на сто от уговореното количество, в случая поне 45 000 кг тютюн. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът по първоначалните искове в качеството си на изпълнител по договора е предал на ответника общо 17 314,50 кг от обещаните 50 000 кг, или неизпълнението е в размер 32 685,50 кг. При гражданската отговорност вината се презумира, като в тежест на длъжника, в случай, че го твърди, е да установи, че неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Подобни твърдения от страна на ответника по насрещния иск не са наведени, нито се доказват обективни причини за неизпълнението. Задължението на възложителя е да предаде семена за тютюн има отношение към въпросите за вложените в изработката материали, които по аргумент от разпоредбата на чл.261 ЗЗД са свързани с качеството, а не с количеството на изработеното, още повече, че дори при некачествен материал, предоставен от възложителя, изпълнителят отговаря, ако не го е предупредил за това съгласно чл.260, ал.2 ЗЗД. Затова съдът намира, че възраженията на ответника по този иск са неоснователни. Налице са предпоставки за присъждане на претендираната неустойка – изпълнение под 90 на сто от договореното количество, което се дължи на поведение на длъжника, без да е нужно да се доказват конкретни вреди за кредитора. Що се отнася до размера на неустойката, същият е уговорен като 20 на сто от стойността на непроизведеното количество. В тази връзка следва да се отбележи, че в договора не е посочена конкретна цена на тютюна, следователно прилагат се нормативно установените за периода (ПМС №21 от 06.02.2009г.). Не е уговорено и от какъв клас трябва да бъде произведения тютюн, затова следва да се приеме, че страните са се договорили същият да е поне от класа с най-ниско качество, или изпълнение в най-ниския трети клас тютюн е точно изпълнение по волята на страните. Оттук следва, че стойността на непроизведения тютюн се равнява на тази за най-ниското качество, което се очаква от изпълнителя и удовлетворява интереса на кредитора, в случая 1,20 лв. на кг, или стойността на непроизведения тютюн следва да се определи на 39 222,60 лв. (32 685,50 кг. х 1,20 лв.), а 20 на сто от тази стойност са 7 844,52 лв., до който размер този иск се явява доказан и основателен и следва да се уважи, а за разликата над него до претендирания от 20 265,01 лв. същият следва да се отхвърли.

Неоснователен е и следва да се отхвърли насрещният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторно обезщетение върху дължимата неустойка, тъй като обезщетението е дължимо след изпадане на длъжника в забава, а съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В договора страните не са уговорили ден или срок за заплащане на неустойката по чл.21, следователно същата е дължима след покана, а доказателства за това ищецът по насрещния иск да е поканил ответника да му заплати неустойка, преди подаване на насрещната искова молба, не са ангажирани по делото. Затова искът за сумата 6 193,16 лв. – обезщетение за забава, е недоказан и следва да се отхвърли изцяло, като дължимата неустойка следва да се присъди ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 15.11.2012г., до окончателното изплащане.

При този изход на спора на всяка от страните се дължат деловодни разноски по съразмерност. Ищецът ЕТ „*** – Д.Д.” е направил разноски, както следва: 1 213 лв. за държавна такса по първоначалните искове, 3 000 лв. възнаграждение за един адвокат (поради липса на разграничаване следва да се приеме, че половината от него е за защита по насрещните искове), общо 320 лв. възнаграждения за вещи лица, или 4 533 лв. С оглед пълното уважаване на главните исковете, ответникът следва да му заплати пълния размер на внесената държавна такса и разноските за съдебни експертизи, направени във връзка с тези искове, както и половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, или 3 033 лв., а така също и съразмерна част от останалото адвокатско възнаграждение с оглед частичното отхвърляне на насрещните искове в размер 1 055,27 лв., общо 4 088,27 лв. Разноските на ответника са, както следва: 1058,33 лв. държавна такса по насрещните искове, 2000 лв. възнаграждение за един адвокат по насрещния иск и 60 лв. – възнаграждение за вещо лице, като от тях се претендира сумата 2060 лв. (вж списък с разноските по чл.80 ГПК на л.). От тази сума по съразмерност на уважената част от исковете следва да му се присъди сумата 610,76 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „***”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от прокуриста К.Н., чрез пълномощниците адв.В.Д. и адв.К.Д., да заплати на ЕТ„*** – Д.Д.”, ЕИК 126067384, седалище и адрес на управление гр.*** представляван от пълномощниците адв.Д.Г. и адв.Т.Т., сумата 24 036 лв. (двадесет и четири хиляди и тридесет и шест лева)– неплатена цена за произведен и предаден тютюн сорт „Бърлей” с фактура №0000000154 от 03.12.2009г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 03.08.2012г., до окончателното изплащане, сумата 6 306 лв. (шест хиляди триста и шест лева) – обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение в размер на законната лихва върху неплатената главница за периода от 03.01.2010г. до 03.08.2012г., както и сумата 4 088,27 лв. (четири хиляди осемдесет и осем лева и 27 ст.)– деловодни разноски в производството по гр.д.№496/2012г. по описа на РС Първомай.

 

ОСЪЖДА ЕТ„*** – Д.Д.”, ЕИК 126067384, седалище и адрес на управление гр.***, представляван от пълномощниците адв.Д.Г. и адв.Т.Т., да заплати на „***”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от прокуриста К.Н., чрез пълномощниците адв.В.Д. и адв.К.Д., сумата 7 844,52 лв. (седем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и 52 ст.) – неустойка по чл.21 от договор за производство и изкупуване на суров тютюн №Х 2-1 от 20.01.2009г., ведно със законна лихва от датата на насрещната искова молба – 15.11.2012г., до окончателното изплащане, както и сумата 610,76 лв. (шестстотин и десет лева и 76 ст.) – деловодни разноски в производството по гр.д.№496/2012г. по описа на РС Първомай, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20 265,01 лв., както и иска за заплащане на мораторно обезщетение върху дължимата неустойка за периода от 05.12.2009г. до датата на исковата молба в размер 6 193,16 лв. като неоснователни.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          РК/ВК                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/