ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

след разглеждане на материалите по Д ЧНД № 45 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

С постановление рег. № 291 / 11 от 27.04.2012 година Районна прокуратура – Първомай прекратява наказателното производство по Дознание № 251 / 2011 година по описа на РУ „Полиция” - Първомай, образувано и водено срещу Г.Б.Г., ЕГН **********,***, за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата по делото се установява, че на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за което деяние наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 161, ал. 1 от НК, и не са налице основанията на чл. 49 от НПК.

Недоволен от постановлението за прекратяване остава пострадалият свидетелят Ш.А.Ш., който с жалбата си иска прокурорският акт да бъде отменен.

Жалбата е заведена в Районна прокуратура – Първомай на 07.05.2012 година –десет дни след издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, но липсват данни кога Ш.А.Ш. получава прокурорския акт и не може да се счете в негова вреда, че не е спазен седемдневният срок, за което жалбата се счита за допустима.

След като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с направеното оплакване, Съдът намира, че постановлението на Районна прокуратура - Първомай е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Дознанието е образувано и водено против Г.Б.Г., ЕГН **********,***, за това, че на 30.04.2011 година в землището на село Виница, област Пловдив, причинява на Ш.А.Ш., ЕГН **********,*** средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Прокурорът аргументира прекратителната си теза с изготвената в хода на разследването тройна съдебномедицинска експертиза (л. 40 – л. 44 от делото), която според настоящия състав е ясна и обоснована и не възниква съмнение за правилността й: при отговор на поставените въпроси са взети предвид всички доказателства по делото - включително представените с жалбата на пострадалия амбулаторни листове, извършени са допълнителни преглед и изследвания и вещите лица недвусмислено стигат до заключение, че на свидетеля Ш.Ш. е причинена разкъсно-контузна рана на лявата ръка в областта на дланта между първия и втория й пръст от действието на твърд тъп предмет с добре оформен и заострен връх. Изразено е становище, че е напълно възможно увреждането да се причини по посочения в материалите по дознанието начин: при опит за намушкване с метална вила и поставяне на ръката пред гърдите или корема с попадане на върха на металната вила в лявата длан между първи и втори пръсти.

Експертите установяват, че липсва увреждане на нерви в областта на раната - тръпненето на пръстите на лявата ръка е в резултат на болестно стеснен нервен канал, през който минава срединният нерв със зона на инервация първи, втори и трети пръст, както и в резултат на усложнение на наличен захарен диабет - диабетна полиневропатия; ограничените и болезнени движения на втория пръст се дължат на недобре проведена рехабилитация след травмата и на настъпили в резултат на това сраствания в областта на белега и сгъвното сухожилие на втория пръст. Вещите лица са категорични, че неврологичната симптоматика не е в резултат на травмата, а ограничените движения на втори пръст са в причинно-следствена връзка с травмата от 30.04.2011 година; че и двете увреждания се лекуват оперативно: първото - с освобождаване на притиснатия нерв в канала, а второто - с освобождаване на сраснатото сухожилие в областта на цикатрикса.

Заключението на вещите лица е недвусмислено, че травматичното увреждане на Ш.Ш. „е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК

С оглед на посоченото атакуваният прокурорски акт се явява правилен и обоснован, тъй като по смисъла на чл. 161, ал. 1 от НК за лека телесна повреда наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Що се отнася до твърдението в жалбата за извършване и на друго престъпление от Г. Б. Г. срещу пострадалия настоящата инстанция следва да отбележи, че предмет на съдебния контрол по чл. 243 от НПК е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и следва да се ограничи до преценка на конкретизираното по време, място и начин деяние и индивидуализация на дееца, като се съобрази с конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или откаже наказателно преследване.

В случая наказателното преследване е възбудено и водено срещу Г.Б.Г. за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и е само в правомощията на държавното обвинение да започне разследване за други деяния.

Предвид изложеното, Съдът намира искането за отмяна на постановлението за прекратяване за неоснователно, за което и на основание чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Постановление рег. № 291 / 11 от 27.04.2012 година Районна прокуратура – Първомай за прекратяване на наказателното производство по Дознание № 251 / 2011 година по описа на РУ „Полиция” - Първомай, образувано и водено срещу Г.Б.Г., ЕГН **********,***, за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