Решение по Гражданско дело 444/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр.Първомай, 02.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и тринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

секретар: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №444 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

Ищцата Г.И.Г., ЕГН **********,***, представлявана от адв.С.С., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.“***“ №1б, твърди, че с нотариален акт №158, том І, н.д.№338/1995г. по описа на РС Първомай, с бившия й съпруг Д. Г. Г., починал на 21.06.2007г., прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на първата ответница по време на брака й с втория ответник дворно място с площ 810 кв.м., ведно с построените в него къща и стопански сгради, и дворно място с площ 1025 кв.м., съставляващи съответно УПИ ХVІ-36 и УПИ ХVІІ-36 в кв.2 по регулационния план на с.Е., общ.П. Твърди, че бившият й съпруг Д. Г. бил признат за собственик на основание давностно владение на горните имоти с нотариален акт за обстоятелствена проверка от 1990г. Давността първоначално текла по време на брака им, сключен през 1979г. и прекратен чрез развод през 1984г. След прекратяването на брака ищцата останала да владее и ползва имотите заедно с бивишия си съпруг и след смъртта му, включително до настоящия момент, като към датата на договора за прехвърлянето им срещу издръжка и гледане тя била собственик на ½ идеална част по давност. Твърди още, че ответниците не изпълнявали поетите с договора задължения в дължимия вид и обем. Не се интересували от здравословното й състояние и нуждите й, не я посещавали, не полагали никакви грижи за нея. Ищцата сама се грижела за себе си, въпреки напредналата си възраст, и поемала всички разходи – за храна, лекарства, облекло, както и разходите, свързани с ползване на имотите. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за постановяване на решение, с което сключеният договор да бъде развален до размер на ½ идеални части поради виновно неизпълнение задълженията на ответниците да издържат и гледат ищцата, както и да бъде частично (за ½ идеална част) отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт, в който договорът е обективиран. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците З.Д.Й., ЕГН **********, и Н.Й.Й., ЕГН **********,***, представлявани от адв.А.С., оспорват иска. Възразяват, че Д. Г. е бил единствен собственик по силата на давностно владение на прехвърлените с алеаторния договор имоти, а ищцата била трето ползващо се от договора лице, което можело да черпи права, но не и да иска неговото разваляне. Възразяват още, че ищцата не им осигурявала нужното съдействие, за да изпълнят задълженията по договора, тъй като не ги допускала в имота.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а това се установява и от приетото решение от 15.05.1983г. по гр.д.№3257 по описа на ВС, че ищцата е сключила брак с Д. Г. Г., ЕГН **********, на 11.06.1979г., който брак е прекратен чрез развод през 1984г. Д. Г. е починал като разведен на 21.06.2007г., видно от приетото удостоверение за наследници, издадено от община Първомай. Ответницата З.Й. – дъщеря, е единствен негов наследник.

С нотариален акт №152 от 26.12.1990г., том ІІ, дело №777/1990г. по описа на РС Първомай, Д. Г. Г., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение, продължило повече от петнадесет години, на следните имоти: дворно място с площ 810 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, намиращо се в с.Е., обл.П., при граници: от две страни – улици, собствен парцел, Н. П., съставляващо парцел ХVІ-36 в кв.2 по плана на селото, и празно дворно място с площ 1025 кв.м., намиращо се в с.Е., обл.П., при граници: улица, собствен парцел, Н. П., Г. Г. и И. К., съставляващо парцел ХVІІ-36 в кв.2 по плана на с.Е.

От приетото удостоверение за сключен граждански брак (дубликат), издадено от община П., обл.П., се установява, че ответниците З.Г. и Н.Й. са сключили брак на 15.11.1981г.

На 26.04.1995г. е съставен нотариален акт №158, том І, дело №338/95г. по описа на РС Първомай, с който Д. Г. и Г.Г. прехвърлят на З.Г. недвижимите имоти, описани в констативния нотариалния акт за собственост от 1990г., срещу задължение приобретателят да поеме гледането и издръжката на двамата прехвърлители, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, докато са живи, лично или чрез трето лице.

