ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в закрито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

след разглеждане на материалите по Д ЧНД № 41 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

С Постановление рег. № 419 / 11 от 19.04.2012 година на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК Районна прокуратура – Първомай прекратява наказателното производство по Следствено дело № 155 / 2011 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано и водено срещу Н.К.Ц. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като счита, че не е доказано по несъмнен начин обвиняемият да е извършил процесното деяние.

Недоволен от прокурорския акт остава И.П.В. - законен представител на ощетеното юридическо лице „Рила 1” АД – Пловдив с ЕИК * - който чрез адвокат К.М. иска Постановлението на Районна прокуратура – Първомай да бъде отменено и делото да бъде върнато за допълнително разследване и изготвяне на обвинителен акт срещу Н. Ц.. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

След като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и с направеното оплакване, Съдът намира, че то е допустимо, защото е депозирано в преклузивния седемдневен срок от процесуално легитимирано лице – в кръга на посочените по чл. 243, ал. 3 от НПК, а по същество жалбата е основателна.

След предварителна проверка по Жалба от 17.06.2011 година на 10.10.2011 година е образувано досъдебното производство, водено срещу Н.К.Ц., ЕГН **********,***, за това, че през периода 29.12.2005 година – 25.10.2006 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – продавач в магазин за мебели на „Рила 1” АД – Пловдив, присвоява чужди вещи – пари (собственост на „Рила 1” АД - Пловдив), връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвоеното имущество е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са разпитани единадесет свидетели, работещи в „Рила 1” АД: И.В. - изпълнителен директор (л. 36 – л. 37, л. 135 – л. 137, л. 170 – л. 172 от делото), Р.П. - оператор въвеждане на данни (л. 38 – л. 39 от делото), М.Щ. – продавач-консултант (л. 40 – л. 41, л. 175 – л. 177 от делото), А.З.-М. – оператор компютри (л. 42 – л. 43, л. 158 – л. 159 от делото), Г.М. – счетоводител (л. 44 – л. 45 от делото), Р.Г.-К. – главен счетоводител (л. 46 – л. 47, л. 160 – л. 161 от делото), Л.К. – снабдител (л. 162 – л. 163 от делото), Н.М. - главен счетоводител (л. 155 – л. 157 от делото), З.П. – продавач-консултант (л. 178 – л. 179 от делото), М.Т. – продавач-консултант (л. 182 – л. 183 от делото) и Я.Г. (л. 196 от делото), изготвени са съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи (л. 53 – л. 60, л. 126 – л. 134 от делото) Със съдебно-счетоводната експертиза са приобщени сверени с оригинала и заверени с подпис и мокър печат на „Рила 1” АД – Пловдив копия от документи: „Търсени стоки към момента на инвентаризацията в магазин „Мебели”, гр. Първомай” (л. 61 – л. 65 от делото), „Прехвърлена стока от хипермаркет „Рила 1” АД, гр. Пловдив към магазин „Мебели”, гр. Първомай” (л. 66 – л. 84 от делото), „Преоценени стоки на магазин „Мебели”, гр. Първомай” (л. 85 – л. 103 от делото), „Продадени стока от магазин „Мебели”, гр. Първомай” (л. 104 – л. 113 от делото), „Намерени стоки от инвентаризацията в магазин „Мебели”, гр. Първомай” (л. 114 – л. 117 от делото), страница 1 от Главна книга – сметка 442 „Вземания по липси и начети” (л. 118 от делото), „Възстановени суми от Н.Ц. по начет от 26.10.2006 год. в магазин „Мебели”, гр. Първомай” (л. 119 – л. 122 от делото – шест приходни касови ордера (ПКО). С протокол за разпит на свидетеля В. от 16.02.2012 година са приобщени заверени с мокър печат на дружеството, а някои и с подпис, копия на: Удостоверение изх. № 20111014092544 / 14.10.2011 година за актуално състояние на ощетеното юридическо лице (л. 138 – л. 139 от делото), Заповеди за прекратяване на трудово правоотношение № 152 / 08.11.2006 година (л. 140 от делото) и № 164 / 01.01.2010 година (л. 144 от делото), Длъжностна характеристика за длъжността продавач, подписана от Н.К.Ц. (л. 141 от делото), Трудови договори № 152 / 20.06.2005 година, № 164 / 26.09.2005 година и № 367 / 28.03.2011 година (л. 142, л. 143, л. 148 – л. 149 от делото), Длъжностна характеристика за длъжността продавач-консултант (л. 145 – л. 147 от делото), Молба за отпуск (л. 150 от делото). Приложени са още: документи във връзка с имотното състояние на Н.Ц. и Маргарита Цекова – справка от службата по вписванията в град Първомай (л. 153 от делото) и писмо рег. № ИЯ / КАТ - 1832 / 17.02.2012 година от сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив (л. 154 от делото), Характеристична справка (л. 184 от делото), Справка за съдимост рег. № 4964 / 26.10.2011 година (л. 189 от делото). С протоколи за доброволно предаване са приобщени сверени с оригинала и заверени с мокър печат на „Рила 1” АД – Пловдив копия от Заповед № 136 / 25.10.2006 година, Въпросник към инвентаризацията в магазин за мебели в град Първомай, Ревизионен акт, Запис на заповед (л. 165 – л. 169 от делото), както и написано на ръка изявление от името на Н.К.Ц. (л. 174 от делото).

