№ 7
град Първомай, 31.01.2012 година
Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в
открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година с
Председател Спасимир
Здравчев
при
секретаря Атанаска гаджева,
като
разгледа докладваното от Председателя НАХД № 129 по описа на Съда за
2011 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 43 /
13.07.2011 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) – Пловдив, с което на „Бор-Чвор”
ЕООД – Пловдив на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер
на 1000
(хиляда) лева за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Жалбоподателят „Бор-Чвор” ЕООД – Пловдив чрез управителя
си Д.Б. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по
съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна Регионална
инспекция по околната среда и водите - Пловдив чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт М.Г.Е. моли
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде
потвърдено издаденото Наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество,
същата е неоснователна.
На 09.02.2011 година на основание чл. 151, ал. 4 от
Закона за водите въз основа на Заповед № РД - 382 / 2010 година и Заповед РД –
10 / 2011 година на Министъра на околната среда и водите и утвърден от Министерството
списък с обекти, подлежащи на задължителен контрол два пъти в годината през
2011 година, експерти на РИОСВ – Пловдив (между които и актосъставителят) и
представители на Регионална лаборатория – Пловдив при Изпълнителна агенция по
околна среда – София при МОСВ извършват проверка на млекопреработвателно
предприятие - мандра в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, стопанисвано
от „Бор-Чвор” ЕООД – Пловдив. Същия ден в Инспекцията постъпва сигнал по зелен
телефон с вх. № СЗТ-25, че река Тополовска тече с бял цвят и има неприятна
миризма.
При проверката в присъствието на производствения
директор на мандрата се установява, че новоизградената пречиствателна станция
не работи, че отпадъчните води, формирани от дейността на предприятието – производствени
и битови, - постъпват за пречистване в съществуващото пречиствателно съоръжение;
че се преработват дневно около 23 тона мляко.
Когато проверяващите отиват на реката, им прави
впечатление, че водата е бяла, особена, със специфичен мирис и цвят на цвик
(суроватка).
Взети са водни проби от пунктовете, посочени в
Разрешителното за заустване - на изхода на старата пречиствателна станция и от
мястото на заустване в реката, за което са съставени и два протокола за вземане
на проби.
На място е измерена активна реакция pН - пробата на изхода на старата пречиствателна
станция установява стойност на нивото на рН в рамките на допустимото в
Разрешителното, а пробата от мястото на заустване в реката сочи кисели води - с
рН под рамките на разрешеното.
Експертите предполагат нерегламентирано включване на
води между изхода на старата пречиствателна станция и тръбата, която се излива
в реката, тъй като, за да няма замърсяване, нивото на рН трябва да е едно и
също и на двата пункта, от които се вземат проби.
По време на проверката представителите на фирмата не
могат да обяснят различието в стойностите на рН на водите, изпробвани на двете
места, и се изненадват, че водата до реката е бяла.
Когато проверяващите се връщат в предприятието,
установяват, че около металния резервоар за цвик (на 10-15 метра от реката),
има разливи, като част от течността е замърсила терен от около 15-20 м2
извън оградата на обекта. Тогава им обясняват, че някой оставил отворен крана
на резервоара с цвика.
Проверката продължава около час и бялата течност,
която се излива в реката, постепенно намалява и водата започва да изтича от
станцията видимо по-чиста.
На място е съставен Констативен протокол № 0161, в
който е описано установеното и са дадени предписания. Връчването на протокола е
удостоверено с подписа на М.К., присъствала на проверката.
Впоследствие при изследване на взетите водни проби в
акредитираната лаборатория по Протокол от изпитване № 0146 / 16.02.2011 година
се констатира, че показателите на водите, взети от пункт № 1 – шахта след
биофилтър на изхода на пречиствателната станция за отпадни води – са в рамките
на допустимите стойности, а именно:
·
активна реакция
рН – измерено 7,67 при норма 6 - 9;
·
неразтворени
вещества – измерено 11 mg/dm3 при
норма 50 mg/dm3;
·
биологична
потребност от кислород за 5 дни - измерено <2 mg/dm3
(по-малко от границата на определяне на метода) при норма 15 mg/dm3;
·
химична
потребност от кислород – измерено 15 mg/dm3 при
норма 70 mg/dm3;
·
екстрахируеми
вещества (мазнини) – измерено <5 mg/dm3 (по-малко от границата на определяне на метода) при
норма 3 mg/dm3,
докато
по Протокол от изпитване № 0145 / 16.02.2011 година се констатират разлики в
показателите на взетите водни проби от пункт № 2 - точката на заустване на
млекопреработвателното предприятие - и стойностите на допуск в Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни
обекти № 33140063 / 14.08.2009 година и Решение № РР-861 / 20.01.2010 година –
установява се, че са превишени индивидуалните емисионни ограничения, както
следва:
·
активна реакция
рН – измерено 3,63 при норма 6 - 9;
·
неразтворени
вещества – измерено 4970 mg/dm3 при
норма 50 mg/dm3;
·
биологична
потребност от кислород за 5 дни - измерено 28450 mg/dm3 при норма 15 mg/dm3;
·
химична
потребност от кислород – измерено 56050 mg/dm3 при норма 70 mg/dm3;
·
екстрахируеми
вещества (мазнини) – измерено 56 mg/dm3 при
норма 3 mg/dm3.
