М О Т И В И  към Решение № 19/05.06.2012г. по НАХД № 171/2011г. по описа на Първомайския районен съд.

 

     Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.

            От районна прокуратура – гр.Първомай е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Н.Й.А.. - обвиняем по досъдебно производство № 105/2011г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Първомай от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а” предл.ІІ от НК, във вр. чл.343, ал.1, б.”б”, предл. ІІ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, извършителя не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с деянието няма причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – гр.Първомай поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия А. наказание “глоба” около минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, както и наказание “лишаване от право да управлява МПС”.

            В съдебно заседание, обвиняемия, редовно призован се явява лично и със защитник адвокат С.С.. Не се счита за виновен, като моли съда алтернативно, в случай, че бъде признат за виновен, моли да не му бъде налагано наказание “лишаване от право да управлява МПС”, предвид поведението и характеристичните му данни.   

            От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 105/2011г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Първомай/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият е правоспособен водач на МПС от 2006г., като до настоящия момент има едно наложено наказание за други нарушения на ЗДвП.

На 29.04.2011г. около 14.15 часа управлявал лек автомобил марка “Рено Меган” с ДК № 2101 КА, като се движел в гр.Първомай, по северното платно за движение на ул.”Орфей”, в посока запад. Времето било ясно, видимостта добра, а пътното платно – сухо, без неравности. Пред лекия автомобил се движели двама велосипедисти /деца/, поради което А., спрял, изчакал да се освободи южното платно и след като включил на първа предавка, предприел маневра изпреварване. В същото време от западната страна на пътното платно, се движели група деца, между които и пострадалата малолетната Е.П.П.. П. предприела пресичане на пътното платно, тичайки, при което след като навлязла на пътното платно между нея и управлявания от А. автомобил последвал удар. П. Паднала на пътната настилка пред автомобила. В момента на удара, скоростта на управляваният от обвиняемият А. лек автомобил била около 12 км/ч, като водачът бил в процес на спиране. В края на спирачния път, преди автомобилът да преустанови окончателно движението си, последвал сблъсък между предния десен край на лекия автомобил и пострадалата, вследствие на което последната паднала върху пътното платно, пред предната дясна част на автомобила. А. спрял автомобила и слязъл от него. Тъй като се опасявал, че пострадалата може да има фрактури, А., качил пострадалата в автомобила и я транспортирал в ЦСМП – гр.Първомай, с оглед оказване на медицинска помощ. Дежурния екип на ЦСМП – гр.Първомай сигнализирал органите на полицията за пътния инцидент. В болницата пристигнал полицейски екип, който изпробвал обв.А. за наличие на алкохол в кръвта и извършил оглед на управлявания от него автомобил. Впоследствие дежурния екип на РУ “Полиция” – гр.Първомай, заедно с обвиняемия отишли на местопроизшествието, където бил извършен оглед.

 Вследствие на пътно-транспортното произшествие била причинена средна телесна повреда на пешеходката – свидетелката Е.П.П., изразяваща се в частично счупване на алвеоларния гребен на горната челюст в областта на първи и втори горни зъби вдясно и на първи горен зъб вляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече от един месец. Посочените травматични увреждания покриват критерия за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

            Видно от назначената в хода на досъдебното производство по делото автотехническа експертиза, в момента на удара л.а. “Рено Меган” се движел със скорост около 12,40 км/ч и същата била несъобразена с конкретните пътни условия. Установено е също така, че с предната дясна част на автомобила е ударена пешеходката, като от удара последната е паднала в дясно и отпред непосредствено пред спрелия автомобил. Вещото лице заключава, че  водачът е имал техническата възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки. Като основни причини за възникналото ПТП вещото лице сочи късното възприемане на пресичащата пешеходка от страна на водача и съответно късната аварийна употреба на спирачки.

