по НАХД № 70 / 2012 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против П.Г.Н. ***, за това, че на 10.02.2012 година в село Поройна, област Пловдив, проявява жестокост към гръбначно животно – куче (овчарско куче, каракачанско, бяло, с черни петна), собственост на Ш.Е.К. ***, като противозаконно причинява смъртта на животното, като деянието е извършено със средство, опасно за живота на хора и животни - пневматична пушка, марка „HATSAN”, модел 125, калибър 6,35 мм, сер. № 120808522 - престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер между минимума и средата на предвиденото в закона. Излага доводи кои от гласните доказателства да бъдат кредитирани от Съда при постановяване на съдебния акт, кои не. Предлага на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН вещественото доказателство да се отнеме в полза на държавата и моли обвиняемият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия, адвокат И.Д., моли да бъде постановено Решение, с което обвиняемият да се признае за невинен, и излага доводи, че по делото не са събрани убедителни доказателства, които по несъмнен начин да сочат именно П.Н. за причинител на смъртта на процесното куче и че обвинението почива единствено на предположения – каква може да бъде смъртта на животното.

Обвиняемият П.Г.Н. се присъединява към адвоката си и при последна дума категорично заявява, че е вдигнал пушката и е стрелял, след това изразява съмнение. Моли да бъде оправдан. Отказва да дава обяснения, освен за семейното и материалното си положение; заявява, че потвърждава казаното пред полицаите.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият П.Г.Н. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование, животновъд, с постоянен адрес: ***, живущ ***.

През 2008 година семеен приятел на свидетеля Ш.Е.К. му подарява каракачанско куче, родено през 2007 година. Докато го отглежда в дома си в село Борино, Смолянско, и го подготвя за разплод, свидетелят К. го нарича Мечо, редовно го ваксинира, разхожда го, използва го за участие в киноложки изложби, от които има спечелени награди. Животното се отличава с кротък нрав. Като куче си пази територията – лае, когато някой влезе в двора с лошо намерение, но не напада, не наранява, а ако усети добронамереност – само поглежда. Пазач е на животни – живее сред крави и овце.

През есента на 2011 година свидетелят К. *** заедно с родителите си. Тъй като няма как да се грижи за кучето си там, в края на месец октомври го оставя на свидетеля А.Ж.Г. (баба на приятелката му) в село Поройна, Първомайско.

В дома на свидетеля Г. животното се отглежда в двора, вързано на синджир. Спокойно е, дружелюбно общува с нея и с децата й. Когато минават по улицата, хората чуват характерния му лай – дебел и плътен – и разговарят с нея, че е станала стопанка на голямо куче, тъй като знаят, че преди е имала малко.

Следобед на 10.02.2012 година свидетелят А.Ж.Г. отива да изчисти снега в селската църквата.

В късния следобед се прибира към къщи. Носи в ръце две лопати – обикновена и пластмасова. Когато отключва пътната врата, вижда, че кучето се е отвързало. То я избутва, минава покрай нея и излиза на улицата. Свидетелката разбира, че се е откачило от синджира, докато е отсъствала, оставя лопатите и тръгва да си го прибере. Прави няколко крачки и осъзнава, че няма как да го хване с голи ръце и се връща да вземе синджира.

В това време кучето влиза в двора на обвиняемия – съседен, от другата страна на улицата. Там в обора заедно с работник е свидетелят З.Р.Е. – квартирантка на П.Н., но съжителстваща с него на съпружески начала. Те обгрижват отелила се сутринта крава с все още неотделена плацента. Жената чува лая на своите кучета и вижда идващото чуждо голямо куче. Плаши се, обажда се на обвиняемия, който се черпи у съсед, и взема пневматичната пушка „HATSAN” с оптичен мерник „TASKO” 4Х32Е на П.Н.. Каракачанското куче се връща обратно на улицата, последвано от свидетеля З.Е.. В това време от двора си излиза и А.Ж.Г., която вижда съседката си с насочено към животното й оръжие и я моли да не го убива, обяснява й, че е нейно и че ще си го прибере. От имота си излиза и върналият се от съседа обвиняем, взема пушката от свидетеля З.Е. и я насочва към Мечо. Свидетелят А.Г. продължава да се моли и чува, че свидетелят З.Е. казва на обвиняемия да не убива животното, защото е на съседката им и е с паспорт, но П.Н. стреля.

Кучето изквичава и побягва по улицата, свидетелят З.Е. и обвиняемият се прибират, а свидетелят А.Г. тръгва след животното и го намира в лява пресечка в близост паднало и умряло. Връща се до дома на обвиняемия и казва на отворилата й вратата З.Е., че са убили кучето й, а свидетелката й отговаря, че кучето е нападнало, и се прибира.

