МОТИВИ към присъда от 14.03.2012 год. по нохд № 10/2012 год. по описа на РС Първомай

На подсъдимия М.Н.П. е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” от НК за това, че на 07/08.03.2011 г., в гр. Първомай, обл. Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях, изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, след предварително сговаряне в немаловажен случай с В.Х.М. и Н.В.Т., е отнел чужди движими вещи – шест броя кокошки, на стойност 10,00 лева всяка - на обща стойност 60,00 лева и един брой дървена стълба, на стойност 10,00 лева, всичко на обща стойност 70,00 лева, от владението на И.Г.М. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

На подсъдимия В.Х.М. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че през периода началото на месец март 2011 г. – 07/08.03.2011 г., в гр. Първомай, обл. Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, повторно, в условията на продължавано престъпление – двукратно, е отнел чужди движими вещи – 1) на неустановена дата за времето между 1 и 6 март 2011 г., след предварително сговаряне в немаловажен случай с Н.В.Т. – един брой медна лозарска пръскачка, на стойност 50,00 лева и един брой меден бакър с обем 10 литра, на стойност 20,00 лева, всичко на обща стойност 70,00 лева, от владението на П.Г.С.; и – 2) на 07/08.03.2011 г., след предварително сговаряне в немаловажен случай с Н.В.Т. и М.Н.П. - шест броя кокошки, на стойност 10,00 лева всяка - на обща стойност 60,00 лева и един брой дървена стълба, на стойност 10,00 лева, всичко на обща стойност 70,00 лева, от владението на И.Г.М. ***; - без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

На подсъдимия Н.В.Т. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода началото на месец март 2011 г. – 07/08.03.2011 г., в гр. Първомай, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление – двукратно, е отнел чужди движими вещи – 1) на неустановена дата за времето между 1 и 6 март 2011 г., след предварително сговаряне в немаловажен случай с В.Х.М. – един брой медна лозарска пръскачка, на стойност 50,00 лева и един брой меден бакър с обем 10 литра, на стойност 20,00 лева, всичко на обща стойност 70,00 лева, от владението на П.Г.С.; и – 2) на 07/08.03.2011 г., след предварително сговаряне в немаловажен случай с В.Х.М. и М.Н.П. - шест броя кокошки, на стойност 10,00 лева всяка - на обща стойност 60,00 лева и един брой дървена стълба, на стойност 10,00 лева, всичко на обща стойност 70,00 лева, от владението на И.Г.М. ***; - без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Граждански иск не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от самопризнанието на подсъдимите, подкрепено от събраните доказателства по делото, извършеното от подсъдимите, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Според представителя на обвинението, извършеното от подсъдимите следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Становището на прокуратурата е при определяне на наказанието за престъплението, извършено от всеки един от подсъдимите, да се вземе предвид като смекчаващи отговорността на всеки един от тях обстоятелства ниската стойност на отнетото имущество и самопризнанията им и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, а за подсъдимия Н.В.Т. – и чистото му съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимите М.Н.П. и В.Х.М., счита, че следва да се имат предвид предишните им осъждания.

Становището на прокуратурата е на всеки един от подсъдимите да му бъде наложено наказание, както следва - на подсъдимия М.Н.П. - наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст от НК и съответно намалено с една трета, което да се изтърпи от подсъдимия реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; на подсъдимия В.Х.М. - наказание по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст от НК и съответно намалено с една трета, което да се изтърпи от подсъдимия реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и на подсъдимия Н.В.Т. - наказание по 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст от НК и съответно намалено с една трета, като счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, биха могли да се постигнат и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок, също в размер около минимума на предвидения, през който грижите за осъдения на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК да се възложат на съответния полицейски инспектор по местоживеенето му. Моли да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Адвокат Я., защитник на подсъдимите, моли да им бъде наложено едно минимално наказание с оглед на това, че те са направили пълни самопризнания в хода на съдебното следствие и по всякакъв начин са съдействали за разкриване обективната истина. Моли за налагане на минимално наказание.

Подсъдимите М.П., В.М. и Н.Т. също заявиха в съдебно заседание че изцяло и напълно признават фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признават се за виновни по така повдигнатото им обвинение и съжаляват за извършването му. Молят за минимална присъда.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

В началото на месец март 2011 г., на неустановена дата, между 1 и 6 март 2011 г., една вечер, подсъдимите В.Х. Мурджон и Н.В.Т. *** и консумирали алкохол. В разговор, двамата решили да отидат до една къща, находяща се на ул. „***” № 5 в града, която се намирала в близост до тази на подсъдимия В.М., където знаели, че живеела сама една много възрастна жена. Намерението им било да търсят и да откраднат метални предмети, които по-късно да предадат като скрап и по този начин да си набавят средства. Двамата отишли до въпросната къща и влезли през входната врата, която не се заключвала, вътре в двора. В двора имало една постройка, чиято врата също не била заключена и подсъдимите влезли там. Вътре намерили една медна лозарска пръскачка и един 10-литров меден бакър, които взели, след което напуснали имота. Откраднатите вещи оставили в дома на подсъдимия В.М., а на следващия ден ги продали в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали и си разделили получената сума.

