№ 5

 

град Първомай, 24.01.2012 година

 

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година със

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от председателя НАХД № 165 по описа на Съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 559 / 15.09.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Г.Я.Б., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 3 от същия Закон е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като на основание Наредба № Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Г.Я.Б. чрез процесуалния си представител адвокат Б.С.ИV от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

 

От фактическа страна:

На 05.09.2011 година служители при РУ „Полиция” – Първомай: младши автоконтрольор Т.В.В. (актосъставител) и полицай З.Ж.З., изпълняват служебните си задължения в град Първомай, област Пловдив.

Минути след полунощ на улица „Виктор Юго” до дом № 4 спират за проверка лек автомобил „БМВ 524 ТД” с ДК № ***, собственост на водача Г.Б.. При извършена проверка с „Алкомер 931” с № 0251608 за установяване на концентрация на алкохол в кръвта техническото средство отчита резултат 0,60 на хиляда. Водачът дава обяснения, че е изпил 2-3 бири. Съставен му е Акт за установяване на административно нарушение и е издаден талон за медицинско изследване № ***, който жалбоподателят отказва да изпълни, като вписва в акта собственоръчно: „Не няма да дам кръв” и го подписва.

Със Заповед рег. № 559 от същата дата на Началника на РУ „Полиция” – Първомай е на жалбоподателя е наложена на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, буква Б от Закона за движение по пътищата: временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство и контролния талон до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от шест месеца.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление, като на жалбоподателя е наложено наказание при наличие на повторност на деянието.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел Т.В.В., които се преценят като обективни, логични и взаимнодопълващи се, от приетите по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна страна:

С Наказателното постановление на Г.Я.Б. е вменено в административнонаказателна отговорност нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Наредба № 30 от 27.06.2001 година (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието) в чл. 1, ал. 2 визира: „Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и / или чрез медицински и лабораторни изследвания”.

От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена по един от двата предвидени способа – с техническо средство.

За това нарушение същият закон предвижда наказание по чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство (…) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (…).

Когато се установи извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДП деяние, санкционната разпоредба е ал. 2 на чл. 174 от Закона за движение по пътищата, съгласно която наказанието лишаване от право на управление на моторно превозно средство се налага за срок от една до три години, а наказанието глоба е от 1000 до 2000 лева.

Извършеното на 05.09.2011 година нарушение, вменено в административнонаказателна отговорност на Г.Б., е повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДП - от приложените по делото документи се установява, че с Наказателно постановление № 704 / 10.08.2009 година на РУ „Полиция” – Първомай за нарушение по чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, изтърпяно от 29.07.2010 година до 29.01.2010 година.

Но гореописаните факти не са отбелязани от административнонаказващия орган в обстоятелствената част на атакуваното Наказателно постановление, т.е. същото не е мотивирано, съгласно императива на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нещо повече – посочено е, че деянието на 05.09.2011 година е извършено след като на Г.Б. „… му е било наложено административно наказание с НП № 174 / 10.08.2009 г. по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП”, а от приобщения по делото писмен доказателствен материал се установява, че на жалбоподателя не е ангажирана административнонаказателна отговорност с наказателно постановление под номера, цитиран в атакувания акт.

От друга страна, на Г.Б. е наложено наказание по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, предвиждащ: Водач на моторно превозно средство (…), който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. Цитираната разпоредба, инкорпорираща в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция, се прилага, ако водач на МПС откаже установяване на алкохол в кръвта по надлежния ред. От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е изпробван с техническо средство и санкционирането му по ал. 3 на чл. 174 от Закона за движение по пътищата е неправилно приложение на материалния закон от страна на административнонаказващия орган, с което се нарушава и императива на чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН за съответствие между виновно нарушени законови разпоредби и следващото се за тях наказание.

Неспазването на посочените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт и е основание за неговата отмяна.

Настоящата инстанция не следва да се произнася отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, - тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 559 / 15.09.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на с което на Г.Я.Б., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 3 от същия Закон е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от дванадесет месеца и на основание Наредба № Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