по НОХД № 130 / 2011 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Н.Д.Х. за това, че на 08.03.2011 г., в гр. Първомай, обл. Пловдив, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокия 1208” със СИМ-карта на „Виваком” (по договор), на стойност 25,00 лева и пари – сумата от 120,00 лева, всичко на обща стойност 145,00 лева, от владението на Е.А.Ц. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 120 (сто и двадесет) лева, предявен от Е.А.Ц. срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта.

Пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 194, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от Н.Х. деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства да се наложи наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, като визираните в чл. 36 от НК цели биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок в минимума на предвидения и на основание чл. 67, ал. 2 от НК в този срок да се възложат възпитателни грижи на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно нормите на справедливостта.

За вещественото доказателство - СИМ-карта на „Глобул” с № *, регистрирана на името на А.Г. Т., приложена като л. 50 от дознанието - предлага да се върне на собственика му.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Гражданският ищец Е.А.Ц. моли Съдът да уважи гражданския иск изцяло ведно със законната лихва от датата на деликта.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат З.Н.Т. моли при постановяване на своя акт съдебният състав да има предвид признаването на всички факти и обстоятелства в настоящото производство от нейния подзащитен, ниската му възраст, чистото съдебно минало. Моли за постановяване на пробационни мерки около минимума, защото считам, че с това наказание подсъдимият ще си вземе поука за всичко, извършено до тук. Моли СИМ-картата да се върне на собственика й А.Г. Т. и намира, че гражданският иск следва да бъде уважен.

Подсъдимият Н.Д.Х. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление, че е взел чантата, завява, че не е крадец, моли за най-ниска присъда.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н.Д.Х. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование (завършен 11 клас), строителен работник в чужбина, живущ ***.

Пострадалата Е.А.Ц. *** и работи като учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий” - Първомай.

Около 18:00 часа на 08.03.2011 година чака автобуса за квартал Дебър на спирката до СОУ „Проф. д-р Асен Златаров” - Първомай. Тъй като е празник, тя носи в ръце много цветя, дамска и две найлонови чанти. Когато отива на автобусната спирка, оставя чантите на пейката, а цветята продължава да държи.

На пейката на автобусната спирка е непознато за нея момче – подсъдимият Н.Х..

Междувременно на спирката идва позната на пострадалата – И.С. - и двете разговарят.

Около 18:15 часа покрай тях минава и спира с автомобила си техният познат Ж.Т., който им предлага да ги закара до квартал Дебър. Пострадалата взема багажа си, но в бързината забравя дамската чанта на пейката до подсъдимия Х.. Двете жени се качват в колата.

След потеглянето на автомобила подсъдимият взема оставената от пострадалата дамска чанта, а след като идва автобусът, пътува с него до квартал Дебър. След като разглежда съдържанието на дамската чанта, взема от нея мобилен телефон „Нокия 1208” със СИМ-карта на „Виваком”, който веднага изключва, и сумата от 120,00 лева.

По-късно на същата дата подсъдимият предава дамската чанта с останалите в нея вещи на полицейски служители в град Първомай, като им обяснява, че я намира, без да споменава за вещите, които открадва.

Когато се прибира вкъщи, свидетелят Е.Ц. установява липсата на дамската си чанта. Първоначално помисля, че е останала в автомобила, с който се прибира и веднага отива до дома на Ж.Т.. Там проверяват дали чантата е в колата, но не я намират, и пострадалата разбира, че е останала на пейката на автобусната спирка в град Първомай. От телефона на съпруга си избира своя мобилен номер, но телефонът й вече е изключен.

Е.Ц. и съпругът й веднага отиват на спирката в град Първомай, но чантата вече я няма.

В град Първомай виждат свидетеля Д.П.С., шофьор на автобусната линия Първомай-Дебър. Разговарят с него, питат го кой се е качил от спирката в 18:15 часа, а той им обяснява, че се е качило само едно момче, което е слязло в квартал Дебър на спирката пред малкото училище. Шофьорът им казва, че не е обърнал внимание дали момчето е носело нещо, но тъй като го познава като редовно пътуващо с автобуса от град Първомай за квартал Дебър, им обещава да разбере името му.

След това пострадалата Е.Ц. съобщава за откраднатата чантата в полицейското управление.

Около 23:10 часа на същата дата служители на РУ „Полиция” – Първомай връщат дамската чанта на свидетеля Ц. в дома й, но когато тя я отваря, установява липсата на откраднатите от подсъдимия вещи. От полицаите разбира, че чантата им е предадена от лицето Н.Д. ***, живущ ***.

