№ 28

град Първомай, 10.09.2012 година

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в открито заседание на седми август две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

с участието на секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 49 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 359 от 25.04.2012 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на Л.Д.Й. с ЕГН ********** *** на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 1 и т. 2 от същия закон и е определено да заплати по сметка на Регионална дирекция по горите - Пловдив равностойността на липсващите вещи, предмет на нарушението, в размер на 135,30 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет стотинки).

Жалбоподателят Л.Д.Й. чрез процесуалния си представител адвокат Я.Г.Г. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Регионална дирекция по горите – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което изпраща жалбата с приложенията на Районен съд – Първомай, изразява становище за законосъобразност и правилност на атакуваното Наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна.

На 01.04.2012 година жалбоподателят пита по телефона свидетеля П.Х.Х., негов съселянин, дали ще му пренесе едно ремарке дърва. Свидетелят му казва, че няма ремарке, но Л.Й. му отговаря, че ще намери. Телефонира на кмета на село Караджалово - свидетеля М.Д.К. - и иска ремаркето й, но научава, че тя е в София. Малко по-късно се обажда отново на свидетеля Х. и казва, че е намерил ремарке, което последният да вземе от Т. (неустановен по делото караджаловец) и да отиде до гората на селото.

С трактора си свидетелят Х. изтегля ремаркето до края на населеното място и чака на площадка до фотоволтаичния парк, когато откъм гората с натоварена каруца с нарязани дърва и клони се появяват бащата на жалбоподателя и негов познат. В това време идва и Л.Й.. Мъжете натоварват дървата в ремаркето и свидетелят Х. ги извозва до дома на жалбоподателя, където са разтоварени в двора му.

Късно след обяд на същия ден свидетелят Н.П.Д., горски стражар в Териториално поделение на Държавно горско стопанство – Първомай (актосъставител), получава анонимен сигнал, че П.Х. прекарва немаркирана дървесина и сутринта на 02.04.2012 година с колегата си Д.К. и свидетеля Г.И.И., младши полицейски инспектор при РУ „Полиция” – Първомай, отговарящ за квартал Любеново и село Караджалово, го посещават. Свидетелят Х. им обяснява, че е извършил услуга, като с трактора си е транспортирал дърва от частната гора на Л.Й..

Служителите на реда отиват до дома на жалбоподателя, но той не си е вкъщи. Надникват над дувара и виждат нарязани на по около метър дебели дърва за огрев (предимно ясен), разхвърляни на открито в двора. Полицаят звъни по телефона на жалбоподателя, но научава, че е извън селото по работа.

Около 15:00 свидетелят Г.И. вижда колата на жалбоподателя пред дома му и телефонира на горските стражари, които пристигат на място.

Първоначално Л.Й. отказва да пусне служителите на реда в дома си, но впоследствие се съгласява и дървата, които вече не са в двора, са намерени в близка селскостопанска постройка, нарязани с машина и покрити с черги и найлон.

Актосъставителят ги измерва и установява, че са два пространствени кубика полски бряст и един пространствен кубик полски ясен, немаркирани с контролна горска марка, а жалбоподателят обяснява, че не е присъствал нито на рязането, нито на извозването им, защото е отсъствал от селото, и че дървесината е на баща му.

На място е съставен констативен протокол от проверката, подписан от присъстващите лица, казано е на Л.Й. да не се разпорежда с дървата, връчена му е разписка за отговорно пазене и е поканен да се яви в 08:00 часа на следващия ден в Горското в град Първомай с указание да представи позволително за сеч, превозен билет или друг документ за дървесината.

На 03.04.2012 година жалбоподателят отива в Държавно горско стопанство – Първомай, но без документ за дървата, и в негово присъствие му е съставен и предявен Акт за установяване на административно нарушение № 395 / 03.04.2012 година (Серия Л04К № 011711), който той отказва да подпише, удостоверено с подпис на свидетел.

Въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и административно-наказателна преписка.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид приложените по делото обяснения на А.А.С., тъй като същите не са събрани в съответствие с принципите за непосредственост по чл. 18 от НПК и устно извършване на наказателното производство по чл. 19 от същия кодекс.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 1 от Закона за горите, съгласно чиито текстове се наказва с глоба физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти (чл. 266, ал. 1) и се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка (чл. 213, т. 1).

От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че Л.Д.Й. (а не баща му, в каквато насока е защитната му теза) организира транспорта, както и товаренето и разтоварването, в които лично участва, на инкриминираната дървесина и именно той я съхранява на 02.04.2012 година в селскостопанска постройка в дома си. Без значение е обстоятелството дали дърветата са от гора, собственост на физическо лице (в частност - на бащата на жалбоподателя) на юридическо лице, на община или на държавата, тъй като по императивните разпоредби на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове към него всяка сеч се провежда съгласно предвижданията на горскостопанските планове и програми и задължително се предхожда с маркиране на насажденията и издаване на писмено позволително както за сечта, така и за транспорта.