На 21.03.2012 година Н.К.Ц. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода 29.12.2005 година – 25.10.2006 година в град Първомай, област Пловдив, в условието на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – продавач-консултант в обект – магазин за мебели, намиращ се в град Първомай, собственост на „Рила 1” АД – Пловдив, присвоява чужди движими вещи – стоково-материални ценности в левовата им равностойност в размер на 33035,52 лева (тридесет и три хиляди тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки), собственост на „Рила 1” АД - Пловдив), връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвоеното имущество е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК (л. 201 от делото), като лицето е разпитано в това качество (л. 202 от делото).

Въз основа на посочения доказателствен материал прокурорът приема следната фактическа обстановка:

По силата на Трудов договор № 152 от 20.06.2005 година обвиняемият Н.Ц. от град Първомай, област Пловдив, започва работа на същата дата на пълно работно време като продавач в търговски обект за продажба на мебели в град Първомай, област Пловдив, собственост на „Рила 1” АД - Пловдив, представлявано от свидетеля И.В., като срещу подпис се запознава с длъжностната си характеристика, съгласно която „отговаря за опазване на поверените стоки от повреди”, „носи отговорност за констатирани липси на стоки” и има задължение „да приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури”, т.е. запознава се длъжностните си задълженията и изисквания към него като материалноотговорно лице.

В същият обект със същото работно време на същата длъжност (продавач) е назначен и свидетелят Маргарита Тодорова Щ. с Трудов договор № 164 / 26.09.2005 година.

От откриването му през месец февруари 2005 година в магазина за мебели като материалноотговорни лица работят Я.Г. и З.П., а след назначаването на обвиняемия в обекта не е извършвана инвентаризация за периода, през който работят другите две материалноотговорни лица.

Със Заповед № 136 / 25.10.2006 година на свидетеля И.В. е разпоредена инвентаризация на наличните стоково-материални ценности в магазина за мебели в град Първомай с материалноотговорни лица обвиняемият Н.Ц. и свидетелят М.Щ., за което е определена комисия в състав – свидетелите А.З., Л.К. и М.Т..

По настояване на обвиняемия инвентаризацията обхваща период от месец февруари 2005 година (отриването на обекта) до 25.10.2006 година - т.е. и за време, през което нито той, нито свидетелят Щ. работят в него, - а не само за посочения в ревизионния акт от 07.11.2006 година период от 29.12.2005 година до 25.10.2006 година, като в документа за констатираната липса в размер на 33035,52 лева не е посочено изрично дали е на стоково-материални ценности, или на пари.

