Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Първомай, 16.01.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, трети съдебен състав в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

Съдия-докладчик: Елена Калпачка

при секретаря Атанаска Гаджева

като разгледа докладваното от председателя нахд № 170 по описа на съда за 2011 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Обжалва се наказателно постановление № К-21950 от 12.08.2011 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което на „***” ЕООД гр. Пловдив, на основание чл. 233 от ЗЗП са наложени три имуществени санкции в размер на 300 лв., на осн. чл. 198 от ЗЗП за нарушение на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от ЗЗП, в размер на 1000 лева, на осн. чл. 216 от ЗЗП, за нарушение на чл. 77, ал. 1 от ЗЗП и в размер на 1000 лв. на осн. чл. 216 от ЗЗП, за нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като твърди, че констатациите на наказващия орган са неправилни, тъй като изложените запалки, приети за опасна стока от наказващият орган, не са били предназначени за продажба, освен това се твърди, че е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, тъй като не са описани мястото, където са намерени, както и поради факта, че наказващият орган не е обсъдил приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание твърди, че не е извършено нарушение на чл. 77 от ЗЗП, тъй като не е доказано от административнонаказващия орган, че запалките са именно от тези, забранени за продажба с цитираната в наказателното постановление заповед, както и поради съдействието му за проверката и изтегляне на стоките не е налице нарушението по ал. 3 на същият текст. Моли съдът да отмени наказателното постановление изцяло, като незаконосъобразно, евентуално да бъде прието, че извършеното нарушение е маловажен случай и наказателното постановление да бъде отменено изцяло на това основание.

Административнонаказващият орган счита нарушението за установено безспорно, поради което и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.

На 06.06.2011 год. в магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари, намиращ се в гр. ***, е била извършена проверка от представители на Комисия за защита на потребителите, РД Пловдив, по повод предлагане на пазара на запалки с необичайно голям размер, неотговарящи на изискванията за безопасност. При проверката в обекта е било констатирано, че са изложени на видно място за потребителите запалки с необичайно голям размер – около 16 см., снабдени с фенерче и без обезопасяващ механизъм. На запалките имало етикет с цена 2 лв., без на него на български език или по друг начин да е дадена информация за производител, вносител, вид на стоката. Проверяващите приели, че тези запалки не са безопасни, тъй като не отговарят на изискванията на БДС ЕН ISO9994:06/A1:2009, поради което съществува опасност от пожар, като за същите има и издадена заповед за забрана за реализация № 1045/05.11.2010 г. на Председателя на КЗП. Същите стоки не били придружени с документи, необходими за проследяване на произхода на стоките и такива не били представени в дадения срок на търговеца.

Изложените твърдения за извършени съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя и които да са основание за отмяната на издаденото наказателно постановление, поради липса на описание на мястото, където са намерени запалките, съдът прие за неоснователно. Както в издаденият акт за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е описано мястото и времето на извършеното нарушение достатъчно ясно, за да може да се индивидуализира то и да бъде ясно на нарушителя за какво се ангажира отговорността му, с оглед провеждане на адекватна защита. Съдът при извършената служебно проверка не констатира такива нарушения на процесуалните норми при издаване на акта за установяване на адмнистративните нарушения, които да водят до основания за отмяна на издаденото наказателно постановление. Актът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя, нарушителя и свидетеля при съставяне на акта, съдържа описание на нарушенията, за което е издадено и обжалваното наказателното постановление. Посочени са и нарушените законови разпоредби и адниминистративнонаказателните такива, въз основа на които се ангажира отговорността на жалбоподателя. Връчен е надлежно на лице с представителна власт за жалбоподателя.

Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, въз основа на така констатираните нарушения с акт № *** год. по реда, предвиден в чл. 36 и следващите от ЗАНН, е издал обжалваното наказателно постановление, в срока по чл. 34 от ЗАНН. Обсъдени са събраните след проверката писмени доказателства. Връчено е надлежно.

