по НОХД № 109 / 2012 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Н.Н.Д. за това, че през периода от 15.01.2012 година до 27.02.2012 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление отнема чужди движими вещи:

· на 15.01.2012 година - 10 спънки от арматурно желязо с размери φ 18 мм и дължина 2,70 метра на стойност 59,75 лева;

· на 24.02.2012 година - 15 спънки от арматурно желязо с размери φ 18 мм и дължина 2,70 метра на стойност 89,62 лева;

· на 27.02.2012 година - 15 спънки от арматурно желязо с размери φ 18 мм и дължина 2,70 метра на стойност 89,62 лева

- всичко на обща стойност 239,00 лева от владението на Д.М.Й. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са под постоянен надзор - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимия за посоченото престъпление и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението кражба, като намира, че извършеното от него следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище на Н.Д. да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст от НК и съответно намалено с една трета, като счита, че с оглед постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече с оглед на поправянето и превъзпитанието, наказанието би могло да се постигне и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като на основание чл. 67, ал. 2 от НК полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок да бъдат възложени на съответния полицейски инспектор при РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия Д..

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Адвокат С.С.М., служебен защитник на подсъдимия, моли при постановяване на Присъдата съдебният състав да има предвид освен реда, по който се провежда производството, и на правените самопризнания от подзащитния й и оказаното от него съдействие както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство.

Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява съжаление за постъпките си.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н.Н.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, пастир, с постоянен адрес: ***, живущ ***.

На същия до момента е ангажирана наказателна отговорност, както следва:

1. Със съдебен акт по НОХД № 70 / 1973 година на Районен съд - Варна, влязъл в сила на 08.05.1973 година, е осъден на осем месеца поправителен труд при 10% удръжки за престъпление по чл. 254 от НК.

2. Със съдебен акт № 581 по НОХД № 848 / 1973 година на Районен съд - София, влязъл в сила на 27.11.1973 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 252, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 26, ал. 3 от НК.

3. Със съдебен акт № 140 / 18.12.1979 година по НОХД № 44 / 1979 година на Районен съд - Първомай, влязъл в сила на 26.12.1979 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК.

Видно от справката за съдимост, лицето е реабилитирано по чл. 88а, ал. 4 от НК, за което следва да се счита за неосъждан.

Пострадалият свидетеля Д.М.Й. притежава нива в регулацията на град Първомай, област Пловдив, в близост железопътната линия. В нивата има построени оранжерии.

През зимата на 2012 година подсъдимият Н.Н.Д. се нуждае от пари и решава да отиде до имота с оранжериите на пострадалия, които и преди е виждал, че не са оградени, и от там да вземе желязо, за да го продаде.

На 15.01.2012 година отива в нивата на свидетеля Й., взема от една от оранжериите 10 железа, огънати под формата на буквата „С” (спънки), пренася ги в жилището си и ги нарязва.

На следващия ден – 16.01.2012 година предава нарязаните спънки в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на ул. * № * в град Първомай на „Травелксим” ЕООД - София с управител свидетеля М.Ч., като за предаденото количество желязо и получената сума е издаден договор за покупко-продажба № 023 от 16.01 (без посочване на годината и изплатената сума пари).

На 24.02.2012 година подсъдимият отново отива до нивата на свидетеля Й., взема още 15 железни пръчки (спънки), нарязва ги и същия ден ги предава в същия пункт, като за предаденото количество желязо е издаден договор за покупко-продажба № 74 от 24.02, отново без посочване на година и изплатена сума пари.

На 27.02.2012 година подсъдимият Д. отива и взема от оранжериите на пострадалия още 15 железни пръчки (спънки), нарязва ги и същия ден ги предава в същия пункт, за което е издаден договор за покупко-продажба без номер и без посочени година и изплатена сума пари.

През зимата на 2012 година пострадалият посещава три пъти нивата си с оранжериите – в средата на месец януари 2012 година в началото на месец февруари 2012 година и на 27.02.2012 година.

