Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

   51                                                 гр. Първомай, 14.05.2013г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

  РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав в публично заседание на десети април  две хиляди и тринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря  Мария  Запрянова    като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 298  по описа за 2012г. и като обсъди:

 

 

Предявен е установителен иск по реда на  чл. 422 ГПК вр.чл.  231, 92, 86 ЗЗД.

 

“***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.,  бул. „***“ № 455  моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление   гр. П., ул. „***“ № 27     съществуването на вземането на ищеца   в   676,55лв главница, дължима по фактура № 288/23.12.2010г, 1586,50лв неустойка за забава върху главницата за периода от 04.01.2011г до 05.04.2011г или просрочие от 469дни , на основание чл. 3.3 от Приложение № 1 към договора за наем, 89,81лв лихва за забава върху главницата за периода 04.01.2011г до 05.04.2011г, ведно със законната лихва от образуване на ч.гр.д. 197/2012г на  РС - Първомай, както и направените разноски.  Твърди, че   на  28.09.2010г между ищеца в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател, е бил сключен договор за наем № 3748 на подемна платформа Модел 33RTS, която е била предадена на наемателя в изправно техническо състояние съгласно подписан доклад за предаване № 10366. Срокът на договора е бил 30 календарни дни плюс 5 дни бонус, който срок е бил удължен, а наемателят е ползвал съоръжението до края на месец март 2011г. За периода на наемане на подемната платформа,  ищецът е издал множество фактури, които са разписани и приети от страните в договора, и в изпълнение на задълженията по тях ответното дружество е извършило плащания чрез банкови нареждания, а фактурите – осчетоводени от ищцовото дружество. На 16.12.2010г в базата на ответника в гр Първомай, инженер-служител на ищеца е извършил диагностика на техническото състояние на наетото по договора съоръжение, при което са констатирани повреди в подемната плафрома, а именно – блокирало жило за аварийно спускане и дефектирали краен изключвател на стабилизатор, цилиндър за управление и пин капачка на преден редуктор. В течение на работния ден, сервизният инженер е ремонтирал съоръжението, като заменил дефектните части с нови, което е било извършено в присъствието на представител на ответника, съставен и подписан е сервизен протокол 010158. На основание подписания договор за наем, наемателят дължи заплащане на  сумите за поправка на повредите, причинени от него на наетото  съоръжение. Дължимата за поправката сума е била в размер на  676,55лв, за което е била издадена фактура 288/23.12.2010г, подписана от страните по договора и предадена на наемателя. Ответникът не е заплатил дължимата сума поради което е изпаднал в забава  и дължи неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума , дължима  10 дни след издаване на фактурата. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично изпълнение в образуваното по негово заявление ч.гр.д. 197/2012г на РС Първомай, а настоящия иск предявява след подадено от длъжника възражение . Ангажира събиране на  доказателства, претендира разноски.   

 Ответникът  оспорва иска като неоснователен. Твърди, че съгласно договора за наем наемателя се задължава да предаде в перфектно функционално състояние на основание приемо-предавателен протокол съоръжението, предмет на договора. Твърди, че представения по делото доклад за предаване 10366 няма  попълнени никакви данни за обекта  по договор, нито е подписан от представители на страните. Твърди, че съгласно договора наемодателя се задължава да осигури техническа поддръжка за срока на договора, като съгласно същия отстраняването на скритите дефекти е за сметка на наемодателя. Сочи, че представения сервизен протокол 010158/16.12.2010г, станал основание за издаване на процесната фактура, удостоверява, че са констатирани дефекти на съоръжението , за което и обстоятелство е подписан от представителя на дружеството-ответник. Счита, че дефектите на съоръжението наемодателят следва да отстрани за своя сметка, поради което не може да претендира заплащането им от наемателя, на основание причинени вреди вследствие вина или небрежност от страна на оператора на наемателя . Заявява, че с издаването на  протокол 010158 наемодателят е признал наличието на дефекти на съоръжението и се е ангажирал с отстраняването им, в телефонни разговори с представител на ищцовото дружество, изрично са се договорили, че издадената на основа техническия протокол фактура ще бъде анулирана, тъй като е станала грешка. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

