по НОХД № 73 / 2012 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимите Н.С.С. и Г.М.Г. за това, че всеки от тях на 07.03.2012 година в землището на село Караджалово, област Пловдив, чрез използване на техническо средство (нож) и след предварително сговаряне в немаловажен случай с другия подсъдим отнема чужда движима вещ - 432 кв.м стабилизиран найлон с размери 36 м х 12 м на стойност 491,72 лева от владението на А.А.А. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като отнетата вещ не е под постоянен надзор - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 300 лева, предявен от А.А.А. срещу подсъдимите - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, имуществени вреди, а пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите обвинения по отношение на всеки от подсъдимите Н.С. и Г.Г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същите да са осъществили състава на престъплението кражба, като извършеното от тях следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. При определяне на наказанията счита, че следва да се имат предвид смекчаващи отговорността на всеки един от подсъдимите обстоятелства - самопризнанията им и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, чистото им съдебно минало, както и сравнително невисоката стойност на отнетото имущество. Изразява становище на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст от НК и съответно намалено с една трета, като счита, че по отношение на всеки един от подсъдимите целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, биха могли да се постигнат и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок, също в размер около минимума на предвидения, през който грижите за всеки от осъдените на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК следва да се възложат на съответния полицейски инспектор по местоживеенето им.

Прокурорът изразява становище на основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК вещественото доказателство – конска каруца с гумени колела, намираща се на съхранение в РУ „Полиция” – Първомай, собственост на подсъдимия Н.С., да се отнеме в полза на държавата, а по отношение на гражданския иск – да се уважи изцяло по начина, по който е предявен.

Моли подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят и направените по делото разноски.

Гражданският ищец А.А. поддържа иска по начина, по който е приет за съвместно разглеждане - иска да му се плати само найлонът.

Адвокат С.К.-М., защитник на подсъдимите, моли при постановяване на присъдата Съдът да вземе предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанията на подсъдимите, съдействието на досъдебното и в съдебното производство, чистото им съдебно минало, както и ниската им правна култура, а определянето на наказанията да бъде съобразено с реда на разглеждане на производството и да бъдат наложени в минималния размер и намалени с една трета.

Всеки от подсъдимите се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява съжаление за постъпките си.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н.С.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование (завършен десети клас), неработещ, живущ ***.

Подсъдимият Г.М.Г. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с основно образование, неработещ, живущ ***.

На 27.10.2008 година пострадалият свидетел А.А.А. е одобрен по програма за развитие на селските райони „Млад фермер” и със средства, отпуснати му по програмата, прави две оранжерии в местността Горни Герен в землището на село Караджалово, област Пловдив. Оранжериите са покрити със стабилизиран найлон, закупен от пострадалия от магазин на фирма „ХИК 91 Пацев Сие” - Садово, намиращ се в град Първомай, квартал Дебър, област Пловдив.

Подсъдимият Н.С. ***, в дома на подсъдимия Г.М.Г. на съпружески начала със сестра му.

В началото на месец март 2012 година двамата подсъдими работят в село Караджалово, област Пловдив. Забелязват, че вляво от пътя на влизане в селото има покрити с найлон оранжерии.

Вечерта на 06.03.2012 година след работа двамата подсъдими консумират алкохол и решават да отидат да вземат найлон от оранжериите, видени на влизане в село Караджалово, и да покрият с него фиданá (места, засети със семена за производство на разсад), за да отглеждат зеленчуци.

След полунощ на 07.03.2012 година двамата отиват с каруцата и коня на подсъдимия С. до оранжериите, където С. взема нож от каруцата и с него изрязва найлона на едната от оранжериите. Двамата подсъдими го сгъват, натоварват го на каруцата и си тръгват.