По делото са разпитани четирима свидетели.

Според св.И.И. *** от 30-35 години, дошла в селото, когато се омъжила. От тогава не била напускала имота – къща с около декар място и допълнителни сгради. До смъртта на мъжа й живели заедно там. Мъжът й имал една дъщеря, която живеела в гр.П., свидетелят не я познавал, не бил я виждал да идва в имота. Г.Г. живеела там сама. Сама се грижела за себе си. Имущественото й състояние не било добро и имала нужда от грижи. Свидетелят живеел постоянно в с.Е. през последните три години. Преди това идвал през съботно-неделните дни и през отпуските. Според св.М. Х. ищцата дошла в селото през 80-та година и оттогава не го е напускала, живяла заедно с мъжа си до края на живота му и след това останала да живее там сама. Ответниците идвали веднъж на два месеца. Докарали пчели в имота, бащата на ответника също идвал да се грижи за пчелите. Ищцата трудно се придвижвала, ходела през два дни да си взима хляб с една количка. Тази пролет майстори й правили зидарията, ищцата им платила. Г. заключвала вратата и не пускала ответниците в имота. Човекът, който се грижел за пчелите, влизал от къщата на съседите. Според св.Г. Г. ищцата дошла в с.Е. от с.Б. през 79-80г. Преди това в имота живели чичо му Д. Г., предишната му съпруга и дъщеря му З.. След като се оженили с Г., не можело да се ходи в къщата, тя постоянно вдигала гюрултия и кълняла. Когато се развели, мъжът й искал да я гони от къщата, но тя заплашила, че ще се самоубие и той я оставил да живее там, било го страх да не стане нещо. До смъртта на Д. Г. ответниците идвали в къщата, направили ограда. След смъртта му Г. не допускала никого, ако някой идвал, почвала да кълне, държала постоянно заключено. Св.Ж. Г. била племенница на Д. Г. Ответниците ходели в имота в с.Е., защото имали пчели там. Ищцата не ги допускала в имота, каквото й носели, не го вземала, защото се страхувала.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Основателността на претенцията за разваляне на договор е обусловена от виновното неизпълнение от страна на единия съдоговорител и от това другият съдоговорител да е изправна страна по облигационната връзка. В контекста на изложеното ищецът по настоящия иск следва да установи, че е налице валидно постигнат двустранен договор между страните, както и, че е изправна страна по този договор, като при алеаторните договори прехвърлителят е изправен, когато е изпълнил задължението си да прехвърли собственост. В тежест на ответниците е да установят изпълнение на насрещната престация за осигуряване на грижи и издръжка в предвидения в договора обем.

Няма спор между страните, а това се установява и от доказателствата, че през 1995г. е сключен договор за прехвърляне на недвижимите имоти, описани в исковата молба срещу издръжка и гледане, по който прехвърлители са Д. Г. и ищцата Г.Г., а първият ответник З.Й. – приобретател. Вторият ответник е ползващо се от договора лице, тъй като същият е сключен през време на брака между ответниците и обуславя характеристиката съпружеска общност на придобитите имоти. Основният спорен въпрос по делото е дали прехвърлителят Г.Г. е била собственик на имотите към датата на договора. От събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е притежавала права върху имотите, предмет на процесната сделка. Не се установи настъпване на соченото от нея придобивно основание. В тази връзка следва да се отбележи, че ищцата не претендира давностният срок да е изтекъл по време на брака й с Д. Г., в който случай би възникнала съпружеска имуществена общност върху имота, тъй като придобивното основание е настъпило по време на брака. Такова нещо не се и установява от доказателствата по делото. Тя поддържа, че давностният срок е продължил да тече след прекратяване на брака през 84 г., когато е продължила да владее ½ идеална част от него и е придобила същата част по давност към датата на алеаторния договор. От свидетелските показания, обаче, не се установяват предпоставките на давностното владение. Установява се, че ищцата е останала в имота след развода, тъй като бившият й съпруг е позволил това. При това положение не може да се приеме, че владението й е било противопоставено на собственика, съответно, че е манифестирано намерение имотът да се свои от нейна страна. Доказателствата по делото не сочат на нещо повече от фигурата на държателя, който живее в имота по силата на договор за заем за послужване. Освен да е упражнявала фактическа власт, ищцата е следвало да манифестира намерението си да свои вещта в 10-годишен период от време преди сключване на алеаторния договор, което е вторият необходим елемент от фактическия състав на давностното владение. Тъй като този елемент не се установява, следва да се приеме, че ищцата не е била собственик на имотите, предмет на договора, съответно не е могла и не е прехвърлила права върху тях спрямо приобретателя по алеаторния договор. Това от своя страна означава, че същата не е изправна страна по договора, тъй като основното й задължение да прехвърли собственост не е изпълнено. А неизправният кредитор не е материалноправно легитимиран да развали договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.

