№ 16

град Първомай, 04.05.2012 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на пети април две хиляди и дванадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 9 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 1601452 / 28.10.2011 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Стройкомерсиал” ООД със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т. И. Н., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 3500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от същия кодекс.

Жалбоподателят „Стройкомерсиал” ООД - Пловдив моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в писмена защита вх. № 1598 / 05.04.2012 година чрез процесуалния си представител адвокат Д.П.Д.-Х. ***. Алтернативно моли за приложението на чл. 415в от Кодекса на труда.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, чрез процесуалния си представителя си старши юрисконсулт Н.К. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неснователна.

На 29.06.2011 година по сигнал в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив за трудова злополука с летален изход на територията на „Булконс” АД - Първомай актосъставителят - свидетелят И.С.Б., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, и колежката й от отдел „Трудови злополуки” към НОИ, С.Г., посещават обекта на злополуката - склад на територията на „Булконс” АД – Първомай, където установяват, че по силата на договор с „Булконс” АД – Първомай се извършват строително-монтажни работи от „Стройкомерсиал” ООД – Пловдив. На място заварват управителката на дружеството и полицаи, охраняващи трупа на починалия работник. Разбират, че останалите работници са на разпит в полицията.

Изискват от управителката на „Стройкомерсиал” ООД - Пловдив документи за извършване на проверка - инструктажни книги, трудови досиета на работниците, ведомости за заплати и други документи, необходими за извършване на контрол по спазване на трудовото законодателство, а тя отговаря, че документите са в град Пловдив, поради което й е връчена призовка за явяване в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив за представяне на необходимите документи.

На 1 юли 2011 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив са представени изисканите документите, сред които трудов договор за А.П.М., инструктажни книги, първоначален инструктаж, справка за регистър.

По време на проверката по документи се установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда към трудовия договор с А.П.М. е с дата 30 юни 2011 година, а самият трудов договор е сключен на 28 юни 2011 година и в него е упоменато: „Работникът / служителят постъпи на работа на 28.06.2011”. Проверяващите отчитат, че и в Книгата за начален инструктаж на дата 28 юни има подпис на лицето.

В писмени обяснения управителката сочи, че А.П.М. постъпва на работа на 28 юни, за което в присъствието на С.Г. като свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акт на управителя на „Стройкомерсиал” ООД – Пловдив” е съставен Акт № 16 – 1601452 / 01.07.2011 година за установяване на административно нарушение, заради допускане до работа на А.П.М., преди да му е връчено копие от уведомлението до ТД на НАП. Актът е връчен лично на Т. Н..

Въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител И.Б., на разпитания в качеството на свидетел разследващия злополуката полицай В.В., които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и административнонаказателна преписка.

Настоящата инстанция отчита, че А.П.М. не е разпитван в настоящото производство, поради невъзможност да бъде намерен, а за Т. И. Н. не съществува такава законова възможност, поради процесуалното й качество – законен представител на дружеството жалбоподател. Но от протоколите за разпит на двете лица в качеството на свидетели по Дознание № 148 / 2011 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай – писмени доказателствени средства по смисъла на чл. 127 от НПК, които, съставени при условията и по реда на посочения процесуален кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия и за събраните доказателства (чл. 131 от НПК) – е видно, че на инкриминираната дата А.П.М. полага изолация на покрива на цех на „Булконс” – Първомай.

В тази връзка са несъстоятелни твърденията в писмената защита, че работникът А.М. е извикан на 29.06.2011 година за запознаване с естеството на работата и провеждане на инструктаж за безопасност на труда и същият започва работа едва на 05.072011 година.

По мотиви от изложеното въз основа на събраните по делото доказателства Съдът намира, че към 29.06.2011 година свидетелят А.П.М. предоставя работната си сила на „Стройкомерсиал” ООД – Пловдив, която предприятието да използва при осъществяване на своя предмет на дейност по силата на сключен на 28.06.2011 година Трудов договор, но без предварително да е връчено на работника копие от Уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП.

Констатираното на 29.06.2011 година нарушение от страна на дружеството жалбоподател правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ, съгласно чиито текстове работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Точно е определено и следващото се за нарушението административно наказание по чл. 414, ал. 3 ат КТ, който визира, че нарушилият разпоредбите на чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ работодател се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.

Имуществената санкция е в съответствие с разпоредбите на чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, тъй като нарушението представлява неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност, и макар над минимума на границите, предвидени по закон, е към него, като с оглед на особената значимост на охранявания обществен интерес, настоящият случай не може да се определи като маловажно нарушение - в тази връзка е несъстоятелно искането на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за приложението на чл. 415в от КТ.

Съгласно разпоредбата на посочения текст в редакцията й към датата на установяване на нарушението и ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.

Според настоящия състав не са налице кумулативно описаните предпоставки за приложение на нормата за маловажни случаи по Кодекса на труда - специална по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН. За наличие на маловажност по смисъла на чл. 415в, нарушението следва да бъде отстранено веднага и от него да не са настъпили вредни последици – нарушението в случая е неотстранимо, тъй като работникът е допуснат до работа преди връчване на уведомлението. Нещо повече: от документите по делото се установява не само липса на връчване към инкриминираната дата, а и въобще неподаване на уведомлението в ТД на НАП.

Несъстоятелни са твърденията в жалбата за допуснати процесуални нарушения: че наказателното постановление не е издадено в срок и че Актът е подписан само от един свидетел – видно от датата на съставяне на Акта и датата на издаване на Наказателното постановление, е спазен преклузивният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно чийто текст: „Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта”, а Актът за установяване на административно нарушение е подписан „поне” от един свидетел, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН – С.Г. – свидетел, присъствал и при установяване на нарушението.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 16 – 1601452 / 28.10.2011 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Стройкомерсиал” ООД със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т. И. Н., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 3500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