В Уведомително писмо до РИОСВ – Пловдив (вх. № 668 /
28.02.2011 година) управителят на „Бор-Чвор” ЕООД – Пловдив сочи като причина
за изтичане на част от цвика в реката повреда в крана на цистерната, в която
той се събира. Уведомява, че са взети необходимите мерки – извършен ремонт за
отстраняване на повредата и почистване на замърсените участъци около металния
резервоар и извън оградата на обекта.
След изготвяне на протоколите от лабораторията с
Писмо изх. № СЗТ – 25 / 09.03.2011 година РИОСВ – Пловдив уведомява управителя
на „Бор-Чвор” ЕООД – Пловдив за установеното нерегламентирано заустване на
непречистени отпадъчни води в реката и го кани на 25.03.2011 година в сградата
на Инспекцията за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
В телефонен разговор актосъставителят разбира, че на
посочената дата фирмата няма възможност да изпрати представител в Инспекцията и
на 30.03.2011 година в присъствието на пълномощник на управителя на „Бор-Чвор”
ЕООД – Пловдив е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
016, връчването на който е удостоверено с трите имена и подписа на Т.Г.В.
(пълномощно № * / 28.09.2010 година).
Въз основа на Акта е издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства, от приетите по съответния процесуален ред писмени доказателства
и от приложената административнонаказателна преписка.
Въз основа на фактически установеното Съдът намира
следното от правна страна:
Деянието на нарушителя правилно е санкционирано по
чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, чийто текст гласи: Водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните. Диспозицията на
нормата вменява на адресатите си да поддържат качеството на водата по условията
на индивидуалните си разрешителни, а за неизпълнение на задължението следват
санкции.
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че на 09.02.2011 година са констатирани отклонения от стойностите на допуск в
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти № 33140063 / 14.08.2009 година и Решение № РР-861 /
20.01.2010 година в показателите на взетите водни проби от точката на заустване
на „Бор-Чвор” ЕООД - Пловдив.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за липса на виновно
поведение у санкционираното лице - правопораждащ административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател юридически факт е неизпълнението на
вмененото задължение и тъй като се касае за обективна отговорност, за която не
се изследва вина, е достатъчно само да бъде констатирано от съответните
контролни органи допуснатото закононарушение, за да бъде реализирана тази
отговорност с налагането на предвидената по закон имуществена санкция.
Във връзка с това са безпочвени и твърденията за ненаказуемост на
деянието, поради наличие на аварийна ситуация - замърсяването на реката поради
аварийно изпускане на цвик е основание за налагане на по-леко наказание (с
което административнонаказващият орган се съобразява при определяне на размера
на санкцията), но не и за освобождаване на дружеството жалбоподател от
административнонаказателна отговорност.
Нещо повече - доказателствата
по делото сочат, че замърсяването на река Тополовска е установено от
компетентни органи по време на планова проверка, а не от собствен мониторинг на
дружеството жалбоподател по задължение в Разрешителното, а установяването на
причината за замърсяването и отстраняването й започва едва след намесата на
проверяващите, а не според задължението на дружеството жалбоподател по
Разрешителното - при аварийни случаи да се предприемат необходимите мерки в
съответствие с изискванията на чл. 131 от Закона за водите - ограничаване или
ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен
авариен план и незабавно уведомяване на басейнова дирекция и органите на
Министерството на вътрешните работи.
За посоченото нарушение наказващият орган точно ангажира
административнонаказателната отговорност на „Бор-Чвор” ЕООД - Пловдив по чл. 200,
ал. 1, т. 6 от Закона за водите, съгласно чийто текст: Наказва се с… имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, …юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти
и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания - от
1000 лв. до 5000 лв.
В случая правилно е определено наказанието при
условията на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, тъй като се касае за неизпълнение на
задължения от юридическо лице към държавата при осъществяване на дейността му,
и размерът на санкцията е съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН – няма
данни за регистрирано друго такова нарушение от дружеството жалбоподател и
административното наказание е в минимума на посоченото в закона.
И Актът, и Наказателното постановление са съставени
при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат
основните реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.
Що се отнася до заключението в жалбата за липса на
установени вредни последици за обществото, тъй като за нарушението не е
наложена принудителна административна мярка от Министъра на околната среда и
водите на основание чл. 199 от Закона за водите, Съдът следва да отбележи, че неизпълнението
на вменено със закон задължение (в случая по чл. 48, ал. 1 ,т. 3 от Закона за
водите) има за последица санкциониране на неправомерното поведение, а
производството по прилагане на принудителна административна мярка и
производството по налагане на административно наказание са две различни и
самостоятелни, независими едно от друго средства за административна интервенция
при допуснати административни нарушения. Принудителната административна мярка
няма санкционен характер, а е форма на изпълнително разпоредителна дейност с
превантивен характер, целяща да предотврати извършването на конкретно закононарушение
и вредните му последици и може да се налага заедно с административното
наказание, тъй като те не са взаимозаменяеми, а се допълват. Дали да бъде
наложено административно наказание и/или да се приложи принудителна
административна мярка зависи от волята на административнонаказващия орган и е
изцяло в рамките на неговата оперативна самостоятелност.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Първомай,
трети съдебен състав счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно, за което и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН
Потвърждава Наказателно
постановление № 43 / 13.07.2011 година на Директора на Регионалната инспекция
по околната среда и водите – Пловдив, с което на „Бор-Чвор” ЕООД – Пловдив на основание чл. 200, ал. 1, т. 6
от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.
48, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Председател: (п)
СЗ
/ АГ