На път за вкъщи около 01:50 часа на 07.03.2012 година до паткарника в западната част на село Караджалово подсъдимите са спрени от свидетеля Г.И., младши инспектор в РУ „Полиция” - Първомай, който по това време се прибира от град Първомай и забелязва натоварения в каруцата найлон. Подсъдимите му обясняват, че са го взели от тяхна леля от село Върбица, област Хасково.

Тъй като полицаят лично познава двамата подсъдими, ги освобождава и продължава по пътя за село Караджалово.

Но преди да влезе в село, забелязва, че липсва найлонът на едната от оранжериите в местността Горни Герен. Веднага се обажда на дежурния в РУ „Полиция” – Първомай и тръгва обратно за град Първомай.

Там свидетелят И. и двама негови колеги отиват до жилището на двамата подсъдими и ги изчакват да се приберат.

След като се прибират – първо подсъдимият Г., а след него и подсъдимият С., - свидетелят И. забелязва, че в каруцата няма найлон, за което подсъдимият С. обяснява, че се изплашва от проверка и укрива найлона в близост до река Мечка.

Свидетелят И. и подсъдимият С. отиват с каруцата до мястото, откъдето вземат скрития найлон, след което двамата подсъдими са отведени в РУ „Полиция” – Първомай и с протокол за доброволно предаване от 07.03.2012 година подсъдимият Н.С. предава на свидетеля И. конската каруца и найлона.

С постановление за връщане на веществените доказателства от 13.07.2012 година е върнат найлона на пострадалия А.А., който, предвид срязването, вече не е в състояние да се използва по предназначение.

На 23.03.2012 година пострадалият А.А. закупува найлон за покриване на две оранжерии на стойност 602,06 лева с ДДС.

Според заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза стойността на инкриминирания стабилизиран найлон е 491,72 лева, за каквато сума е и повдигнатото обвинение, но от заявеното в съдебно заседание от пострадалия А. и от Фактура № 0000026772 / 23.03.20012 година и фискален бон (л. 19 от Дознанието) се установява, че стойността на найлона, необходим за покриване на една от оранжериите на гражданския ищец, е 301,03 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справки за съдимост (л. 23 – л. 24 от делото), Протоколи за доброволно предаване (л. 10, л. 82 от дознанието), Договор за аренда на земеделско земя от 07.02.2011 година (л. 18, л. 63 от дознанието), Фактура № 0000026772 / 23.03.20012 година и фискален бон (л. 19, л. 64 – л. 65 от Дознанието), Регистрационна карта на земеделски производител (л. 20, л. 75 от дознанието), Анкетни карти за регистрация на земеделски производител (л. 21 – л. 22, л. 76 – л. 77 от дознанието), Анкетни формуляри ведно с Таблици (л. 23 – л. 28, л. 78 – л. 82 от дознанието), Договор № 16/112/00350 от 27.10.2008 година с приложение 1 (л. 29 – л. 37, л. 66 – л. 74 от дознанието), Бизнес план (л. 38 – л. 51 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 83 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 89 от дознанието), Характеристични справки (л. 93 – л. 94 от дознанието); обясненията на подсъдимите, дадени в качеството им на обвиняеми на досъдебното производство (л. 53, л. 55, л. 57, л. 59 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 60 - л. 62 от дознанието), от заявеното в съдебно заседание от гражданския ищец и от веществените доказателства - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от всеки от подсъдимите самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Експертизата се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните, но не се цени при постановяването на крайния акт, тъй като от заявеното в съдебно заседание от пострадалия А. и от Фактура № 0000026772 / 23.03.20012 година и фискален бон (л. 19 от Дознанието) се установява, че стойността на найлона, необходим за покриване на една от оранжериите на гражданския ищец, е 301,03 лева

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си всеки от подсъдимите осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно:

Ø подсъдимият Н.С.С. по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 07.03.2012 година в землището на село Караджалово, област Пловдив, чрез използване на техническо средство (нож) и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Г.М.Г. отнема чужда движима вещ - 432 кв.м стабилизиран найлон с размери 36 м х 12 м на стойност 301,03 лева от владението на А.А.А. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като отнетата вещ не е под постоянен надзор;

Ø подсъдимият Г.М.Г. по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 07.03.2012 година в землището на село Караджалово, област Пловдив, чрез използване на техническо средство (нож) и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Н.С.С. отнема чужда движима вещ - 432 кв.м стабилизиран найлон с размери 36 м х 12 м на стойност 301,03 лева от владението на А.А.А. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като отнетата вещ не е под постоянен надзор.

