№ 25

град Първомай, 19.07.2012 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 44 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ХI-Б-57 / 06.04.2012 година на Директора на Регионална здравна инспекция - Пловдив, с което на „Гайда – 2002” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от Д.С.Г., на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 6, ал. 3, приложение № 1 – таблица Б и В от Наредба № 9 / 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Управителят на дружеството жалбоподател чрез процесуалния си представител адвокат Х.С.В. от Адвокатска колегия – София моли да се отмени Наказателното постановление по съображенията, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Регионална здравна инспекция - Пловдив чрез процесуалния си представител адвокат А.Х.Г. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 22.02.2012 година служители на „Водоснабдяване и канализация” – Асеновград извършват проверка в цех за производство на консерви в село Искра, област Пловдив, стопанисван от „Гайда – 2002” ООД – София, и констатират, че обектът има собствен водоизточник с изградена хидрофорна система, захранваща водочерпните прибори на територията на производствения цех, и е налице смесване на вода от сондажа и централния водоизточник посредством манипулиране на спирателния кран при водомерния възел. Към момента на проверката се установява, че водопроводната система се захранва със сондажна вода и пробата с реактив потвърждава липсата на хлор. Съставен е констативен протокол, в който като първо предписание е отразено да се прекъсне трайно връзката между питейната и сондажната вода.

На 24.02.2012 година „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив изпраща до директора на регионалната здравна инспекция - Пловдив Писмо изх. № 24-00-400, с което уведомява за смесване на питейна и сондажна вода в обекти на територията на село Искра, между които и цехът за производство на консерви на „Гайда – 2002” ООД – София.

На 27.02.2012 година младши здравен инспектор в отдел „Контрол на нехранителни обекти и стоки” в Дирекция „Здравен контрол” при Регионална здравна инспекция – Пловдив П.М.А., актосъставител, и младши здравен инспектор Е.М.П. във връзка с епидемиологично проучване на възникнал хепатит А в село Искра вземат проби за физикохимично и микробиологично изследване от вода от водоснабдителната система на обекти с обществено предназначение в село Искра, в това число и на цех за производство на консерви на „Гайда – 2002” ООД – София.

По време на проверката на дружеството жалбоподател в присъствието на технолога на цеха се установява, че по водопровода на обекта тече вода от местния източник. Технологът обяснява на проверяващите, че в цеха има две чешми – едната, вдясно от входа, свързана към сондажа, а след водомера - друга, свързана към централното водоснабдяване, като и за двете се ползва един и същ водопроводен кръг - когато селото е на режим и няма вода от централния водоизточник, се ползва сондажът.

Свидетелят П. А. прави експресна проверка за наличието на остатъчен хлор и установява, че водата в обекта не е обработвана с хлорен препарат и тъй като целта на проучването е да се установят качествата на питейната вода във водоразпределителната мрежа на предприятието при централно водоснабдяване, инспекторите молят технолога да прекрати връзката към местното захранване и да пусне от крана централния източник.

Десет минути след преустановяването на местното подаване на вода е взета проба за остатъчен хлор от централния водоизточник, но наличие не е установено.

От чешмата в преддверието на санитарния възел с Протокол № ДЗК – КНОС – 6 / 27.02.20120 година са взети и проби от водата в литър и половина пластмасова бутилка и в стерилна бутилка от 500 милилитра за постоянен мониторинг.

Съставен е Протокол от извършена проверка, връчен на управителя на „Гайда – 2002” ООД – София и водните проби са занесени в акредитирана лаборатория за изследване.

След получаване на резултатите от изпитването се установява, че водата от вътрешноразпределителната мрежа на цеха за производство на зеленчукови консерви не отговаря на показателите по Приложение 1 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9 / 2001 година (определящ кога питейната вода е безопасна и чиста): амониевите йони са 0,90 мг/л при допуск 0,50 мг/л, нитритите са 1,43 мг/л при допуск 0,50 мг/л, нитратите са 63 мг/л при допуск 50 мг/л, а колиформите – 3/100 CFU/см³ при допуск 0/100 CFU/см³.