Първият прехвърлител Д. Г. е бил единствен собственик на имотите, в каквато насока е приетият нотариален акт за право на собственост въз основа на обстоятелствена проверка от 1990г. Правото му на собственост, установено от нотариуса, не е оборено от ищцовата страна (в тази връзка ТР №11/21.03.2013г. ОСГК на ВКС), затова следва да се приеме, че същият е изпълнил задълженията си по алеаторния договор, но претенция за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за издръжка и грижи по отношение на него не е формулирана, съответно ищцата не е негов правоприемник, тъй като към датата на смъртта му не е била негова съпруга, и не би могла да претендира разваляне с оглед наследствено правоприемство. Ако пък се приеме, че изправният кредитор Д. Г. е договарял с приобретателя същият да се грижи и издържа и ищцата, без последната да поема задължения да прехвърли собственост, то подобно договаряне несъмнено е в полза на трето лице по смисъла на чл.21, ал.1 ЗЗД, при което за това лице потестативни права не възникват, в частност то не може да развали договора поради неизпълнение, а само да иска реално изпълнение или обезщетение за вреди от неизпълнението, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №30/1981г. ОСГК на ВС. Ето защо съдът намира, че не е установен фактическият състав на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, което налага същият да бъде отхвърлен като неоснователен, без да е необходимо да се обсъжда въпросът е ли налице неизпълнение от страна на приобретателя по договора. За пълнота следва да се отбележи само, че длъжникът по алеаторния договор трябва ежедневно да предоставя издръжка и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора според нуждите и възможностите му да се справя сам, а в случай, че кредиторът неоправдано не приема предложеното изпълнение, длъжникът не се освобождава от задължението, а трябва да го трансформира в парично.

С оглед неоснователността на исковата претенция и заявеното искане в тази насока, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях деловодни разноски за платено възнаграждение на адв.С. в размер 500 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г., ЕГН **********,***, представлявана от адв.С.С., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.“***“ №1б, против З.Д.Й., ЕГН **********, и Н.Й.Й., ЕГН **********,***, представлявани от адв.А.С., иск за разваляне до размер на ½ идеална част на сключения с нотариален акт №158 от 26.04.1995г., том І, дело №338/95г. по описа на РС Първомай, договор, с който Д. Г. Г. и Г.И.Г. прехвърлят на З.Д.Й. срещу задължение за издръжка и гледане: дворно място с площ 810 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, намиращо се в с.Е., обл.П., при граници: от две страни – улици, собствен парцел, Н. П., съставляващо парцел ХVІ-36 в кв.2 по плана на с.Е., и празно дворно място с площ 1025 кв.м., намиращо се в с.Е., обл.П., при граници: улица, собствен парцел, Н. П., Г. Г. и И. К., съставляващо парцел ХVІІ-36 в кв.2 по плана на с.Е.

ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********,***, представлявана от адв.С.С., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.“***“ №1б, да заплати на З.Д.Й., ЕГН **********, и Н.Й.Й., ЕГН **********,***, представлявани от адв.А.С., сумата 500 лв. (петстотин лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№444/2012г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

РК / НК