За посоченото нарушение точно е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите: Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането… съхранява… дървесина… Наказанието от 200 лева глоба е към минимума на предвиденото в закона и е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя, както и имотното му състояние - не са представени доказателства за други нарушения на жалбоподателя по Закона за горите, но са отчетени от наказващия орган немалкото количество на инкриминираната дървесина и интензитета на този вид посегателства, засягащи обществените отношения, свързани с опазването на горските територии в Република България, и не са налице условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

И Актът и Наказателното постановление в горепосочена част са изправни от формална страна и са голословни твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 43 от ЗАНН във връзка с това, че актът за установяване на административно нарушение не е предявен на нарушителя и той разбира за него едва след като получава екземпляр от постановление на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл. 235 от НК, че административно-наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, която го задължава да направи проверка на образуваната преписка относно законосъобразност и обоснованост и да прецени в съвкупност всички събрани доказателства, както и че в Наказателното постановление липсват задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

От доказателствената съвкупност по делото е безспорно установено предявяването на Акт № 395 / 03.04.2012 година на нарушителя и отказът му да го подпише, а оттам – и да го получи и не може от правно неприемливото му поведение да се правят изводи за нарушено право на защита, а нарушението по чл. 266, ал.1 във връзка с чл. 213, т. 1 от Закона за горите е описано в Наказателното постановление, съгласно фактите, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, въз основа на доказателствата, които го потвърждават.

Не стои така въпросът с вмененото в отговорност нарушение на Л.Й. по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 2 от Закона за горите. В Акта е посочено, че жалбоподателят съхранява немаркираните три кубика дърва в двора си „без документ за произхода им”, а в Наказателното постановление се сочи само, че дървесината е „без документ”. По т. 2 на чл. 213 се забранява съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет, а т. 3 на законовия текст касае забрана за съхранение на дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход. Направено е недопустимо смесване на две разпоредби, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя да разбере какво му се вменява в административно-наказателна отговорност, за да организира адекватна защита. С нарушаването на забраната по всяка точка на чл. 213 от Закона за горите се осъществява самостоятелен състав на изпълнително деяние, водещ до отделно административно наказание, съгласно текста на чл. 18 от ЗАНН. Във връзка с това посоченото процесуално нарушение не се отразява на извършеното от Л.Й. незаконосъобразно действие по т. 1 на визирания текст от Закона за горите и следващата се за него глоба по чл. 266, ал. 1 от същия закон.

Незаконосъбразно на нарушителя е определено да заплати по сметка Регионална дирекция по горите - Пловдив паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението (два пространствени кубични метра за огрев от бряст и един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен), в размер на 135,30 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет стотинки).

За разлика Наказателния кодекс, който при деяние по чл. 235 предвижда отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението или присъждане на равностойността му, когато липсва или е отчужден, Законът за горите не съдържа подобна разпоредба – чл. 237, ал. 1 от него визира единствено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушение, както и на вещите - предмет на нарушението, независимо чия собственост са, освен при установяване, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

С оглед на изложеното атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно в частта за нарушението по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 1 от Закона за горите и да се отмени като незаконосъобразно в останалата му част.

Що се отнася до твърденията на защитника на жалбоподателя за липса на административно-наказателна компетентност на актосъставителя, тъй като правомощията му се простират в определен горски участък, а дървесината, предмет на нарушението, е от частна гора, същите са неоснователни и в противоречие със закона и събраната доказателствена съвкупност.

От доказателствата по делото се установява, че в горския масив на бащата на жалбоподателя липсва полски бряст. От друга страна, текстовете на чл. 187, ал. 1 и чл. 188, ал. 2 от Закона за горите към датата на извършване и установяване на нарушението визират, че опазването на горски територии на физически лица, (обхващащо действия по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона), може да се извършва от лица, наети от собственика или въз основа на договор, но съгласно Глава тринадасета Опазване на горските територии, Раздел ІІ Контрол: Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина (чл. 196, ал. 1 от ЗГ) и служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон (чл. 197, т. 13 от ЗГ).

Нещо повече – съгласно чл. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии (издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 година, в сила от 7.02.2012 година) При изпълнение на служебните си задължения по контрол служителите на Изпълнителна агенция по горите и нейните структури: предотвратяват закононарушения, касаещи горските територии, горските и дивечовите ресурси, както и рибните ресурси в обектите за любителски риболов, чрез спиране на незаконните дейности, даване на разпореждания и предписания; при констатиране на административни нарушения, свързани с горските територии, горските и дивечовите ресурси и рибните ресурси в обектите за любителски риболов, съставят констативни протоколи и актове за установяването им, а съгласно чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 17 от 10.08.1999 година за контролната служба в горите и горската стража (издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обн., ДВ, бр. 76 от 27.08.1999 година, изм., бр. 62 от 13.07.2001 година, бр. 17 от 21.02.2003 година) Непосредствената охрана на горите, дивеча и рибата и контролът по ползването, движението и преработката на дървените материали и други горски продукти се извършват от горската стража в държавните лесничейства и звената „Подвижна горска стража”.

Актосъставителят е със средно техническо лесовъдско образование и е горски стражар в Териториално поделение на Държавно горско стопанство – Първомай към Южноцентрално държавно предприятие – Смолян, които са част от структурата на Изпълнителна агенция по горите, съгласно т. 6 на Приложение 1 към чл.163, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 от Закона за горите, от което следва, че за дейностите, свързани с горските територии, актосъставителят има правомощието на констатира нарушения и да съставя актова за установяването им.

По мотиви от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Потвърждава Наказателно постановление № 359 от 25.04.2012 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив в частта, в която на Л.Д.Й. с ЕГН ********** *** на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 1 от същия закон.

Отменя Наказателно постановление № 359 от 25.04.2012 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив в частта, в която на Л.Д.Й. с ЕГН ********** *** е вменено в отговорност нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 2 от същия закон и е определено да заплати по сметка на Регионална дирекция по горите - Пловдив равностойността на липсващите вещи, предмет на нарушението (два пространствени кубични метра за огрев от бряст и един пространствен кубичен метър дърва за огрев от полски ясен), в размер на 135,30 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: п

СЗ / ПМ