Когато отива на работа на следващата сутрин, пострадалата разговаря със свидетеля Й.Е.П., който продава билети и е контрольор в автобуса, шофиран от свидетеля Д.С.. Моли го, ако види момчето, което е било на спирката предната вечер, да й каже.

Когато следобед (около 16 часа) свидетелят Е.Ц. се качва в автобуса на път за вкъщи, свидетелят Й.П. й съобщава, че момчето се казва Н. и е роднина на някакъв мъж от квартал Дебър, наричан М.Б.

По-късно от разговори с хора от квартал Дебър пострадалата научава имената и адреса на момчето.

Междувременно подсъдимият вади СИМ-картата от откраднатия мобилен телефон, а на нейно място поставя друга, регистрирана на името на майка му (А. Т.), и още на 09.03.2011 година започва да ползва телефона.

След установяване в хода на разследването, че подсъдимият ползва СИМ-карта за телефонен № *, която се води по договор на майка му А.Г. Т., същият доброволно предава на органите на полицията мобилния телефон (върнат на свидетеля Е.Ц.) и картата на името на майка му. Местонахождението на СИМ-картата на пострадалата и сумата от 120,00 лева не се установява, а подсъдимият отказва да дава обяснения.

За извършеното престъпление на 26.04.2011 година подсъдимият е задържан със Заповед на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.

В хода на разследването се установява, че стойността на имуществото, предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, е 145,00 (сто четиридесет и пет) лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 21 от делото), Стоково-оценъчна експертиза (л. 26 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 27 от дознанието), Приемо-предавателен протокол (л. 28 от дознанието), Гаранционна карта (л. 29 от дознанието), Анекс към договор заявка форма 1Б (л. 30 от дознанието), Писмо изх. № * / 30.03.2011 година на „Космо България Мобайл” ЕАД до РУ „Полиция” – Първомай ведно с разпечатка на регистрирани обаждания (л. 32 – л. 40 от дознанието), Писмо рег. № * / 29.03.2011 година на „Виваком” до РУ „Полиция” – Първомай ведно с разпечатка на регистрирани обаждания и справка за собственост на работилата в апарата СИМ–карта (л. 42 – л. 43 от дознанието), Писмо изх. № * / 01.04.2011 година на „Мобилтел” ЕАД - София до РУ „Полиция” – Първомай (л. 45 от дознанието), Справка за лице в АИС „Български документи за самоличност” (л. 46 – л. 47 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 49 от дознанието), заверено копие от Заповед за задържане на лице с приложение (л. 51 – л. 52 от дознанието), Характеристична справка (л. 55 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 22 – л. 24 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, както и от вещественото доказателство, приобщено по чл. 284 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществено доказателство по делото, които са обективни, взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на стоково-оценъчната експертиза като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 08.03.2011 година в град Първомай, област Пловдив, отнема чужди движими вещи: мобилен телефон „Нокия 1208” със СИМ-карта на „Виваком” (по договор) на стойност 25,00 лева и пари – сумата от 120 лева – всичко на обща стойност 145 лева от владението на Е.А.Ц. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като на посочената дата с присвоително намерение отнема инкриминираните вещи от владението на пострадалия собственик без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и установява своя фактическа власт.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, ниската стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период), връщане на част от инкриминираните вещи, чистото му съдебно минало и младата му възраст. Макар че начинът на извършване на деянието – изчакване на пострадалата да замине с автомобила на познатия й, за да бъде взета забравената чанта, преравянето й на отдалечено място от автобусната спирка, вземането на най-ценните вещи и чак тогава – предаването й на органите на полицията - не може да квалифицира престъплението по ал. 3 на чл. 194 от НК, гореописаните обстоятелства според настоящата инстанция се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, лицето е с ниска степен на обществена опасност, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

Като се съобразява с обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние Съдът е на мнение, че на подсъдимия Н.Д.Х. е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК - пробация само със задължителните мерки, съгласно чл. 42а, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, в минимален размер, а именно:

Ø задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Н.Д.Х. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за пострадалата и че никаква част от претендираната сума не е възстановена. Сумата от 120 лева следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй като покрива размера на виновно причинената имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя.

Върху уважената сума от 120 лева на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите се дължи и законната лихва, считано от датата на деликта 08.03.2011 година до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, подсъдимият Н.Д.Х. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 25,00 лева за стоково-оценъчна експертиза, сумата от 50,00 лева за държавна такса върху уважената сума от гражданския иск, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Вещественото доказателство: СИМ-карта с № *, следва да се върнe на А.Г. Т..

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