№ 34

град Първомай, 16.11.2012 година

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 43 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ХI-Б-58 / 06.04.2012 година на Директора на Регионална здравна инспекция - Пловдив, с което на ЕТ „З.Н.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: село И., област Пловдив, улица *, представляван от З. С. Н., на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 6, ал. 3, приложение № 1 – таблица Б и В от Наредба № 9 / 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Собственикът и управителят на търговеца чрез процесуалния си представител адвокат Х.С.В. от Адвокатска колегия – София моли да се отмени Наказателното постановление по съображенията, изложени в Жалбата.

Въззиваемата страна Регионална здравна инспекция - Пловдив чрез процесуалния си представител младши юрисконсулт М.Г.Т. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

На 22.02.2012 година свидетелят А.В.А. и колегата му Т.П., служители на „Водоснабдяване и канализация” – Асеновград, извършват проверка в кафене в село И., област Пловдив, улица *, находящо се в къща с двор, собственост на Д.Н. (съпруг на З. Н.), стопанисвано от ЕТ „З.Н.”, село И.. Констатират, че водомерът на заведението е под барплота и че в тръбния участък след водомера съществува т-образна тръба, за която З.Н. обяснява, че в двора на къщата имат кладенец – собствен водоизточник, с който захранват изцяло къщата и питейното заведение. След проба от бара и от кухнята с реактив ортотолидин водата отчита липса на остатъчен хлор и проверяващите стигат до извода, че в момента заведението се захранва единствено с вода от собствения водоизточник. От чешмата на барплота е взета и проба за лабораторен анализ. За проверката е съставен Констативен протокол, в който като първо предписание е отразено да се прекъсне трайно връзката между питейната и сондажната вода.

На 24.02.2012 година „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив изпраща до директора на регионалната здравна инспекция - Пловдив Писмо изх. № 24-00-400, с което уведомява за смесване на питейна и сондажна вода в обекти на територията на село И., между които и кафенето на ЕТ „З.Н.”, село И..

На 27.02.2012 година младши здравен инспектор в отдел „Контрол на нехранителни обекти и стоки” в Дирекция „Здравен контрол” при Регионална здравна инспекция – Пловдив П.М.А., актосъставител, и младши здравен инспектор Е.М.П. във връзка с епидемиологично проучване на възникнал хепатит А в село И. вземат проби за физикохимично и микробиологично изследване от вода от водоснабдителната система на обекти с обществено предназначение в село И., в това число и на кафенето на ЕТ „З.Н.”.

По време на проверката в присъствието на собственика и управителя на едноличния търговец се установява, че от мивка с батерия на барплота не тече вода. З.Н. обяснява, че централният водопровод е замръзнал и че от тази мивка не може да потече вода. Проверяващите се насочват към кухненския блок и от мивка там вземат проба, за да изпитат по експресен метод дали водата има остатъчен хлор, съгласно изискването по Наредба № 9 за вода за питейно-битови цели, но пробата не реагира на препарата. З.Н. обяснява, че течащата в момента вода се използва само за миене. С Протокол № ДЗК – КНОС – 7 / 27.02.2012 година са взети и проби от водата в литър и половина пластмасова бутилка и в стерилна бутилка от 500 милилитра за постоянен мониторинг.

Съставен е Протокол от извършена проверка, връчен на З.Н., и водните проби са занесени в акредитирана лаборатория за изследване.

След получаване на резултатите от изпитването се установява, че водата от вътрешноразпределителната мрежа на кафенето на ЕТ „З.Н.” не отговаря на показателите по Приложение 1 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9 / 2001 година (определящ кога питейната вода е безопасна и чиста): нитратите са 159 мг/л при допуск 50 мг/л, а колиформите – 9/100 CFU/см³ при допуск 0/100 CFU/см³.

На 07.03.2012 година здравните инспектори П.М.А. и Е.М.П. отново посещават кафенето на ЕТ „З.Н.” в село И., където се срещат със З.Н., връчват й протоколите от лабораторните изследвания и в нейно присъствие е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0000000187 / ХІ-Б-58. Същия ден е съставен и Протокол от извършена проверка, в който са описани връчването на протоколите и връчването на акта за установяване на административно нарушение и в който е отразено, че по данни на управителя е прекъсната връзката на местния водоизточник с водопроводната система на обекта.

На 23.03.2012 година е съставено Предложение за коригиращи действия № 3 – КП – 28 / 22.02.2012 година, в което е отразено, че препоръките от Констативния протокол на „Водоснабдяване и канализация” – Асеновград са изпълнени.