Ревизионният акт е подписан от материалноотговорните лица - обвиняемия Ц. и свидетеля Щ. - срещу ръкописно изписан текст на първа страница „Съгласен с резултата”.

В саморъчно написана бележка от 25.10.2006 година в свободен текст обвиняемият сочи: „Във връзка с направената ревизия Аз Н.К.Ц. заявявам, че разликата в сумата е взета от мен без знанието и съгласието на други хора от персонала (подпис). Установената сума след ревизията, ще бъде възстановена от мен в най-кратък срок (дата, име, ЕГН, подпис)”.

От събраните в хода на разследването доказателства се установява, че на дружеството е възстановена сумата от 17800,00 лева - 13000 лева с ПКО от 23.03.2007 година, 700,00 лева с ПКО от 22.07.2007 година, 800,00 лева с ПКО от 26.09.2007 година, 500,00 лева с ПКО от 18.01.2008 година, 800,00 лева с ПКО от 21.05.2008 година и 2000,00 лева с ПКО от 12.10.2008 година, като в обясненията си от 21.03.2012 обвиняемият сочи, че без негово знание сумите са платени от майка му, свидетеля Я.Г., заради притеснение той да не загуби работата си и защото и тя е работила в магазина за мебели на „Рила 1” АД - Пловдив.

Със Заповед № 152 / 08.11.2006 година на Изпълнителния директор на „Рила 1” АД - Пловдив трудовото правоотношение с обвиняемия е прекратено по взаимно съгласие, считано от същата дата.

Поради неиздължаване на остатъка от сумата е депозирана жалба в Районна прокуратура - Първомай от свидетеля В. в качеството му на изпълнителен директор на „Рила 1” АД - Пловдив и след извършена проверка е образувано досъдебното производство.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общата сума на констатираните липси на стоково-материални ценности (стоки), установена по време на извършената инвентаризация в магазина за мебели в град Първомай, област Пловдив, е 33035,52 лева, от които 17800,00 лева - възстановени с описаните по-горе ПКО.

От една страна прокурорът приема, че съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, счетоводната отчетност в магазина за мебели в град Първомай, за който отговарят обвиняемият Ц. и свидетелят Щ., отговаря на нормативните актове за водене на аналитичността според изискванията на Закона за счетоводството, а от друга - че отчетността в този обект не е водена от материалноотговорните лица Ц. и Щ. правилно и същата не съответства на нормативните актове (?!). Същевременно счита, че всички създадени описи на материални ценности и парични средства в обекта са изписвани в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и албума за първичните отчетни документи, като в съответния документ, с който се отчитат парите, се описват купюрите по бройки, общата им сума и приложен дневен отчет от касовия апарат за засечка на оборота, но в обекта съществува възможност за присвояване на стоково-материални ценности и пари в пряка зависимост от съзнанието на материалноотговорните лица.

Приема още, че при извършената инвентаризация е установена липса на стоки (стоково-материални ценности) на обща стойност 33035,52 лева, регистрирани в Ревизионния акт от 07.11.2006 година, като инвентаризацията е извършена на наличните в магазина стоки по описи, създадени в два екземпляра (в оригинал и под индиго), първият от които оставен в обекта за проверка от материалноотговорните лица, а вторият - предаден в счетоводството на дружеството за равняване със счетоводните данни, както и че инвентаризацията в обекта е проведена правилно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.

Въз основа на горното представителят на държавното обвинение отбелязва: „…констатациите в Ревизионния акт се отнасят за периода от месец февруари 2005 г. до 25.10.2006 г., а периода за който се отнася заключението на ССЕ и допълнителната такава е за времето от 29.12.2005 г. до 25.10.2006 г.” и излага становище: „Вследствие на така воденото счетоводство, при извършената на инвентаризация и евентуално констатирани липси при нея (на СМЦ - след сравнението им с намерените в магазина и регистрирани в счетоводната програма като остатък след получаването им и извършени продажби с останалото количество стоки), то същите (липсите) са отчетени стойностно (в левов еквивалент), като не е било установени вида и количеството на стоките, които липсват”, след което преразказва накратко обясненията на обвиняемия от 21.03.2012 година.

