по НОХД № 150 / 2012 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия И.Я.И. за това, че на 31.08. / 01.09.2012 година в местността Чеир пара землището на село Виница, община Първомай, област Пловдив, чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес 190Д” с ДК № * и техническо средство кухненски нож отнема чужди движими вещи – 260 килограма зеле, холандски сорт „Пруктор” на обща стойност 234 (двеста тридесет и четири) лева от владението на К.Г.К. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са под постоянен надзор - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложения 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 234 лева ведно със законната лихва, предявен от К.Г.К. срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, имуществени вреди, а пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложения 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, като намира, че извършеното следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от И.Я.И. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, както и чистото му съдебно минало.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложения 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, като счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха могли да се постигне и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Предлага на основание чл. 67, ал. 2 от НК полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок да бъдат възложени на полицейски инспектор при съответното РУ „Полиция” по местоживеенето на подсъдимия И., на основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК да се отнеме в полза на държавата лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „190Д” с ДК № *, собственост на подсъдимия И., послужил за извършване на престъплението, а приложеното по делото веществено доказателство (кухненски нож) да се унищожи като вещ без стойност.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител К.К. поддържа иска по начина, по който е предявен.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат З.Н.Т. моли при постановяване на съдебния акт да се имат предвид чистото съдебно минало на нейния подзащитен, направените самопризнания, съдействието за разкриване на обективната истина. Моли за наказание лишаване от свобода около минимума, което да бъде отложено.

По отношение на гражданския иск моли да се уважи, съобразно доказателствата, приложени между кориците на делото.

Подсъдимият И.Я.И. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И.Я.И. е роден на *** ***, ЕГН **********, български циганин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование (завършен седми клас, грамотен), неработещ, живущ ***.

К.Г.К. (граждански ищец и частен обвинител) е регистриран като земеделски производител и ползва под аренда нива в местността Чеир пара в землището на село Виница, област Пловдив, засадена със зеле, сорт „Пруктор”.

Вечерта на 31.08.2012 година подсъдимият И.Я.И., с прякор С., решава да отиде до нивата на пострадалия и да открадне зеле с цел продажба. Между 22:00 и 23:00 часа се придвижва до там с личния си автомобил „Мерцедес 190Д” с ДК № * и с кухненски нож, който носи у себе си, изсича част от зелките, натоварва ги в колата и си тръгва.

Около 07:00 часа на 01.09.20012 година ги откарва на зеленчуковата борса в село Милево, област Пловдив, и ги предлага на свидетеля Т.К., който се съгласява да му ги изкупи по 0,60 лева на килограм. Претегленото там зеле излиза 260 килограма, за което подсъдимият получава 156 лева.

След като се връща от терапия от 29.08.2012 година до 31.08.2012 година в град Пловдив, пострадалият К.К. отива на 01.09.2012 година на нивата, която обработва, и забелязва, че има прясно изсечено зеле и веднага отива на борсата в село Милево и в един от складовете се среща и разговаря със свидетеля К., от когото разбира, че сутринта е закупил зеле от лице от ромски произход с прякор С., което не се е пазарило и е бързало да продаде стоката.

По направеното от К. описание свидетелят К. се сеща за подсъдимия, когото познава от по-рано, опитва да се свърже с него, но неуспешно, след което сигнализира органите на РУ „Полиция” – Първомай за извършената кражба.

От проведените оперативноиздирвателни мероприятия извършителят И.Я.И. е открит и признава извършеното.

От назначената стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от владението на пострадалия възлиза в размер на 234,00 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 18 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 20 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 24 от дознанието), заверено копие от Удостоверение за сключен граждански брак (л. 25 от дознанието), заверено копие от Договор за наем на земеделска земя (л. 26 от дознанието), заверено копие от Регистрационна карта за земеделски производител (л. 27 от дознанието), Справка относно регистрирани криминални прояви на подсъдимия (л. 28 от дознанието), Справка за собствеността на автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № * (л. 30 от дознанието), заверено копие от Свидетелство за регистрация, част І и част ІІ (л. 31 от дознанието), Справка за съдимост (л. 32 от дознанието), Характеристична справка (л. 33 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 11 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 12 – л. 13, л. 15 – л. 17 от дознанието), и от предявеното веществено доказателство - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият И.Я.И. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложения 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 31.08. / 01.09.2012 година в местността Чеир пара землището на село Виница, община Първомай, област Пловдив, чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес 190Д” с ДК № * и техническо средство кухненски нож отнема чужди движими вещи – 260 килограма зеле, холандски сорт „Пруктор” на обща стойност 234 (двеста тридесет и четири) лева от владението на К.Г.К. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са под постоянен надзор.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение чрез използване на техническо средство и използване на моторно превозно средство отнема инкриминираните вещи от владението на пострадалия им собственик без съгласието му и прекъсва владението му върху тях и установява своя фактическа власт. Кражбата се квалифицира и с противозаконно отнемане на вещ, която не е под постоянен надзор, тъй като неохраняваната нива се намира извън населеното място.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание и подробно обяснява механизма на деянието си, с което съдейства за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало и сравнително ниската стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период), които обстоятелства според настоящата инстанция се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, а отегчаващи отговорността обстоятелства няма.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, и подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

С оглед на изложеното, най-справедливо е на И.Я.И. да бъде наложено наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложения 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК след прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК – лишаване от свобода размер на три месеца, което наказание, предвид постигане на целите му по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на лицето, не следва да бъде изтърпяно реално, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено за минималния срок от три години, но през изпитателния срок на условното осъждане следва да се възложи полагането на възпитателни грижи на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия И.Я.И. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за пострадалия и че никаква част от претендираната сума не е възстановена. Сумата от 234 лева ведно със законната лихва от 01.09.2012 година (крайната дата на увреждането) до окончателното изплащане на сумата следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй като покрива размера на виновно причинената на пострадалия имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, подсъдимият И.Я.И. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 30,00 лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство, сумата от 50,00 лева за държавна такса върху уважената сума от гражданския иск, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Вещественото доказателство - кухненски нож с размери 28 см и 6 мм, с дължина на металната покрита с ръжда дръжка 11 см и 5 мм и ширина до острието 2 см, а в началото 1 см и 5 мм, с дължина на острието с отчупен връх 17 см и 1 мм и с ширина на острието в основата до дръжката 23 мм и в края към върха 5 мм – следва да се унищожи като вещ без стойност

Вещественото доказателство: лек автомобил „Мерцедес 190Д” с ДК № *, собственост на подсъдимия И.Я.И., послужил за извършване на умишленото престъпление, следва на основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК да се отнеме в полза на държавата.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