Разплакана от случилото се, А.Г. търси подкрепа от свидетеля Б.Л., който я съветва да се обърне към кметския наместник - свидетеля К.К.. Жената отива в дома на К. и му разказва инцидента. Кметският наместник сигнализира органите на реда, а свидетелят А.Г. се обажда на роднините си в град Пловдив.

На място е изпратен автопатрул с полицай П.П. и полицай З.З., отведени до местопрестъплението от свидетеля К.К..

В селото пристигат свидетелят Ш.К. и оперативна група от РУ „Полиция” - Първомай, която извършва оглед на местопроизшествие с поемни лица кметският наместник и свидетелят Б.Л.. След огледа трупът на животното е прибран от собствениците му, а с протокол за доброволно предаване обвиняемият предоставя на полицията оръжието, с което е застреляно кучето.

От заключението на извършената на досъдебното производство балистична експертиза – Протокол № 381 от 11.06.2012 година (л. 21 – л. 23 от дознанието) - се установява, че представената за изследване пушка със сериен № 1208 08552 е стандартна, пневматична, марка „Хатсан”, модел „125”, кал. 6,35 мм, за стрелба с която се използват оловни чашки калибър 6,35 мм; технически изправна е, годна да възпроизведе изстрел със стандартни оловни чашки калибър 6,35 мм; съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ същата е неогнестрелно оръжие; не е установено наличие на доработки върху частите и механизмите й.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че чашката, изстреляна от такава пушка, отдава по-голяма енергията в сравнение с обикновена пушка и е съизмерима с енергията на куршум, изстрелян от огнестрелно оръжие с калибър •22 LR (Long rifle) - флоберово оръжие. Пояснява още, че пушката е много мощна и изстрел от нея би нанесъл механични увреждания на жив организъм на десетки метри.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на обвиняемия в досъдебното производство (л. 12 от дознанието) – приобщени по чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, частично от показанията на свидетелите З.Р.Е., П. П.Н. и К.М.К., от показанията на свидетелите А.Ж.Г., Ш.Е.К., К.И.Г., Б.Д.Л., З.Ж.З. и П.К.П., както и от приложените по делото писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 23 от делото), Справка рег. № ИЯ / П – 3537 / 25.09.2012 година на началника на РУ „Полиция” – Първомай (л. 52 от делото), протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л. 3 – л. 10 от дознанието), Протокол за приемане на ВВООБ (л. 25 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 35 от дознанието), заверено копие от Паспорт на куче Мечо (л. 36 – л. 38 от дознанието), Удостоверение № 18 / 17.03.2009 година за закупено оръжие (л. 40 от дознанието), характеристична справка (л. 41 от дознанието), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, и веществено доказателство, находящо се в РУ „Полиция” - Първомай.

Съдът кредитира заключението на обсъдената по делото и приета по съответния ред експертиза с направените уточнения като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания доказателствен материал.

Не се кредитират от настоящата инстанция показанията на свидетелите З.Р.Е. (жената, с която, както сам заявява в обясненията си, обвиняемият живее на съпружески начала, въпреки че пред съда свидетелят отрича) и П. П.Н. (майка на обвиняемия) в частта, в която твърдят, че каракачанското куче на свидетеля Ш.Е.К. напада крава, самите тях и обвиняемия, който взема пушката си и само плаши животното с изстрел.

Съдът намира думите им за изказани с цел да го убедят, че инкриминираните действия на обвиняемия са продиктувани да защити себе си и близките си, но тези твърдения целят избягване на следващата се наказателна санкция, защото са противоречиви и в разрез с останалата доказателствена съвкупност.

Каракачанското куче е българско пастирско куче, създадено да пази стадо и имот. Заради този свой инстинкт през годините е селектирано единствено за охрана. Животните от тази порода са с резервирано поведение към непознати и са нелогични думите на свидетелите З.Е. и П. Н., че кучето, гладно и озверено, напада кравата, напада и тях - къса панталона на свидетеля З.Е. и наранява крака й, а видът на лопатата, с която тя се опитва да го прогони, още повече го озверява. Същевременно показанията на свидетелите А.Г. и Ш.К. относно нрава на кучето Мечо опровергават твърдения тип поведение – кучето е било кротко, живяло е сред домашни животни, без да напада и наранява. И свидетелите Г. (полицейски инспектор в село Поройна) и К. (кметски наместник на селото) не съобщават за оплаквания от това куче.

При тези доказателства логично будят съмнение показанията на свидетелите Н. и Е. за държанието на животното в деня на инцидента при все, че дори „квартирантката” на обвиняемия твърди, че предварително не знае съседката им Г. да отглежда куче. Но и тези й думи се опровергават от показанията на свидетеля А.Г. - Е. уж не знае за съседското куче, а когато обвиняемият насочва пушката си към него, тя се опитва да го спре и му казва, че кучето е „с паспорт”. Настоящата инстанция отчита привързаността на свидетеля Г. към животното, но приема думите й за истина именно защото посочва положителното в поведението на съседката си З.Е. по време на инцидента – молбата й да не се застрелва кучето.