Няколко дни след това – на 7 срещу 8 март 2011 г., подсъдимите В.М. и Н.Т. отново били в дома на последния, като този път с тях бил и подсъдимият М.Н.П.. Тримата решили този път да отидат до друга къща, в която също знаели, че живеела сама възрастна жена свидетелката И.Г.М., пак за да търсят железа. Отишли до къщата, прескочили оградата и влезли в двора. Започнали да търсят железа, но не могли да намерят нищо. Тогава видели, че в двора имало кокошарник и решили да влязат в него и да откраднат кокошки. Подсъдимите М.П. и В.М. влезли в постройката, чиято врата не се заключвала, а подсъдимият Н.Т. останал отвън. Двамата подсъдими, които били вътре, започнали да чупят вратовете на кокошките, след което ги подавали на третия отвън. След това, всеки от тях взел по две кокошки – общо шест, както и една дървена стълба и отишли в къщата на подсъдимия В.М.. Там оскубали кокошките, като две от тях – сготвили и изяли, а останалите четири – оставили за друг път.

Общата стойност на отнетото имущество е 140,00 лева, видно от извършената стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство. Това заключение съдът прие изцяло, като професионално изготвено, без основания за съмнения в неговата правилност и прието без възражения от страните.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направените в съдебно следствие самопризнания на подсъдимите, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство обяснения на подсъдимите, свидетелските показания на свидетелите М. и С., стоково-оценъчна експертиза.

Предмета на престъпленията съдът прие за доказан с направените самопризнания на подсъдимите, подкрепени от показанията на свидетелите.

Относно стойността на отнетите вещи съдът прие изцяло експертното заключение, приложено към досъдебното производство.

Участието на подсъдимите в извършване на деянието е безспорно установено със самопризнанията, дадени пред съда, подкрепени от останалия доказателен материал по дознание № 125/11 на РУП Първомай.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от подсъдимите. За отнемането подсъдимите са имали предварителна уговорка. Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление – деянията осъществяват посочения състав на кражба, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което двете деяния, макар извършени по различно време на периода 01.03.2011 год. – 08.03.2011 год. се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Кражбата е извършена и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 и по буква а и по буква б, от подсъдимия П., след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено по чл. 66 от НК. Подсъдимият М.Н.П. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като описаните по-долу предишни осъждания, квалифицират деянието, предмет на настоящата присъда, като такива, извършени при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” от НК, а именно : 1. С определение от 30.05.2006 г., РС София е одобрил споразумение по НОХД № 15239/ 05 г., с което е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 1 година, при първоначален “общ” режим, за престъпление по чл. 198, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК, извършено на 25.08.2005 г. като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварително задържане, считано от 12.09.2005 г. Определението е влязло в сила на 30.05.2006 г.; 2. С присъда № 123 от 28.05.2005 г. по НОХД № 3275/ 2002 г. г. на СГС е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 4 години, за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 18.02.2002 г. На основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, му е определено общо наказание по НОХД № 3275/ 02 г. и НОХД № 2162/ 2000 г., идвете на СГС – „лишаване от свобода” в размер на 4 години, при първоначален „общ” режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварително задържане, считано от 12.02.2004 г. до 27.05.2005 г. и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачетено предварително задържане, считано от 26.03.1998 г. до 12.10.21998 г. по НОХД № 2162/ 2000 г. Присъдата е влязла в сила на 01.03.2007 г.; 3. С присъда № 80 от 03.06.2005 г. по НОХД № 723/ 04 г. на СГС е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 4 години, при първоначален „общ” режим, за престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. с ал. 1, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 07.04.2001 г. С решение № 193 от 27.06.2007 г. по ВНОХД № 1722/ 05 г. на САС, присъдата е изменена, като е преквалифицирано деянието по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С решение № 191 от 05.03.2007 г. по НД № 867/ 06 г. на ВКС, въззивното решение е изменено, като е намален размеръ на наказанието на 3 години „лишаване от свобода”. Присъдата е влязла в сила на 05.03.2007 г.; 4. С присъда № 30 от 07.04.2006 г. по НОХД № 1741/ 05 г. на СГС е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 9 месеца, за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 6 от НК, извършено на 12.01.2005 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието в размер на 3 години „лишаване от свобода” по НОХД № 2162/ 2000 г. на СГС, при първоначален „общ” режим, като е приспаднато предварително задържане по мярка за неотклонение, считано от 12.01.2005 г. С решение № 495 от 28.07.2006 г. на САС, присъдата е изменена, в частта с приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, като приложението на чл. 68, ал. 1 от НК е отменено и е освободен изцяло от изтърпяване на отложеното наказание по НОХД № 2162/ 2000 г. на СГС. С решение № 213 от 22.03.2007 г. е изменено решението на САС, като е преквалишфицирано извършеното в престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 22.03.2007 г. ; 5. С определение от 04.06.2007 г., СГС е одобрил споразумение по НОХД № 5339/ 06 г., с което е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 3 години, при първоначален “строг” режим, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. А от НК, извършено на 21.09.2006 г. като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварително задържане, считано от 16.10.2006 г. Определението е влязло в сила на 04.06.2007 г. С определение от 06.08.2007 г. по НОХД № 5339/ 06 г. на СГС, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, му е определено общо наказание по НОХД № 1741/ 05 г., НОХД № 5339/ 06 г., НОХД № 3275/ 02 г. и НОХД № 723/ 04 г. – „лишаване от свобода” в размер на 4 години, при първоначален „строг” режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК са приспаднати предварителните му задържания по тези присъди и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 3275/ 02 г. на СГС, считано от 22.03.2007 г. Определението е влязло в сила на 21.08.2007 г. ; 6. С писъда № 415 от 03.12.2009 по НОХД № 3317/ 09 г. на СГС е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 2 години и 6 месеца, при първоначален „строг” режим, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и Б от Нк, извръшено на 03.02.2009 г., като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 10.02.2009 г. до влизане на присъдата в сила.; 7. С определение от 22.04.2010 г., РС София е одобрил споразумение по НОХД № 12169/ 07 г., с което е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, при първоначален “строг” режим, за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, извършено на 18.03.2003 г. Определението е влязло в сила на 22.04.2010 г. С определение от 12.10.2010 г. по НЧД № 7815/ 10 г. на СРС, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, му е определено общо наказание по НОХД № 3317/ 09 г. и НОХД № 12169/ 07 г. – „лишаване от свобода” в размер на 2 години и 6 месеца, при първоначален „строг” режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК са приспаднати предварителните му задържания по тези присъди. Определението е влязло в сила на 28.10.2010 г. Общото наказание е изтърпяно на 02.09.2010 г.