Не се спори между страните, че действително при извършената проверка от актосътавителя на 06.06.2011 год. в магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари, намиращ се в гр. ***, са били изложени запалки с необичайно голям размер – около 16 см., снабдени с фенерче и без обезопасяващ механизъм, които проверяващите са приели, че не са безопасни, тъй като не отговарят на изискванията на БДС ЕН ISO9994:06/A1:2009, поради което съществува опасност от пожар. Не се доказа възражението на жалбоподателя, че същите не са били за продажба, тъй като от разпита на доведения от него свидетел З.С., продавач в магазина, се установи, че запалките са били изложени за продажба и продажната им цена е била определена от управителя. Същата заяви, че при предоставянето им в обекта не са били придружени с никакви документи, нито за закупуване, нито сертификат за безопасност, като такъв е бил поискан от продавачите, но им било отговорено, че такива са уговорките с управителя – само да се остави стоката в магазина. Действително са били оставени две кутии със запалки, от които липсвали само 2-3, а всички други били или предадени на проверяващите органи или останалите унищожени.

Безспорно се установи от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и от разпита на свидетелите – доведеният от жалбоподателя свидетел и актосъставителя, че описаното в акта и наказателното постановление фактическото положение отговаря на действителността и са извършени описаните административни нарушения. Същите са квалифицирано правилно от наказващия орган.

Направи се възражение, че административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си да докаже, че запалките са от същият вид, от който са и тези, изтеглени от продажба със заповед за забрана за реализация № 1045/05.11.2010 г. на Председателя на КЗП. Външно запалките отговарят на описанието, подробно направено в приложената към преписката заповед, както и е видно от представените проби. Съгласно чл. 88 и сл. от ЗЗП дистрибуторът е този, който може да поиска изпитване на стоката, за да докаже, че е безопасна за потребителите и разходите за това изпитване са за него. Не се твърди и няма данни това да е направено, поради което и с оглед пълното съвпадение по описанието на запалките по външни белези с тези, посочени в заповедта, следва да се приеме, че не е налице съответствие с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно чл. 71 от ЗЗП, посочени в акта и наказателното постановление, като и с оглед публикуваната в ДВ заповед за забрана за реализация на тези запалки дистрибуторът е следвало да знае, че не отговарят на изискванията за обща безопасност. Това, че жалбоподателят не е водил и не е предоставил документи, необходими за проследяване произхода на стоките, които предлага, е неизпълнение на задължението му да участва в проследяване на безопасността на стоките, поради което и е налице изпълнително деяние на нарушението по чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП, въпреки, че е установено съдействието му на органите при проверката, което не се отрича в производството.

Определени са законосъобразни санкции в минимален размер, съгласно посочените текстове в закона и за трите констатирани нарушения. Това е така, тъй като така определените наказания в минимален размер са достатъчни за постигане на целите на административното наказание, като се отчетат обстоятелствата, влияещи на размера на отговорността – поредност на нарушението и факта, че жалбоподателя към момента на съставяне на акта е отстранил нарушението, както и количеството на предлаганите опасни стоки. Съдът не възприема, че е налице маловажност на случая, с оглед твърденията, че деянието не е обществено опасно, тъй като нарушението е формално и вредните последици са незначителни и не са засегнали сериозно обществени отношения. На първо място с оглед засегнатия обществен интерес – здравето и живота на потребителите, с оглед и направената преценка при извършване на тестовете с предлаганите стоки, че представляват сериозен риск и опасност за здравето на потребителите, то обществената опасност на извършеното административно нарушение е значително по – висока, отколкото би била във всеки друг случай на предлагане на стока, чийто произход не може да бъде установен. С деянието на жалбоподателя са осъществени три състава на административно нарушение, което само по себе си не съответства на малозначителност на деянието, като едно от тях е с доказан риск за здравето на потребителите, независимо, че не са установени настъпили вредни последици. Посочените смекчаващи вината обстоятелства в разглеждания казус не могат да бъдат критерии за определянето на деянието като малозначително. В тази връзка досежно размера на наложената имуществена санкция, същата е определена в предвидения минимум в разпоредбата на чл. 216 от ЗЗП, а именно - 1 000 лева и чл. 198 от ЗЗП – 300 лв. Същата съответства на характера и степента на констатираното нарушение и в максимална степен способства за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.

Поради изложеното съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъбразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от посочените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-21950 от 12.08.2011 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което на *** гр. ***, на основание чл. 233 от ЗЗП са наложени три имуществени санкции в размер на 300 лв., на осн. чл. 198 от ЗЗП за нарушение на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от ЗЗП, в размер на 1000 лева, на осн. чл. 216 от ЗЗП, за нарушение на чл. 77, ал. 1 от ЗЗП и в размер на 1000 лв. на осн. чл. 216 от ЗЗП, за нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Районен съдия: /п/

ЕК/ВК