   Съдът, като взе предвид становищата на страните, и ангажираните доказателства, намира за установено следното:   Между ищеца в качеството му на  наемодател и ответника -  наемател,    е сключен договор  за наем № 3748 от28.09.2010г със срок 30 дни, считано от  29.09.2010г плюс 5 дни безплатно ползване(чл.3.1),   с предмет на договора –  подемна платформа модел 33 RTS,   по силата на който ищецът е предоставил под наем на ответника  съоръжението, предмет на договора. За предаването на същото   на наемателя     е съставен доклад за предаване № 10366/28.09.2010г, с положени подписи (л.60). Срокът на договора е бил продължен с допълнително споразумение между страните № 4536/07.12.2010г до 11.01.2011г.     В приложение № 1(неразделна част от договора) е уговорено между страните задължението на наемодателя да предаде в перфектно функционално състояние на основание приемо-предавателен протокол съоръжението, предмет на договора за наем, като за наемателя е уговорена отговорност за последващи повреди във фунционирането на съоръжението(чл.1.1 “а”).   Наемателят е поел задължение да осигури техническо поддръжка за срока на изпълнение на договора(б“с”). Отстраняването на установените по време на действие на договора  повреди в съоръжението е уговорено в тежест на наемодателя, в случай че същите се дължат на производствени дефекти, които не биха могли да бъдат установени от наематея в момента на подписването на приемо-предавателния протокол (ч.1.1 б “d”), и за сметка на наемателя в случай, че появилите се повреди са вследствие на грешки направени от оператора на наемателя или вследстивие на разполагане на съоръжението на място, което не е наблюдавано от наемателя(б “ii”) .  В б “f” от Приложение № 1  наемателят се е задължил  да изплати дължимите суми за поправка отстраняването на повредите, в случай, че те са приченине по вина или вследтвие на небрежност от оператора на наемателя, неговите служители или други лица, които действат от негово име или по други причини,   въз основа на оценка, изготвена от наемодателя(чл.1.2 б “b”), в срок от най-много 10 дни от получаването на фактурата за тези разходи. Съставен е сервизен протокол  № 010158/16.12.2010г , подписан без забележки от представител на ползвателя(л.28)., в който е отразено  че  е констатирано   блокирало жило за аварийно спускане,     като е посочено, че е извършен монтаж на цилиндър за управление, регулиране на оборотите на двигателя,  монтаж на пин капачка на предно ляво колело и е издадена от ищцовото дружество фактура № 1000000280/23.12.2010г   за  извършен ремонт на машина 33  RTS сер № 0200088404, на обща стойност 676,55лв. (подписана от ответното дружество и неоспорена).   Наемателят по договора(ответник в производството) е заплащал наема за съоръжението съгласно договора по банков път, за което от наемодателя са издавани съответните фактури(л.30-42вкл, л.62,63). 

            Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 422 от ГПК вр.чл. 231,92, 86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение   по ч.гр.д. 197/2012г. на  РС - Първомай. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.197/2012г. по описа на  РС Първомай е видно, че  искът за съществуване на вземането   допустим, като   предявен в   предвидения едномесечен срок.  

