по НОХД № 21 / 2012 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия К.Г.Г. за това, че през периода 04.11.2009 година – 27.01.2012 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение от 15.01.2009 година по гражданско дело № 273 / 2008 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 22.01.2009 година, да издържа свой низходящ – Г.К.Г. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – двадесет и седем месечни вноски в размер на по 70,00 (седемдесет) лева всяка, в общ размер на 1890,00 (хиляда осемстотин и деветдесет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че е налице просрочване в размер на повече от две месечни вноски на дължимата от подсъдимия издръжка. Но предвид последвалото от неговата страна плащане преди постановяване на присъдата на първата инстанция и това, че други вредни последици за детето не са настъпили, изразява становище да намери приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и подсъдимият да не се наказва.

Защитникът на подсъдимия адвокат Н.З.И. *** се присъединява се към становището на Прокуратурата и моли спрямо подзащитния му да бъдат приложени разпоредбите на чл. 183, ал. 3 от НК, предвид че преди даване ход на делото той е изплатил цялата дължима сума заедно с лихвите към дата 24.04.2012 година.

Подсъдимият К.Г.Г. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Представя доказателства за изплатените суми и моли да се ползва от привилегията на закона да не бъде наказван.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият К.Г.Г. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан (реабилитиран), с основно образование, неработещ, с адресна регистрация: ***, живущ ***.

Подсъдимият К.Г.Г. и свидетелят Г.Д. И. имат едно дете – пострадалия 18-годишен свидетел Г.К.Г.. След раздялата им синът остава да живее при майка си в село Градина, област Пловдив.

През 2008 година непълнолетното тогава момче със съгласието на майка си завежда срещу подсъдимия гражданско дело № 273 / 2008 година по описа на Районен съд - Първомай за заплащане на издръжка.

С протоколно определение от 15.01.2009 година, влязло в сила 22.01.2009 година, е одобрена спогодба, съгласно която подсъдимият К.Г. е осъден да заплаща на сина си със съгласието на майка му издръжка в размер на по 70,00 (седемдесет) лева месечно, считано една година назад от датата на подаване на иска – 16.10.2008 година - до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други причини за изменение или отмяна на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На 16.02.2009 година в съдебноизпълнителната служба при Районен съд - Първомай е образувано изпълнително дело № 9, по което длъжникът К.Г.Г. извършва плащания на сина си Г.К.Г. (взискател, действащ със съгласието на майка си Г.Д. И.) в размер на 640 лева, от които 630,01 лева главница (по 70 лева за месеците февруари, юни, юли, август, септември и октомври 2009 година и 210,01 лева за минало време, т.е. отпреди месец февруари 2009 година) и 9,99 лева законна лихва за забава.

Подсъдимият К.Г. не поддържа връзка с детето си от 2008 година. През целия инкриминиран период не го взема при себе си за отглеждане, почти не дава на него или на майка му парични суми, извън присъдените за издръжка, или подаръци. Липсва каквато и да е уговорка между него и свидетеля Гергана И. и / или детето относно сроковете и начина за заплащането на издръжката.

От месец ноември 2009 година до момента на приключване на досъдебното производство, въз основа на което е образувано настоящото дело, подсъдимият съзнателно не изпълнява задължението си, като преустановява плащането на издръжката - дължимото на детето е изплащано от Държавата чрез Община Първомай (общо в размер на 470,32 лева), съобразно чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс във връзка с § 12 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 година: по 60 лева за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2011 година, както и 50,32 лева за месец януари 2012 година, тъй като на 27.01.2012 година пострадалият Г.К.Г. навършва пълнолетие.

Междувременно в резултат на наложен запор върху банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България)” ЕАД по изпълнителното дело постъпва и сума в размер на 280,04 лева (2,58 лева по платежно нареждане от 08.03.2011 година и 277,46 лева по платежно нареждане от 17.03.2011 година), но това обстоятелство не се отразява върху предмета на обвинението.

По изпълнително дело № 9 / 2009 година подсъдимият К.Г.Г. дължи за издръжка главница в размер на 2757,09 лева, считано от 16.10.2008 година до навършване на пълнолетие на детето на 27.01.2012 година - 39 месеца по 70 лева плюс 27,09 лева за периода от 16.01.2012 година до 27.01.2012 година, а дължи и законна лихва върху главницата за всяка просрочена вноска, като от 04.11.2009 година (датата на последната вноска за издръжка за месец октомври 2009 година) до 27.01.2012 година (датата на навършване на пълнолетие на детето) подсъдимият К.Г. изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 (двадесет и седем) месечни вноски от по 70,00 лева всяка в общ размер на 1890,00 (хиляда осемстотин и деветдесет) лева.

На подсъдимия е известна отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, както и привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК, като на досъдебното производство му е даден и разумен срок да изпълни задължението си, но едва в хода на съдебното следствие - на 24.04.2012 година - внася по изпълнителното дело сумата от 2008,20 лева, с което изцяло погасява задължението към сина си за издръжка за периода 06.10.2008 година – 27.01.2012 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 19 от делото), Писмо изх. № 1134 / 17.04.2012 година и справка по изпълнително дело № 9 / 2009 година от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай (л. 20 – л. 21 от делото), Вносна бележка от 24.04.2012 година на ЧПБ „Тексим” АД, офис Първомай, за сумата от 2008,20 лева (л. 27 от делото), Справка № 527 / 10 / 02.05.2012 година на Районна прокуратура – Първомай (л. 28 от делото), Писмо вх. № 2084 / 03.05.2012 година от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай (л. 29 от делото), удостоверение за раждане (л. 4 от дознанието), разписки за платени суми чрез пощенски запис и покана за телеграфен запис (л. 37 – л. 38 от дознанието), Справка на „Юробанк И Еф Джи България”АД (л. 39 – л. 42 от дознанието), препис от Протоколно определение по гражданско дело № 273 / 2008 година на Районен съд – Първомай (л. 47 от дознанието), характеристична справка (л. 66 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 55, л. 57 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 35 – л. 36, л. 58 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното и в съдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода 04.11.2009 година – 27.01.2012 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение от 15.01.2009 година по гражданско дело № 273 / 2008 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 22.01.2009 година, да издържа свой низходящ – Г.К.Г. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски в размер на по 70,00 лева всяка, в общ размер на 1890,00 лева.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свой низходящ.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си бездействие подсъдимият К.Г. осъществява състава на престъплението, визиран в чл. 183, ал. 1 от НК, поради което Съдът го признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия. Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Кумулативните условия за приложение разпоредбата на ал. 3 са четири:

· деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски, които дължи;

· заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;

· за нуждаещия се да не са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;

· деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е. изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се стимулира дееца да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, - поради което настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл. 183, ал. 3 НК на подсъдимия не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.

Предвид изложеното, Съдът не налага наказание на подсъдимия К.Г. за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