Р Е Ш Е Н И Е

№ 103 24.10.2012 година град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

Първомайски районен съд втори граждански състав

На девети октомври две хиляди и дванадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 217 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производство по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.

Пред РС Първомай е депозирана искова молба от “Земя и доходи” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. “***” № ***, ет.***, ап.***, представляван от законния представител Д. И. Г., в която се сочи, че на основание сключен Договор за продажба на изплащане от 08.10.2007 година, с нотариална заверка на подписите, ищцовото дружество е предоставило на ответника заем в размер на 7 260,00 лв. Ответникът не изпълнил задължението си по него, което го мотивирало да подаде заявление по чл.410 ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение. По образуваното ч. гр. дело № *** г. по описа на Първомайския Районен съд била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № от 18.07.2011 г. за цялата сума, ведно с лихва за забава върху нея от датата на депозиране на заявлението – 15.07.2011 г. до окончателното й изплащане. Депозирането в срок на възражение от длъжника срещу заповедта за незабавно изпълнение е обусловило предявяването на установителен иск по чл.415 ГПК.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от 7 260,00 лева – дължима главница по договор за продажба на изплащане от 08.10.2007 година с нотариална заверка на подписите, законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението – 15.07.2011 година, до пълното погасяване на задължението, сумата от 145,20 лева – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № от 18.07.2011 г., по ч.гр.д. № *** година, по описа на ПРС. Ищеца претендира и направените деловодни разноски. В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

         В срока по чл.131 от ГПК няма депозиран писмен отговор от ответника. Същия редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Първомай. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: На ответника е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.21 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание, видно от съобщение на л.27 от делото. Въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същия не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства – от представените поделото копие от договор за продажба, неоспорени от ответника, се установява наличието на обективирани отношения по сключен между страните договор за заем за посочената сума. Ответника не представи доказателства, че е заплатил претендираната сума, като доказателствената тежест за този факт е негова.

С оглед на изложеното се налага извода, че положителният установителен иск по чл.422 вр.124 от ГПК вр. чл.79 от ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, без съдът да се мотивира по същество.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 145,20 лева държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК съдът ,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ, че Х.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., улица “***” № 18 ДЪЛЖИ на “Земя и доходи” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. “***” № ***, ет.***, ап.***, представляван от законния представител Д. И. Г., сумата от сумата от 7 260,00 лева – дължима главница по договор за продажба на изплащане от 08.10.2007 година с нотариална заверка на подписите, законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението – 15.07.2011 година, до пълното погасяване на задължението, сумата от 145,20 лева – разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № от 18.07.2011 г., по ч.гр.д. № *** година, по описа на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., улица “***” № 18 ДА ЗАПЛАТИ на “Земя и доходи” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. “***” № ***, ет.***, ап.***, представляван от законния представител Д. И. Г., направените разноски в исковото производство в размер на 145,20 лева.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/

МЗ / НК