На 07.03.2012 година здравните инспектори П.М. А. и Е.М.П. отново посещават цеха за производство на консерви на „Гайда – 2002” ООД – София в село Искра, където на управителя на дружеството жалбоподател са връчени протоколите от лабораторните изследвания и в негово присъствие е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0000000186 ХІ–Б–57, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и административнонаказателна преписка.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид твърденията на свидетелите в частта им относно обстоятелството дали по време на проверката на 27.02.2012 година в цеха на „Гайда – 2002” ООД – София в село Искра е имало работници, тъй като този факт не е свързан с предмета на доказване.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Деянието на нарушителя правилно е санкционирано по посочените законови текстове от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели: чл. 6, ал. 3, Приложение 1 – таблица Б и таблица В. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата Собствениците и / или ползвателите на обекти с обществено предназначение, като детски и учебни заведения, лечебни заведения, заведения за обществено хранене и др., при които несъответствията с изискванията за качеството на водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, се дължат на вътрешната разпределителна система, са длъжни да предприемат необходимите мерки за привеждане качеството на питейната вода в съответствие с показателите по приложение № 1. По таблица Б „Химически показатели” на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата максималната стойност на нитратите следва да е 50 мг на литър, а на нитритите – 0,50 мг на литър, а по таблица В „Показатели с индикаторно значение” максималната стойност на амониевите йони трябва да е 0,50 мг на литър, а на колиформите - 0/100 КОЕ на милилитър.

Предвид примерното изброяване на обектите е безспорно, че в цеха за производство на зеленчукови консерви следва постоянно да се поддържа качеството на питейната вода, съгласно законовите изисквания, и е без значение дали към датата на проверката в предприятието има заети работници. От доказателствата по делото се установява, че стопанисваният от „Гайда – 2002” ООД – София обект в село Искра функционира, като управителят му също пребивава постоянно там, видно от молбата му до РЗИ – Пловдив (вх. № 2432 / 09.03.2012 година), и водата за питейно-битови нужди трябва да е винаги чиста, а не само в присъствени дни за работещите в предприятието, в каквато насока са доводите на защитата за ненаказуемост на административното нарушение. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата целта е да се защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяването на питейната вода с регламентирани изисквания към качеството и безопасността й, и е недопустимо действието на закона да се поставя от субектите му под каквото и да е условие, включително времево.

В тази връзка са несъстоятелни и възраженията на защитата, че използваната в производствения цикъл вода се стерилизира и няма опасност за потребителите на продукцията – чл. 6, ал. 1 ,т. 4 от Наредбата е категоричен, че стойностите на показателите по приложение 1 трябва да се спазват и „за вода в обекти за производство на храни - на местата, където тя се използва в производствения цикъл”, а и не такова нарушение е вменено в отговорност на жалбоподателя.

Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на дружеството за възможно замърсяване на водата във водоразпределителната мрежа на цеха от централния водоизточник. Видно от доказателствената съвкупност, на 27.02.2012 година проби за чистота на водата от централния водоизточник в село Искра са взети от служителите на РЗИ – Пловдив общо от осем места, като на изискванията на Наредбата не отговарят единствено обектите, при които във водоразпределителната мрежа се пуска и вода от източник, различен от централния.

С оглед на изложеното може да са направи обоснован извод, че несъответствията на питейната вода с изискванията на Наредба № 9 / 2001 година в предприятието на „Гайда – 2002” ООД – София в село Искра се дължат на вътрешната разпределителна мрежа на дружеството.

За нарушението наказващият орган точно посочва санкционната норма по чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите: Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което подава вода за питейно-битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 - от 5000 до 15 000 лв., а Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, е издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона.

Правилно е ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, тъй като в съответствие с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция за неизпълнение на законово задължение при осъществяване на дейност.

Наказанието е съобразено с чл. 27 от ЗАНН – наложено е в минимума на предвиденото по чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите, тъй като няма данни за други нарушения от страна на жалбоподателя, а видно от Протокол от извършена проверка от 21.03.2012 година от „Гайда – 2002” ООД – София са предприети действия пред РЗИ – Пловдив по регистрация на собствения водоизточник.

И Актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Първомай, трети съдебен състав, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

Потвърждава Наказателно постановление № ХI-Б-57 / 06.04.2012 година на Директора на Регионална здравна инспекция - Пловдив, с което на „Гайда – 2002” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от Д.С.Г., на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 6, ал. 3, приложение № 1 – таблици Б и В от Наредба № 9 / 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