ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в закрито заседание на десети август две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

след разглеждане на материалите по Д ЧНД № 78 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

С Постановление рег. № 228 / 12 от 30.07.2012 година Районна прокуратура – Първомай на основание чл. чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК спира наказателното производство по Дознание № 93 / 2012 година по описа на РУ „Полиция” - Първомай, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

Недоволен от постановлението за прекратяване остава Д.С. *** – свидетел по делото, който в жалбата си моли прокурорският акт да бъде отменен и Съдът да задължи съответните органи да продължат досъдебното производство, както и да бъде взето предвид, че неистинският документ – договор – е използван от Н. Т. Т. по гражданско дело № 345 / 2010 година на Районен съд – Първомай, въз основа на който жалбоподателят е осъден да заплати значителна сума пари и че към момента има заведено изпълнително дело за нея.

Съдът, след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с направеното оплакване, установи:

С Постановление от 30.03.2012 година на Районна прокуратура – Първомай наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 23.09.2008 година в село Г., област Пловдив, сам или чрез другиго съставя неистински частен документ (Дългосрочен договор за взаимопомощ от 23.09.2008 година за сумата от 6119,31 лева между Н. Т. Т. като кредитор и Д.С.С. като длъжник) и го употребява, за да докаже, че съществува някое правно отношение - престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани установените лица и е изготвена Експертиза за техническо изследване на документи, но разследването е проведено повърхностно, без задълбочен анализ на данните от предварителната проверка и без всестранно събиране на доказателствата с предвидените в НПК способи за разкриване на обективната истина в съответствие с чл. 13 от същия Кодекс.

В обясненията си от 17.01.2012 година свидетелят Д.С.С. (по чиято инициатива започва наказателното преследване) заявява, че има претенции по Дългосрочен договор за взаимопомощ от 23.09.2008 година между него и Н. Т. Т., по който не дължи сумата от 6119,31 лева, а само 500 лева, които реално е получил. Разпитан в качеството на свидетел на 29.05.2012 година, Д.С. заявява, че едва вкъщи с майка си и баща си установява, че сумата, написана в Договора, е 6119,31 лева, но „Сметнахме, че не е правилно, но реших да си плащам”. Не е изяснен въпросът защо след като не е получена сумата, вписана в Договора, са извършвани плащания за сумата от общо 900 лева, съгласно приложените по Дознанието 14 разписки (л. 49 – л. 62).

В обясненията си от 19.01.2012 година Н. Т. Т. подробно разказва какви суми е заел на Д.С. – 2000 лева, 1000 лева и 500 лева – и категорично отрича по Договора от 23.09.2008 година да е вписвал сумата от 6119,31 лева – твърди, че почеркът не е неговият.

Освен посочения, по дознанието са приложени още два Дългосрочни договора за взаимопомощ със същите страни – единият без дата за сумата от 3214 лева, другият - от 14.02.2008 година за сумата от 2000 лева, подписани от Т. в качеството на кредитор. По преписката е приложено и копие от Решение № 116 / 05.12.2011 година по гражданско дело № 345 / 2010 година по описа на Районен съд – Първомай, видно от което делото е образувано по иск от Н. Т. Т. срещу Д.С. за сумата от 6119,31 лева – главница, и лихва в размер на 489,55 лева месечно за период от 23.09.2008 година до 23.10.2010 година по Договора от 23.09.2008 година.

При разпит в качеството на свидетел на 29.05.2012 година на Т. е предявен посоченият Договор, без да е разпитан защо, след като вписаната в документа сума не е с неговия почерк (както той твърди), е образувал исков процес за същата сума. Това не е направено и в разпита му на 26.07.2012 година. Не е изяснен и въпросът, защо вписаните в другите два договора суми са по-големи от тези, за които самият Т. твърди, че е заел на С..

С техническата експертиза на досъдебното производство е установено, че на Договора от 23.09.2008 година подписът на „длъжник” не е положен от Д.С., нито от някое от другите, установени по дознанието лица, че подписите на „кредитор” и „длъжник” са изпълнени с пишещо средство с една и съща химикална паста, че ръкописният текст и цифровата част в документа на първа и втора страница са изпълнени от три различни лица и че цифрите „6119,31” и думите „шест хиляди и 119,31 ст” от първа страница и цифрите и редовете под „равносметка” на втора страница са изпълнени с пишещо средство с една и съща химикална паста. Не е изследван и въпросът, дали подписите на „кредитор” и „длъжник” и изписването на сумите с цифри и думи, както и изписаната на ръка дата „23.09.2008 година”, са с една и съща химикална паста и чий е почеркът. Нещо повече - в обясненията си от 19.01.2012 година Н. Т. заявява, че бланките са му донесени от С. вече подписани на мястото за „длъжник”, след което продължава: „…аз попълних главата на равносметката, положих моят печат и накрая се подписах срещу кредитор”.

В тази връзка не е изяснено и след като Т. предварително е дал бланките на С. за запознаване, едно и също пишещо средство ли са използвали двамата – за попълване и за полагане на подписи.

Освен посочените, не са изяснени и други моменти, свързани с предмета на доказване - в акта си от 30.07.2012 година прокурорът без мотивировка посочва единствено: „… в срока на проведеното разследване по чл. 234, ал. 1 от НПК, въпреки извършените необходими процесуално-следствени действия (разпит на свидетели и извършената съдебно-комплексна експертиза) и оперативно-издирвателни мероприятия, авторът/те на горното деяние не е разкрит…”.

Въпреки изложеното, Съдът намира, че Жалбата на Д.С.С. е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъда оставена без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 5 от НПК, постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа, като съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

В конкретния случай жалбата е подадена в законоустановения срок, но това не е сторено от надлежно лице. В нарушение на процесуалните правила е изпратен препис от Постановлението за спиране на наказателното производство на Д.С.С., който няма качеството нито на обвиняем, нито на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК.

Обект на документните престъпления, каквото е по чл. 309, ал. 1 от НК, са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането – съставяне, използване и съхраняване на документи.

Пострадалият е лице, което може да се конституира в наказателното производство като граждански ищец за обезщетяване за реално и непосредствено причинените му от конкретното престъпление имуществени или неимуществени вреди.

С оглед на посоченото жалбоподателят няма качеството на пострадал от престъплението, предмет на делото.

Доколкото се твърди, че въз основа на инкриминирания документ срещу жалбоподателя е постановено влязло в сила Решение по гражданско дело № 345 / 2010 година по описа на Районен съд – Първомай, лицето може да търси правата си по реда на Глава двадесет и четвърта от ГПК. Отделно от това прокурорският акт от 30.07.2012 година за спиране на наказателното производство може да се обжалва пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на основание чл. 200 от НПК.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане като недопустима Жалба вх. № 3603 / 01.08.2012 година на Д.С.С. срещу Постановление рег. № 228 / 12 от 30.07.2012 година Районна прокуратура – Първомай за спиране на наказателното производство по Дознание № 93 / 2012 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив в седемдневен срок от съобщаването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