Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15 25.04.2012
година град Първомай
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Първомай Втори състав
На двадесет и седми март
Година 2012
в публично заседание в следния състав:
Председател: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ
Секретар: Таня Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов административно
наказателно дело номер 196 по описа за 2011 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Всестранна кооперация “Съгласие”, със
седалищше и адрес на управление гр. Първомай, ул. *** № **, ЕИК ***,
представлявана от Н.М.С., против наказателно постановление № К-22208/15.12.2011г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив към Главна
Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 72 от Закона за туризма, на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 2 от Закона за
туризма /ЗТ/.
Недоволен от наказателното
постановление жалбоподателят го обжалва изцяло. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, тъй като счита, че са допуснати съществени
процесуални нарушения и не е приложен правилно материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателя
и ответната страна – КЗП, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват
становище по основателността на жалбата.
Жалбата изхожда от
легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на
горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
Първомайският районен съд
като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършване на
проверката на 19.10.2011 г. в обект на жалбоподателя, находящ се в с. Поройна,
обл. Пловдив, проверяващите констатирали, че обекта е разделен на две части
хранителен магазин и заведение за хранене и развлечение. Служител на
жалбоподателя към момента на проверката извършил продажба на кафе, като се
прадлагали още чай и безалкохолни напитки. Актосъставителя твърди също, че при
поискване на било представено удостоверение за категоризация на туристически
обект, а е представен документ № Т-166413053/24.10.2008 година, на РИОКОЗ, като
в него бил посочен вида на обекта “Кафене”. Твърди, че в резултат на проверката
било установено, че на 19.10.2011 година в проверявания обект се предоставят
туристически услуги в некатегоризиран туристически обект.
За извършеното нарушение
на 03.11.2011г. бил съставен АУАН № К-22208 от Е.Я.Б., на длъжност ст.
Инспектор в КЗП-РД-Пловдив. Актосъставителят квалифицирал установеното като
нарушение на разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗТ. Актът бил подписан от
актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението и свидетеля по
съставянето му, предявен е веднага на представляващия жалбоподателя, който го
подписал.
Въз основа на установеното
с АУАН било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление К-22208/15.12.2011г., издадено от Директор на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита
на потребителите, с което на основание чл. 72 от Закона за туризма, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл. 46, ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/ с фактическо описание на
нарушението, идентично с това в акта.
По делото в качеството на
свидетели са разпитани актосъставителя и свидетелите по АУАН, които излагант
фактическа обстановка която не се оспорва и от жалбоподателя.
При тези данни от
фактическа страна, съдът мотивира от правна страна следното:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя. Съгласно чл. 42, ал.
1, т. 4 и т. 5 ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, законните разпоредби, които са нарушени виновно. Тези
реквизити от съдържанието на акта са установени по императивен начин от чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и всяко
отклонение от тях води до нередовност на съставения акт, като основание за
издаване на наказателно постановление и налагане на административно наказание.
Това е така, тъй като актът поставя началото на административно-наказателно
производство спрямо определено лице за извършено от него виновно
административно нарушение, по смисъла на чл. 6 ЗАНН.
Липсата на тези реквизити опорочава акта, тъй като е пречка да се установи по
безспорен начин извършеното нарушение. В този смисъл, чл. 53, ал. 2 ЗАНН определя съдържанието
на акта, по начин, че наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в него, стига да е установено по безспорен начин
извършено нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. За това е
необходимо пълно съответствие между описаните фактически констатации и
нарушените законни разпоредби. Описанието на нарушението не съдържа вида на
предоставяната туристическа услуга, като вид дейност, нито вида на
туристическия обект. Административно наказаващия орган е приел, че обекта е
туристически и в него се предоставят туристически услуги, единствено въз основа
на издаденото от РИОКОЗ удостоверение, в което обекта е наименован “Кафене”. В
случая настоящия състав, счита, че се касае за обект различен от изчерпателно
изброените в чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗТ, туристически обекти. В случая се касае
по скоро за обект от вида изброени в чл. 50, ал. 2 от ЗК, които не подлежат на
задължителна категоризация. Освен това от изнесеното в АУАН се описва по скоро
кафе-автомат и охладителна витрина за безалкохолни напитки, която е по скоро
част от хранителния магазин.
Правната квалификация на
отразените фактически констатации в акта за нарушение определя рамките, в които
жалбоподателят упражнява правото си на защита още при започване на
административно-наказателното производство. От този момент той се защитава
срещу фактическите и правни констатации, залегнали в акта. Всяко отклонение от
тях при съставяне на наказателното постановление ограничава това право.
Наказващият орган е издал наказателното постановление за нарушението,
установено със съставения акт и е наложил административно наказание по текста
на чл. 46, ал. 2 от ЗТ. От описанието в акта и наказателното постановление не
се установяват данни от фактическа страна, релеванти за установяване по
безспорен начин, че жалбоподателят е допуснал нарушение, като задължено лице не
е открил процедура по категоризация на обекта.
Тези нередовности в акта,
възпроизведени и в наказателното постановление, представляват съществено
нарушение, както на материалния закон, така и на процесуалния. Въз основа на
фактическите и правни констатации, залегнали в акта и наказателното
постановление, съдът извършва проверката за законосъобразност, а от тях съдът
не установява по безспорен и категоричен начин вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение. Установеното е достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати
процесуални нарушения.
Само за прецизност следва да се
отбележи, че ако административнонаказващият орган беше изследвал по задълбочено
причините и последиците от извършеното от търговеца, то би стигнал до извода,
че с деянието си търговеца макар и формално да е осъществил признаците на
предвиденото в Закона за туризма, то това деяние с оглед липсата на вредни
последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК. Както е посочено в чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието
административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба
би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН
като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът счита, че в конкретния
случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:
На първо място, по мнение на
Съда, предлагането на топли напитки кафе и чай по естеството на дейноста не е
туристическа услуга, както и наличието на охладителна витрина за безалкохолни
напитки. Наличието на две маси с осем стола за използване от клиенти, не прави
проверявания обект в такъв по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗТ, дори от
неговото смислово тълкуване. На второ място, тъй като по делото липсват данни,
които да сочат за подадени жалби или сигнали от клиенти на наказания търговец,
касаещи стоките, продавани в търговския обект за който не проведена процедура
по категоризация, се налага извода, че не са настъпили други вреди последици от
нарушението извън съставомерните.
На последно място, съобразно
отразеното в АУАН и с оглед обстоятелството, че в административнонаказателната
преписка липсват данни за предходни нарушения, следва да се приеме, че
нарушението извършено от жалбоподателя е първо до настоящия момент.
Поради изложеното дотук, Съдът
намира, че в конкретния случай административнонаказващия орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като не приложил разпоредбата на
чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този
смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.
Поради изложеното, съдът прие, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложеното Първомайския районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-22208/15.12.2011 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив към Главна
Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 72 от Закона за туризма, на Всестранна кооперация “Съгласие”, със
седалищше и адрес на управление гр. Първомай, ул. *** № **, ЕИК ***,
представлявана от Н.М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева,
за нарушение на чл. 46, ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
МЗ / ТП