На 06.04.2012 година въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0000000187 / ХІ-Б-58 от 07.03.2012 година е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели П.М.А., К.П.К., А.В.А., частично от показанията на свидетеля Д.К.С. и от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и административнонаказателна преписка.

При постановяване на акта си Съдът не взема предвид твърденията на свидетеля Д.К.С. единствено в частта им, че е сменил тръбите на заведението на 25 февруари 2012 година, тъй като това негово твърдение се опровергава от констатациите на здравните инспектори и дадените пред тях обяснения от собственика и управителя на едноличния търговец при проверката на 27.02.2012 година за течащата от кухненската чешма вода.

В останалата част гласните доказателства се кредитират като обективни и логични.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

За установеното деяние правилно са посочени текстове от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели: чл. 6, ал. 3, Приложение 1 – таблица Б и таблица В. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата Собствениците и / или ползвателите на обекти с обществено предназначение, като детски и учебни заведения, лечебни заведения, заведения за обществено хранене и др., при които несъответствията с изискванията за качеството на водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, се дължат на вътрешната разпределителна система, са длъжни да предприемат необходимите мерки за привеждане качеството на питейната вода в съответствие с показателите по приложение № 1. По таблица Б „Химически показатели” на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата максималната стойност на нитратите следва да е 50 мг на литър, а по таблица В „Показатели с индикаторно значение” максималната стойност на колиформите - 0/100 КОЕ на милилитър (0/100 CFU/см³).

Предвид примерното изброяване на обектите е безспорно, че в кафенето следва постоянно да се поддържа качеството на питейната вода, съгласно законовите изисквания. От доказателствата по делото се установява, че стопанисваният от ЕТ „З.Н.” обект в село И. функционира и водата за питейно-битови нужди трябва да е винаги чиста. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата целта е да се защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяването на питейната вода с регламентирани изисквания към качеството и безопасността й, и е недопустимо действието на закона да се поставя от субектите му под каквото и да е условие – например че водата се използва само за миене, не се предлага за консумация или че в заведението се сервира в пластмасови съдове, в каквато насока свидетелстват К.П.К. и Д.К.С..

За нарушението наказващият орган точно посочва санкционната норма по чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите: Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което подава вода за питейно-битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 - от 5000 до 15 000 лв., а Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, е издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, а по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение в случая) с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (административно нарушение) от съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН административно-наказващият орган е длъжен да обсъди тази възможност преди да ангажира административно-наказателна отговорност с издаване на наказателно постановление.

Следва да се отбележи, че след проверката на 27.02.2012 година и преди 06.04.2012 година (датата на издаване на Наказателното постановление) ЕТ „З.Н.” предприема мерки за трайно прекъсване на смесването на питейна и сондажна вода и изпълнява препоръките за прекъсване на връзката на местния водоизточник с водопроводната система на обекта. Обстоятелството се установява от показанията на свидетеля Д.К.С. и от представеното Предложение за коригиращи действия № 3 – КП – 28 / 22.02.2012 година от 23.03.2012 година на „Водоснабдяване и канализация” – Асеновград, неоспорени от въззиваемата страна.

От нарушението не са установени вредни последици, а от друга страна, при предоставена процесуална възможност административно-наказващият орган не доказва други нарушения от страна на жалбоподателя, т.е. нарушението е първо такова за ЕТ „З.Н.”, село И..

Съдът отчита, че административно-наказателната отговорност на едноличния търговец е ангажирана на базата на факти и обстоятелства, безспорно установени за минал момент, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, но в случая с трайното прекъсване на водозахранването от местен източник е изпълнена целта на закона - да се защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяването на питейната вода.

Нещо повече – съгласно Писмото на Управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив от 12.10.2012 година трайното прекъсване на връзката между сондажната и водата от централния водоизточник е извършено в периода 22.02.2012 година – 23.03.2012 година, а на 07.03.2012 година проверяващите не изпробват повторно качеството на водата в обекта, но отразяват в Констативния протокол от същата дата, че трайно е прекъсната връзка между централния и собствения водоизточник, т.е. би могло да се направи извод, че не само към датата на издаване на Наказателното постановление, но и към датата на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, с който започва административно-наказателното производство, няма смесване на сондажна и вода от централен водоизточник.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че е приложима нормата на чл. 28, буква А от ЗАНН, за което наказателното постановление следва да се отмени, като същото се счете за писмено предупреждение към жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № ХI-Б-58 / 06.04.2012 година на Директора на Регионална здравна инспекция - Пловдив, с което на ЕТ „З.Н.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: село И., област Пловдив, улица *, представляван от З.С.Н., на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 6, ал. 3, приложение № 1 – таблица Б и В от Наредба № 9 / 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