Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр. Първомай, 05.04.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря: Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 482 по описа на съда за 2012 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът “Мобилтел” ЕАД, с ЕИК ***, твърди, че въз основа на сключен договор за предоставяне на GSM услуги № Х0827772 от 14.02.2009 година, за месечни абонаментни такси, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.12.2010 година, са били издадени данъчни фактури на подробно описани в исковата молба стойности, за предоставени услуги. Твърди, че въпреки изпълнение на задълженията от страна на ищеца, ответникът не платил дължимата цена за извършените услуги. Поради това ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Н.Х., въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 346/2012г. на РС Първомай. По същото била издадена такава за сумата от общо 394,20 лв. представляваща главница по договора с ДДС, за предоставени услуги за периода от 14.10.2010 година до 14.12.2010 година, а след като получил препис от Заповедта ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което наложило завеждане на иска. Твърди, че ответникът дължи сумите, за които били издадени цитираните данъчни фактури. Моли да бъде признато съществуване на вземане в размер на 394,20 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на GSM услуги № Х0827772 от 14.02.2009 година, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.12.2010 година, за което са издадени данъчни фактури № 206927951 / 04.12.2010 година за 119,62 лева с ДДС и № 210315514 / 09.01.2011 година за 274,58 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението - 18.09.2012 год. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба. Във възражението си срещу заповедта за изпълнение ответникът е заявил, че не дължи посочените суми, тъй като не е получил фактури и не е бил спрян достъпът му до услугите, каквото задължение е имал оператора за надхвърляне на уговорен лимит от 50 лв. Не взема становище по делото.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.09.2012 год. е образувано производство по чл. 410 от ГПК, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца срещу Н.А.Х., за сумите от общо 394,20 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на GSM услуги № Х0827772 от 14.02.2009 година, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.12.2010 година, за което са издадени данъчни фактури № 206927951 / 04.12.2010 година за 119,62 лева с ДДС и № 210315514 / 09.01.2011 година за 274,58 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. По така подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 346/2012 год. по описа на РС Първомай, като по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 208 от 21.09.2012 год. Заповедта е била връчена на ответника, който е възразил срещу дължимостта на задължението, в срока по чл. 415 от ГПК, като е заявил, че не е получавал фактури и разпечатки и не му е бил спрян телефона след надхвърляне на кредитния лимит. Това е обусловило правния интерес от завеждане на иска по чл. 422 от ГПК от ищеца и допустимостта на същия.

Не са оспорени от ответника приложените от ищеца писмени доказателства – заявка-декларация, договор, приложение № - към договор, фактури и приложения към същите. От така представените документи се установява, че на 14.02.2009 год. между „Мобилтел” ЕАД гр.София и ответника Н.А.Х. бил сключен договор за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа № Х0827772. По силата на този договор ищецът се задължил да предоставя активираните услуги срещу тяхното заплащане от страна на ответника съгласно избрания тарифен/абонаментен/ план, посочен в Приложение № 1 към договора. Видно от същото е, че е избран тарифен план M-Tel Comfort 100, с кредитен лимит – 50 лева. По силата на този тарифен план ответникът получил право на 100 безплатни минути към номерата от услугата „Семейство и приятели”, месечната абонаментна такса възлизала на 4.90 лева, цената на минута изходящ разговор към номерата от услугата „Семейство и приятели” след изчерпване на безплатните минути - на 0,10 лева, а към останалите – 0,32 лева, цената на един sms към всички мрежи била уговорена на 0,14 лева. С подписване на договора ответникът декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, запознат е с разпоредбите им, както и с действащия ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД. Към делото не са приложени Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM и UMTS, цитирани в т. 4 от Договора, наричани за кратко Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 25 от общодостъпните на електронната страница на ищеца общи условия, кредитният лимит е конкретна сума, в рамките на която абонатът има възможност да ползва предоставените услуги, без да е необходимо внасянето на гаранционна сума. Съгласно чл.25.3 операторът информира абонатите си за изчерпване на кредитния лимит при достигане на сума, равна на 90%, а съгласно чл.25.5 същият има право при неизпълнение на някое от условията, свързано с кредитния лимит, да спре достъпа на абоната до съответната мрежа. Съгласно чл. 26.4 от същите общи условия, неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми.