 От заключението на допълнителната комплексна тройна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, става ясно, че в момента на удара скоростта на л.а. “Рено Меган” с е била около 12,40 км/ч, непосредствено преди настъпване на удара. Според вещите лица, технически неправилни действия на водача на л.а., несъобразени с визуално възприета опасност в близост да пътното платно – тичащи деца, са довели до настъпване на ПТП. Съдът възприема заключението на вещите лица, като компетентно и добросъвестно изготвено, както и кореспондиращо на останалите събрани по делото гласни доказателства. В случая за водача не е била налице пречка, която да му попречи да възприема наличието на опасност в близост до пътното платно, група от деца, които тичат и имат намерение да пресекат пътното платно.

            В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от обясненията на обвиняемото лице, протокола на разпит на свидетелите и експертните заключения, изготвени в хода на досъдебното производство, които са изготвени изцяло при условията и реда, предвиден в НПК и са приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава от разпита на свидетелите Е.П.П., Я.И.П. и П.Г.Ч.. Показанията на останалите свидетели, намиращи се в близка родствена връзка с обвиняемия съдът не цени като достоверни, доколкото те са на лица пряко заинтересовани от изхода на делото.  Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава от изготвените в досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза и автотехническа експериза, както и от назначената в съдебното производство комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

            Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемия Н.Й.А. ***, като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено Меган”, с ДКН: РВ ***, собственост на З.М.А., е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват."; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на пътното превозно средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."; чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите които се движат с бял бастун и към престарелите хора.”; и чл. 117 от ЗДвП – „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре." и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда /СТП/ на Е.П.П., ЕГН: **********, изразяваща се в частично счупване на алвеоларния гребен на горната челюст в областта на първи и втори горни зъби в дясно и на първи горен зъб в ляво, което е наложило оперативно лечение, касае се за счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от един месец, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – с което е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, буква „а”, предложение второ, във вр. с чл. 343, ал. 1, буква “б”, предложение второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.     

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на друго лице.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.    

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на обвиняемия.

            Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Н.Й.А., а именно:

            - за престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, предл.ІІ от НК, във вр. чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или “пробация”.

            - обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

            - с престъплението няма причинени имуществени вреди.

При определяне на квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че Н.Й.А.  е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата – задължаваща водачите на МПС при избиране скоростта на движение и при наличие на деца в близост до пътното платно да намалят скоростта и при необходимост на спрат.

             При определяне на наказанието на обвиняемия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществената опасност на деянието, която съдът преценява като невисока - касае се за непредпазливо деяние, при което водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин е станал причина за настъпване на ПТП. Степента на обществена опасност на обвиняемия, която съдът преценява като невисока с оглед  данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало. От приложената по делото справка за нарушител от региона, издадена от сектор КАТ – ПП – гр.Пловдив е видно, че съшия има едно наложено наказание за нарушения на ЗДвП. Съдът взе предвид и финансовото и материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно заседание и от разпита на свидетелите с които той се намира в родствена връзка, от които става ясно, че същият издържа сам семейството си. За да определи наказанието, съдът отчете и факта, че обвиняемия не осъзнава тежестта на деянието и не изразява съжаление за извършеното, което става ясно от обясненията, дадени в хода на съдебното производство, а така също и от материалите по досъдебното производство, вследствие на което наложената санкция следва да е с размер, съобразен и с разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Съдът счита, че наказание в размер близо до минимума, предвиден в закона, а именно 1500 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

            Съдът при преценка възможността за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, във вр. чл.37, ал.7 от НК, като взе предвид  и друго извършено нарушение по ЗДвП, като съобрази и останалите смекчаващи вината обстоятелства намира, че в настоящия случай целите на наказанието и неговата възпитателна роля могат да бъдат постигнати спрямо обвиняемия, като на същия бъде наложена санкция по чл.343г от НК в размер 6 /шест/ месеца “лишаване от право на управление на МПС”. 

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

При този изход на делото на обвиняемия следва да бъдат възложени и направените на досъдебното и на съдебното производство разноски – възнаграждение на вещи лица.

          Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.

         

 

 

    МЗ/ВК                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/