Показанията на свидетелите З.Е. и П. Н. противоречат и с дадените на досъдебното производство обяснения от обвиняемия, които той поддържа в съдебно заседание – в стремежа си да оправдаят поведението на П.Н. и двете разказват, че по време на „нападението” на кучето над кравата са присъствали те тримата и работникът Е. (неустановен по делото), без да отчитат, че самият обвиняем заявява, че е бил у съсед, с когото са пили, свидетелят З.Е. го е извикала и той тогава е взел пушката. Относно стрелбата свидетелките З.Е. и П. Н. са категорични, че обвиняемият е стрелял само във въздуха за сплашване, но не и по животното, а самият Н. твърди, че е стрелял по кучето, избягало с квичене.

Дори да се допусне, че кучето влиза в обора на обвиняемия и изплашва присъстващите там, това не е повод то да бъде застреляно на улицата, защото опасността от присъствието му за хора и животни вече е отминала.

В тази връзка настоящата инстанция не кредитира обясненията на обвиняемия в частта, в която отрича да е стрелял по кучето извън имота си (противно на показанията на свидетеля Г.), но тези му думи са ирелевантни за предмета на доказване, доколкото предявеното обвинение не е квалифицирано и по предложение първо на т. 3, ал. 2 от чл. 325б от НК – престъплението да е извършено на публично място.

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля К. (поемно лице при огледа на 10.02.2012 година), с които отрича да е присъствал при провеждане на соченото процесуално-следствено действие и твърди, че е подписал протокола за извършването му месеци след това, тъй като думите му се опровергават от показанията на свидетелите Б.Л. (другото поемно лице) и З.З. и П.П. (полицейските служители, посетили първи и запазили местопроизшествието до идване на оперативната група).

Останалата кредитирана доказателствена съвкупност Съдът възприема като логична, обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка, а доколкото са налице противоречия, същите са несъществени за предмета на доказване и не влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият П.Г.Н. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 10.02.2012 година в село Поройна, област Пловдив, проявява жестокост към гръбначно животно – куче (овчарско куче, каракачанско, бяло, с черни петна), собственост на Ш.Е.К. ***, като противозаконно причинява смъртта на животното, като деянието е извършено със средство, опасно за живота на хора и животни - пневматична пушка, марка „HATSAN”, модел 125, калибър 6,35 мм, сер. № 120808522, с оптичен мерник „TASKO” 4Х32Е.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, защото на инкриминираната дата в село Поройна проявява безсърдечие към кучето на свидетеля К. и безпричинно го умъртвява, като за извършване на деянието използва въздушната си пушка – неогнестрелно оръжие, опасно както за животни, така и за хора.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици – обвиняемият съзнава противоправните си действия и обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици, но иска настъпването им, тъй като стреля по животното, за да го умъртви.

Отчита се, че непосредствено след изстрела по кучето няма кръв, нито се вижда такава при огледа на трупа му, но по делото се установява, че след стрелба от обвиняемия в дясната гръдна област на животното то е намерено минути по-късно легнало мъртво на дясната си страна, а след вдигането му от свидетеля Г. и близките й по снега се виждат кървави петна.

В тази връзка са несъстоятелни възраженията на защитата, че няма убедителни доказателства именно П.Н. да е причинител на смъртта на процесното куче и да са налице единствено предположения каква може да е причината за това.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия П.Г.Н. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия умишлено деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. П.Г.Н. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК. От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като за осъществяване на фактическия състав на престъплението по чл. 325б от НК е без значение дали гръбначното животно е нечия собственост, и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на предвиденото по закон наказание за това деяние, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: с противоправните си действия обвиняемият не просто уврежда гръбначното животно, а го умъртвява и деянието е извършено на улицата – публично място. Но се отчитат и смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие на досъдебното производство с доброволно предаване на оръжието и описване на механизма на деянието, въпреки непризнаването на вина.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, а деянието с оглед на конкретно установените факти – със средна степен на обществена опасност. Но с оглед на генералната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева, което е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

В съответствие с разпоредбата на чл. 379 от НПК, заради реда, по който се гледа делото, на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 53, ал. 1, буква А от НК неогнестрелното оръжие - пневматична пушка, марка „HATSAN”, модел 125, калибър 6,35 мм, сер. № 120808522, с оптичен мерник „TASKO” 4Х32Е (намиращо се на съхранение в РУ „Полиция” – Първомай), собственост на обвиняемия и послужило за извършване на умишленото деяние, следва да се отнеме в полза на държавата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият П.Г.Н. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева за балистична експертиза на досъдебното производство и за явяване на експерт в съдебно заседание.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