Кражбата е извършена и при условията на повторност, по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, от подсъдимия М., след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Подсъдимият М. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като описаното по-долу предишно осъждане, квалифицира деянията, предмет на настоящата присъда, като такива, извършени при условията на „повторност” по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, а именно : С определение от 16.09.2008 г., РС Първомай е одобрил споразумение по НОХД № 162/ 08 г., с което е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от Нк, изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3 години, за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 15.02.2008 г. Определението е влязло в сила на 16.09.2008 г.

Деянията са извършени от подсъдимите при наличието на пряк умисъл – съзнавали са обществено опасния характер на деянията, предвиждали са неблагоприятните им последици и са желаели настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимите са осъществили състава на престъплението, за което им е било повдигнато обвинение, а именно: подсъдимия М.Н.П. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” от НК, подсъдимият В.Х.М., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и подсъдимият Н.В.Т. – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянията от подсъдимите са ниската култура, незачитане на обществените порядки, стремеж за облагодетелстване и получаване на доходи по непозволен от закона начин.

Обществената опасност от деянието е завишена. Подсъдимите са действали организирано, целенасочено и с предварително уговаряне. Самото деяние е от най-често извършването в района, което също предполага завишена степен на обществена опасност.

За личността на подсъдимия М. се установи, че е с висока степен на обществена опасност – многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността, не се ползва с добро име, не работи, с начално образование, неженен. Подсъдимият П. също е многократно осъждан за престъпления против собствеността, без образование, не женен, осъждан, не работи. Подсъдимият Т. също е без образование, не женен, не осъждан, не работи.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимите съдът определи наказание “лишаване от свобода” в размер около минимума на предвиденото в текста на повдигнатото им обвинение, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК. Съдът счете, че следва да определи наказанията, като отчете от една страна смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията на подсъдимите в досъдебното производство и по време на съдебното следствие, съдействието им за разкриване на обективната истина, а от друга страна предишни осъждания, употребата на алкохол към изваршване на деянието, както и общия престъпен резултат. С оглед най-пълно постигане целите на наказанието и най-вече специалната превенция съдът прецени, че е необходимо реалното изтърпяването на наложените наказания и за двамата посдъдими – М. и П., поради което на основание чл. 61 от ЗИНЗС постанови реално изтъпряване при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като се съобрази и с параграф 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а за подсъдимия Т. отчете, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, биха се постигнали и с института на условното осъждане, поради което и отложи изтърпяването на наказанието за срок от три години. Поради горното опрели следния размер на наказанията на подсъдимите - на подсъдимия М.Н.П. определи наказание лишаване от свобода в размер на три години, като след редукция с една трета на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК, определи наказание и лишаване от свобода в размер на две години, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на подсъдимия В.Х.М. лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, като след намаляне с една трета, на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК определи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на подсъдимия Н.В. Т. - лишаване от свобода в размер на , което редуцира, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета като определи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, чието изпълнение отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и възложи, на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия Н.В.Т. полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане.

Съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят направените по делото разноски в размер на 55 лева, по сметка на РС Първомай за деловодни разноски и 5 лв. за изпълнителен лист.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

МЗ/ВК Председател: /п/