При така приетата фактическа обстановка и след преценка на събрания доказателствен материал прокурорът счита, че не са налице достатъчно доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да обосновават повдигнатото на Н.Ц. обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, защото, макар и да е безспорно по делото, че в магазина за мебели в град Първомай на „Рила 1” АД са установени липси на стоково-материални ценности, потвърдено и от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, същите не са достатъчно обосновани и са налице основателни съмнения за правилността им, предвид че изследваният период на длъжностното присвояване е различен от периода на инвентаризацията, а откритите липси в повереното на обвиняемия Ц. и на свидетеля Щ. имущество не означават непременно извършване на престъпление длъжностно присвояване, тъй като не са събрани безспорни доказателства за авторство на деянието, периода на престъплението, разпоредителни действия с повереното имущество и в чия полза.

В заключение представителят на Държавното обвинение прави извод, че в хода на разследването не е доказано по несъмнен начин обвиняемият Ц. да е извършил разпоредителни действия с имущество, собственост на „Рила 1” АД - Пловдив, в своя или чужда полза, респективно да е получил облага, и „…въпреки, че в хода на разследването са събрани всички възможни доказателства, липсват такива, които по несъмнен и категоричен начин да доказват фактите и обстоятелствата (гореизложените) от значение по делото, свързани с предмета на доказване, извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, а събраните такива, водят единствено до предположения, свързани с горното (предмета на доказване) и не са достатъчни да обосноват обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал.1 от НК срещу обвиняемия Ц., поради което наказателното производство спрямо него следва да се прекрати, като недоказано”.

Според настоящата съдебна инстанция правилно прокурорът намира, че заключенията на експертизите са неправилни, необосновани и възниква основателна съмнение за правилността им.

При първата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице прави единствено аритметични сметки въз основа на приобщените счетоводни документи на „Рила 1” АД, без да се съобрази нито с периода на обвинението, нито с периода на инвентаризацията (ясно посочен в ревизионния акт от 07.11.2006 година), нито със събраните в хода на разследването доказателства.

При двата въпроса на водещия разследването: „Да се установи точният размер на причинените вреди на „Рила 1” АД гр. Пловдив” (без посочване на периода) и „Вещото лице да отговори на всички възникнали в хода на експертизата допълнителни и обстоятелства въпроси” с указания „Същите да се посочат от вещото лице подробно”, съгласно констативно-съобразителната част и заключението, експертът твърди:

· по т. 1, че началното салдо на стоките в магазина към 29.12.2005 година е в размер на 30065,00 лева;

Но не е ясно откъде се взема сумата за налична.

· по точка 2, че за периода 29.12.2005 година – 25.10.2006 година счетоводно е заприходена стока за 279054,17 лева + 30065,00 лева = 309119,17 лева;

Но справка „Прехвърлена стока от хипермаркет „Рила 1” АД, гр. Пловдив към магазин „Мебели”, гр. Първомай” обхваща периода от месец юни 2005 година до месец ноември 2006 година, т.е. пет месеца преди и един месец след времето на инкриминирания период (?).

· по точка 3, че преоценените стоки за периода 29.12.2005 година – 25.10.2006 година са в размер на 310013,32 лева;

Но съгласно справка „Преоценени стоки на магазин „Мебели”, гр. Първомай” периодът е от месец август 2005 година.

· по точка 4, че за периода 29.12.2005 година – 25.10.2006 година изписаните стоки към магазина на „Рила 1” АД са в размер на 8884,80 лева;

Но съгласно Ревизионния акт това е стойността на върнатите към централния склад стоки, а според справка „Прехвърлена стока от хипермаркет „Рила 1” АД, гр. Пловдив към магазин „Мебели”, гр. Първомай” за време пет месеца преди и един месец след инкриминирания период изписаната стока от мебели към „Рила 1” АД е в размер на 6922,10 лева.