В началото на месец февруари 2012 година забелязва, че конструкцията на една от оранжериите е паднала от тежестта на навалелия сняг, а впоследствие вижда, че липсват спънки на дъгите, поддържащи конструкцията изправена, но не успява да влезне вътре и да установи точно колко спънки липсват, тъй като има много навалял сняг.

На 27.02.2012 година, когато отново отива в имота си, пострадалият установява, че липсват общо 40 спънки от оранжериите. Предполага, че най-вероятно железата са откраднати и предадени за скрап. Веднага отива в пункта на „Травелксим” ЕООД – София и разбира, че преди малко са предадени метални парчета от арматурно желязо и че предалото ги лице още е наблизо. Работникът в пункта го посочва на пострадалия. В разговор с подсъдимия Н.Н.Д. свидетелят Й. разбира, че именно той взема спънки от неговите оранжерии и ги предава в пункта.

Веднага са сигнализирани органите на РУ „Полиция” - Първомай за извършената кражба и от оперативно-издирвателните мероприятия извършителят е установен и той признава извършената кражба на спънки от оранжериите на пострадалия Й..

От заключението на назначената на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на отнетото от подсъдимия имущество е 239,00 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Договор за покупко-продажба № 023 / 16.01., Договор за покупко-продажба от 27.02., Договор за покупко-продажба № 74 / 24.02. (л. 9 – л. 11 от дознанието), Справка за съдимост (л. 38 – л. 39 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 31 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 34 от дознанието), Справка за съдимост (л. 38 – л. 39 от дознанието) характеристична справка (л. 53 от дознанието); обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 48 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 20 - л. 24, л. 50 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Експертизата се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 195, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода от 15.01.2012 година до 27.02.2012 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление отнема чужди движими вещи: на 15.01.2012 година - 10 спънки от арматурно желязо с размери φ 18 мм и дължина 2,70 метра на стойност 59,75 лева; на 24.02.2012 година - 15 спънки от арматурно желязо с размери φ 18 мм и дължина 2,70 метра на стойност 89,62 лева; на 27.02.2012 година - 15 спънки от арматурно желязо с размери φ 18 мм и дължина 2,70 метра на стойност 89,62 лева - всичко на обща стойност 239,00 лева от владението на Д.М.Й. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са под постоянен надзор.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без негово съгласие, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

Особеност в случая е, че подсъдимият Н.Н.Д. извършва престъплението си с три деяния през непродължителен период от време при една и съща обстановка, като всяко следващо представлява от обективна страна продължение на предшестващото го, т.е. осъществено при условията на чл. 26 от НК.

От субективна страна. Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава общественоопасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици. И трите деяния, включени в състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност на вината, като следващото деяние от субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

За подсъдимия са налице отегчаващи отговорността обстоятелства - продължаваното престъпление е осъществено с повече от две деяния и никаква част от причинената щета не е възстановена, но смекчаващите отговорността обстоятелства – признаването на вината, съдействането за разкриване на обективната истина на досъдебното производство с подробно обяснение за механизма на престъплението, невисоката стойност на противозаконно отнетото и чистото му съдебно минало с оглед на реабилитацията - според настоящата инстанция се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК.

Не се вземат предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства предишните осъждания на Н.Н.Д. - видно от справката за съдимост, лицето е реабилитирано на основание чл. 88а, ал. 4 от НК.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, и като се отчита, че преди настоящия казус последното ангажиране на наказателна отговорност на подсъдимия е отпреди повече от 30 години, Съдът е на мнение, че въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, лицето е с ниска степен на обществена опасност, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

С оглед на изложеното и при отчитане на конкретните стойности на нанесените на пострадалите щети от подсъдимия, най-справедливо е да бъде наложено наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК след прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК – лишаване от свобода размер на минимума от три месеца, което наказание предвид факта, че същият е с чисто съдебно минало, не следва да бъде изтърпяно реално, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено за минималния срок от три години, но през изпитателния срок на условното осъждане следва да се полагат възпитателни грижи от съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