Във връзка с този договор за предоставените от мобилния оператор услуги в периода от 14.10.2010 год. до 14.12.2010 год. са издадени приложените към исковата молба данъчни фактури № 206927951 / 04.12.2010 година, издадена за сумата от 119,62 лева с ДДС и № 210315514 / 09.01.2011 година, издадена за сумата от 274,58 лева с ДДС. Към всяка една от фактурите е изготвена подробна детайлизирана справка - Приложение Б, в която подробно са описани съответните услуги, тарифирани според уговорения по силата на сключения индивидуален договор тарифен план. Така представените фактури не са оспорени от ответника.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на твърдяното правоотношение, както и надлежното изпълнение на задълженията си по него за претендирания период, съответно предоставянето на уговорените услуги и ползването им от ответника, както и тяхната стойност. В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, както и наличие на задължение на ищеца да бъде спрян достъпа до услугите при надхвърляне на кредитния лимит от 50 лв.

Безспорно се установи от приложения договор и приложения, че е възникнало валидно облигационно отношение между страните – сключване на договор за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа № Х0827772 от 14.02.2009 год., изпълнение на поетите от негова страна задължения по договора за предоставена на ответника услуга за процесния период от време - от 14.10.2010 год. до 14.12.2010 год., както и настъпилата изискуемост на вземането. В хода на процеса не бе направено оспорване на нито един от представените от ищеца документи на основание чл.193 ал.1 от ГПК, което дава възможност на съдът да приеме за доказани фактите, описани в официално заверените преписи от същите.

Възражението на ответника, касаещо кредитния лимит, е неоснователно. Съгласно общите условия кредитен лимит е право на оператора, а не негово задължение към потребителя да преустанови достъпа на последния до мрежата в момента на достигане на кредитния лимит. Възможността да бъде спряно доставянето на договорената услуга по смисъла на чл.25.5 от Общите условия е предвидено за ответника право, а не задължение, поради което същият не може да носи отговорност за това, че не се е възползвал от това свое право. Не бе доказано наличие на такова задължение за ищеца, неизпълнение на което да може да му бъде вменено във вина и да породи санкционни последици, въпреки дадените указания на ответника. Ето защо, не може да се приеме, че за потребителя не възниква задължение за заплащане на фактически ползваните услуги в превишение на кредитния лимит, поради което се дължи плащане на всички действително ползвани услуги. В противен случай би се стигнало до неоснователно разместване на имуществени блага в полза на потребителя за сметка на оператора, предоставил тези услуги.

Неоснователно е и възражението, че не се дължи плащане, поради това, че ответникът не е получил съответните фактури. Съгласно цитираните общи условия на договора неполучаването на фактури не освобождава от задължението за заплащане на ползваните услуги абоната.

Поради изложеното съдът намира, че вземането на ищеца се явява доказано по основание и размер. Касае се за доставени услуги за които не е платена дължимата цена, което представлява виновно неизпълнение на договорно задължение, по смисъла на чл.79 ал. 1 от ЗЗД, за което ответникът отговаря, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло.

Поради това и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и сумата от 40,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и направеното в исковата молба искане.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на задължение на Н.А.Х., с ЕГН **********,***, към „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София 1309, район Илинден, улица „***” № 1, представляван от А. М. и Х. П. – изпълнителни директори, заедно, чрез пълномощник С. И. К. – юрисконсулт, за заплащане на сумата от 394,20 лв. ( триста деветдесет и четири лева и двадесет стотинки) главница по Договор за предоставяне на GSM услуги № Х0827772 от 14.02.2009 година, за стойността на разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.12.2010 година, за което са издадени данъчни фактури № 206927951 / 04.12.2010 година за 119,62 лева с ДДС и № 210315514 / 09.01.2011 година за 274,58 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми от 18.09.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 208 от 21.09.2012 год. по ч. гр. дело № 346/2012 год. по описа на РС Първомай.

ОСЪЖДА Н.А.Х., с ЕГН **********,***, да заплати на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София 1309, район Илинден, улица „***” № 1, представляван от А. М. и Х. П. – изпълнителни директори, заедно, чрез пълномощник С. И. К. – юрисконсулт, сумата от 65,00 лева (шестдесет и пет лева) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: /П/

ЕК / НК