· по точка 5, че за периода 29.12.2005 година – 25.10.2006 година в обекта е реализирана продажба на стоки в размер на 242916,32 лева;

Но съгласно справка „Продадени стока от магазин „Мебели”, гр. Първомай”, продажбата е за време от месец април 2005 година, т.е. осем месеца преди инкриминирания период.

· по точка 6, че платената стока в офиса на магазина е в размер на 708,00 лева;

Но това е констатация в Ревизионния акт - не се сочи въз основа на какви доказателства експертът прави извода си.

В допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, за която ясно са конкретизирани въпросите от разследващия, вещото лице сочи, че взема предвид протокол за налична стока в магазин за мебели на „Рила 1” АД в град Първомай и тетрадка с ръчно изписани данни за проследяване на парично-стоковия оборот, но такива документи изобщо не са приобщени по предвидения в НПК ред. Наред с посоченото:

· в точка 3 от заключението за задълженията на материалноотговорното лице експертът разсъждава по длъжностна характеристика на продавач-консултант, но такава е подписана от свидетеля Щ., а обвиняемият е подписал длъжностна характеристика за длъжност продавач, в която липсват точка 3 и подточки 1, 2, 2.1. и 2.2.;

· в точка 4 от заключението вещото лице е категорично, че е в магазина е монтирано денонощно видеонаблюдение, но липсват каквито и да е доказателства в тази насока;

· в точка 7 от заключението се цитират разпоредби от Кодекса на труда, а не се отговаря на зададения въпрос Кое длъжностно лице / лица отговарят за допуснатите липси, съгласно предмета на доказване;

· в точка 8 от заключението се разсъждава за три инвентаризационни комисии, във всяка от които участва по едно материалноотговорно лице, но в случая е назначена една комисията с участието на две материалноотговорни лица – обвиняемия Ц. и свидетеля Щ..

Отделно от посоченото, експертизата е изготвена с дата 03.12.2011 година, т.е. месец преди предявяването й за изпълнение на 16.01.2012 година (?!).

Правилно прокурорът приема и че не са установени нито точният размер на причинената вреда на дружеството през инкриминирания период, нито дали вредата се дължи на липсващи стоково-материални ценности или на липсващи парични средства.

Но посоченото не е причина за прекратяване на делото, а основание наблюдаващият от Районна прокуратура - Първомай да упражни правомощията си по чл. 46 и чл. 196 – чл. 197 от НПК за ръководство и постоянен надзор по законосъобразното и своевременно провеждане на разследването с непрекъснат контрол с проучване на всички материали и даване на указания за недопускане на законови нарушения, а при невъзможност да се осигури правилно разследване – отстраняване на разследващия орган и изземване на делото за предаването му на друг разследващ.

Освен изложеното, атакуваното постановление е изградено въз основа на непълно разследване – не е проверена истинността на гласните доказателства и не са отчетени всички обстоятелства, разкрити с разпитите на лицата.

Прието е, че обвиняемият подписва декларация за разликата от 33035,52 лева под неизвестно чий натиск (обясненията на Ц. от 21.03.2012 година), но не се излагат доводи дали изявлението му се счита за достоверно и на какво основание, щом отрича вина за присвояване на посочената сума, а не е изследвано дали документът е саморъчно написан от него, още повече, че една от причините за искане за удължаване на срока на разследване от следователя е назначаване на графологична експертиза в тази насока.

В тази връзка не е изяснено и дали обвиняемият или друго лице - защо и кога - вписва на първа страница на ревизионния акт от 07.11.2006 година „Съгласен съм с резултата”, както и защо след като свидетелите В.,П., З.-М., М., Г.-К. и Щ. са категорични, че пред тях обвиняемият поема цялата отговорност за установената липса в размер на 33035,52 лева, на 07.11.2006 година Н.Ц. подписва Запис на заповед с падеж 10.12.2006 година за сумата от 15000 лева, той ли е автор на документа и има ли издаден друг запис на заповед, за каква сума и от чие име, в каквато насока са показанията на свидетеля Г.-К. от 27.02.2012 година: „След като се установи тази обща липса установена от комисията и двете МОЛ написаха обяснения за тези липси и също така и Запис на заповеди…” (л. 161 от делото).