            Разгледан по същество:  Не се оспорва по делото, че между страните е сключен договор за наем от 28.09.2010г, с предмет на договора – подемна  платформа модел  33RTS серия № 0200088404, а и това се установява от ангажираните и  неоспорени писмени доказателства(Договор за наем, допълнително споразумение към договора за наем от 07.12.2010г). Не е спорно и обстоятелството, че машината е предадена от ищеца – наемодател на ответника – наемател. Ответникът   твърди, че  съоръжението предмет на договора не е било предадено в перфектно функционално състояние съгласно изискването на договора,  и че   приемо-предавателният протокол не е подписан от представител на ответника.   Не се оспорва от страна на ищеца твърдението, че приемо-предавателният протокол не е подписан от представителя на ответника, но се сочи че е налице потвърждаване действията на лицето, подписало протокола. Съгласно постигнатите между страните договорености,   подписването на изготвения  приемо-предавателен протокол,   приложение № 2 към   договора без забележки от страна на наемателя е доказателство за доброто функциониране на съоръжението, а отговорността за последващи повреди във функицонирането на съоръжението е за сметка на наемателя(чл.1.1 б.”а”от Приложение № 1-неоспорено от ответника).    Безспорно е по делото, че    в представения приемо-предавателен протокол   положеният подпис на името на “приел”, не е на представляващия дружеството.   Неоснователни са обаче твърденията на представителя на ответника, че така представения протокол не доказва предаването на съоръжението съгласно договора. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ предвижда, че действията, извършени без представителна власт, се потвърждават, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването. Ответникът е търговец(чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ), а с факта на  заплащането на наем по договора за предоставеното съоръжение, съдът приема   че той е узнал за предоставянето на съоръжението, поради което е започнал изпълнение на поетото от него изпълнение по договора. Доказателства за противопоставянето му   "веднага след узнаването",  така както изисква цитираната разпоредба, не са ангажирани. Напротив,   между страните е подписано допълнително споразумение към договора за наем от 07.12.2010г, или месец и половина след предоставяне на съоръжението, предмет на договора за наем, с което се продължава срока на договора . Ето защо съдът приема, че са потвърдени действията по приемане на съоръжението от лице, различно от управителя на ответника Налбантов.  Ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави отдаваното под наем съоръжение в състоянието, съгласно договора. Не е спорен   въпросът, че ремонт на съоръжението е извършен, както и че той е на стойността, отразена във издадената фактура 288/23.12.2010г.    Спорно е между страните дали ремонтът е извършен поради настъпили по вина на служители на наемателя  повреди, или поради установени в хода на работа дефекти на съоръжението. Претенцията на ищеца се базира на отговорността на ответника по  чл.1.2 б “b  от Приложение № 1 – причинени повреди в резултат на виновно поведение на служители на наемателя, в който случай е предвидено заплащане на повредите от наемателя въз основа изготвена от наемодателя сметка, в срок от 10 дни.  Не се установява  по делото поправките да са наложени вследствие   вина на наемателя, или негови служители, така както се твърди в ИМ. В чл.1.1 б.”а”от Приложение № 1 страните са договорили отговорност за наемателя  запоследващи повреди във функционирането на съоръжението.  В с.з. представителят на ищеца заявява, че с плащането на наема ответникът е поел договорната си отговорност  без оглед вината, както и че след като не се е възползвал от възможността да не заплаща наем за периода на аварията, е признал че повредата е по негова вина. Тези твърдения са неоснователни- от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че дължимият наем е заплатен от ответника на 07.12.2010г , т.е. преди  установяване и отстраняване на повредата.  Ето защо  не може да се приеме, че с плащането на наема ответникът е потвърдил вината си за констатираната повреда,  всъщност той е изпълнил задължението си по договора – да заплати договорения наем.    В тежест на ищеца в настоящото производство беше при условията на пълно доказване да установи претенцията си. Последният не стори това.  Ето защо отговорността за заплащане на ремотните дейности съгласно поротокол 010158/16.12.2010г, за чиято стойност е съставена фактура 288/23.12.2010г. не следва да бъде възлагана   върху наемателя – ответник в производството. Като не се дължи главница, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на неустойка върху главницата, както и обезщетение за забавено плащане. Поради горното    искът за признаване същестуване вземането на ищеца спрамо ответника по заповед за изпълнение изд. По ч.гр.д. 197/2012г на РС Първомай,  като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли. 

                  Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание   чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде осъден  ищецът да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на 200лв.

        

         Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният  от „***“  ЕООД  ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. С.,  бул. „***“ № 455,     иск против “***” ЕООД ЕИК  ***,  със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 27  за признаване  за установено, че       съществува вземането на ищеца   по заповед за изпълнение с основание чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 197/2012г. на  РС - Първомай  в размер на      676,55(шестотин седемдесет и шест лв и петдесет и пет  ст)лв,     представляваща стойността на извършения ремонт на подемна платформа модел  33RTS серия № 0200088404,   за което е съставена фактура 288/23.12.2010г, сумата от 1586,50(хиляда петстотин осемдесет и шест лв и петдесет ст)лв неустойка за забава върху главницата за периода от 04.01.2011г до 05.04.2011г или просрочие от 469дни , на основание чл. 3.3 от Приложение № 1 към договора за наем, 89,81(осемдесет и девет лв и осемдесет и една ст)лв лихва за забава върху главницата за периода 04.01.2011г до 05.04.2011г ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.06.2012г до изплащане на вземането .  

           ОСЪЖДА „***“  ЕООД  ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. С.,  бул. „***“ № 455  да заплати на “***” ЕООД ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 27   200(двеста)лв разноски по производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

НК / НК