От обективна страна с действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение чрез използване на техническо средство отнема посочената движима вещ от пострадалия без неговото съгласие, като прекъсва владението му върху нея и успява да установи своя фактическа власт.

Престъплението и за двамата се квалифицира с признаците на предварително сговаряне в немаловажен случай, тъй като вземат решението за извършване на деянието предварително в една сравнително спокойна обстановка, предхождаща по време самото изпълнение, за да реализират противозаконните си намерения, а с оглед на стойността на откраднатото не са налице предпоставките, визирани в чл. 93, т. 9 от НК. Кражбата се квалифицира и с противозаконно отнемане на вещ, която не е под постоянен надзор, тъй като неохраняваните оранжерии се намират извън населеното място.

От показанията на пострадалия А. и от Фактура № 0000026772 / 23.03.20012 година и фискален бон (л. 19 от Дознанието) се установява, че стойността на инкриминираната вещ е 301,03 лева и не може в отговорност на подсъдимите да се вмени разликата от 190,69 лева (съгласно повдигнатото обвинение за 491,72 лева), за което и на основание чл. 304 от НПК всеки от тях следва да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение в тази част.

От субективна страна всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях съзнава общественоопасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици, като знае, че и другия с него действа за настъпването на целения общ общественоопасен резултат.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимите престъпление, за което всеки е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че и двамата подсъдими признават вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание и подробно обясняват механизма на деянието си, с което съдействат за разкриване на обективната истина, чистото им съдебно минало и доброволното връщане на инкриминираната вещ, които обстоятелства според настоящата инстанция се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, а отегчаващи отговорността обстоятелства няма.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, и двамата подсъдими са лица с ниска степен на обществена опасност, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от всеки от тях престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

С оглед на изложеното, най-справедливо е да бъдат наложени следните наказания:

Ø на подсъдимия Н.С.С. – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК след прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК – лишаване от свобода размер на три месеца, което наказание, предвид постигане на целите му по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на лицето, не следва да бъде изтърпяно реално, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено за минималния срок от три години, но през изпитателния срок на условното осъждане следва да се възложи полагането на възпитателни грижи на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия;

Ø на подсъдимия Г.М.Г. – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК след прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК – лишаване от свобода размер на три месеца, което наказание, предвид постигане на целите му по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на лицето, не следва да бъде изтърпяно реално, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено за минималния срок от три години, но през изпитателния срок на условното осъждане следва да се възложи полагането на възпитателни грижи на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на виновните и на извършеното от всеки от тях деяние, на семейното им и имотно състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същите.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимите Н.С.С. и Г.М.Г. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда, причинена и от двамата подсъдими, е настъпила за пострадалия и въпреки връщането на инкриминираната вещ, не е налице възстановяване на щети, поради неизползваемостта й, за което на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите сумата от 300 лева следва солидарно да се заплати от подсъдимите изцяло, тъй като покрива размера на виновно причинената имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на всеки извършител.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, всеки от подсъдимите Н.С.С. и Г.М.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 15,00 лева за експертиза на досъдебното производство, сумата от 25,00 лева за държавна такса върху уважената сума от гражданския иск, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Вещественото доказателство: конска каруца с гумени колела, намираща се на съхранение в РУ „Полиция” – Първомай, принадлежаща на виновния Н.С.С. и послужила за извършване на умишленото престъпление, следва на основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК да се отнеме в полза на държавата.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