Прието е, че възстановената сума е в размер на 17800,00 лева, съгласно внесените в „Рила 1” АД пари с приходни касови ордери, без да се вземат предвид показанията на свидетеля В. от 16.02.2012 година, че преди това са му прехвърлени от майката на обвиняемия ниви на стойност 5000,00 лева.

Прието е, че на „Рила 1” АД е причинена щета в размер на 33035,52 лева, но не е индивидуализран предметът на престъплението – сума пари, вид вещи или ценности, предоставени за пазене и/или управление на конкретно лице с определено длъжностно качество.

В разпита си от 25.10.2011 година свидетелят В. заявява, че е установена липса на стоки, свидетелят Паунова в показанията си от 28.10.2011 година и свидетелите З.-М. и М. в показанията си от 08.11.2011 година също потвърждават липса на стоки, свидетелят З.-М. в разпита си от 24.02.2012 година дори определя някои от вещите: „…предоставени в магазина за продажба стоки – мебели, кухненско обзавеждане, дивани легла и други такива маси столове…”, но в показанията си от 02.03.2012 година свидетелят Щ. твърди, че след връщането си от отпуск освен липсващи „спални мебели, като спален комплект мебели”, които не са описани като продажба, липсват и пари в касата, и че в Пловдив ще научат „не само за мебелите, но и за останалите липсващи стоки от магазина”.

Предвид че свидетелят Н.М. в показанията си от 18.01.2012 година подробно обяснява как се оформя счетоводството по приемане и завеждане на мебелите в магазина на „Рила 1” АД в град Първомай, как се отчислява продадената стока от общото количество след регистрирането й по касов апарат и как се отчитат парите от продажбите, не е изяснен начинът на зачисляване на наличната стока на материалноотговорните лица и как същите я приемат (срещу подпис, под бройка по опис или по друг начин; на двете материалноотговорни лица ли се зачислява цялата стока или определени стоки на отделните материалноотговорни лица; каква стока е зачислена на обвиняемия за инкриминирания период), както и не е изяснено през какъв период материалноотговорните лица отчитат парите от продажбите и кой следи за съответствието продадена стока - парична равностойност и в тази връзка - кога и кому липсващите вещи / пари са поверени да бъдат управлявани / пазени и кой извършва с тях разпоредителни действия и на какво основание.

При установяване на посочените обстоятелства ще могат да се правят обосновани изводи освен за периода, предмета и извършителя на престъплението - и за размера на щетата и отделните изпълнителни деяния, осъществяващи квалифицирания състав на длъжностното присвояване, предвид че делото е образувано и водено за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, каквото обвинение е повдигнато и на Н.К.Ц..

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваният прокурорски акт трябва да се отмени като неправилен и необоснован и делото да се върне за дораследване на Районна прокуратура – Първомай.

След приобщаване на всички налични документи, относими към предмета на разследване и за които свидетелстват лицата, преразпит на вече установените свидетели, а при необходимост – установяване и разпит на други свидетели и провеждане на очни ставки, назначаване на необходимите експертизи с конкретни и ясни въпроси и определяне на ново вещо лице, както и други необходими процесуално-следствени действия по предвидения в НПК ред във връзка с указанията по изследване на неизяснените факти, следва да се ревизира прокурорската аргументация - извършени ли са, от кого и в чия полза неправомерни разпоредителни действия с липсващите стоково-материални ценности от магазина за мебели на „Рила 1” АД н град Първомай.

По изложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 и ал. 6 от НПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Постановление рег. № 419 / 11 от 19.04.2012 година на Районна прокуратура – Първомай, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, заради недоказаност по несъмнен начин обвиняемият да е извършил процесното деяние, е прекратено наказателното производство по Следствено дело № 155 / 2011 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано и водено срещу Н.К.Ц. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Връща на Районна прокуратура – Първомай материалите по Следствено дело № 155 / 2011 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