Р Е Ш Е Н И Е

Номер 92 18.10.2012 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети септември Година 2012

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 184 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Образувано е по жалба от Д.Д.К., срещу Заповед № 0244/22.03.2012 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.Пловдив, издадена на осн.чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ. С обжалваната Заповед, жалбоподателя е задължен да заплати сумата от 1428,71лв., представляваща обезщетение за неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд.

Жалбоподателят твърди че цитираната Заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й административният орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила установени в АПК. Твърди, че на първо място е нарушено изискването на чл.26 от АПК, тъй като жалбоподателя не е уведомен за започване на административно производство срещу него. Смята, че в нарушение на чл.34 и чл.45, ал.1 от АПК от него не са изискани никакви доказателства, относно ползването на имотите, описани в обжалвания акт. Смята че, издадената заповед е постановена, без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата по ползването на имотите. Излага подробни съображения за приложението чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Моли съда да отмени атакуваната заповед и като противоречаща на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ. В съдебно заседание редовно призован се явява и изпраща представител.

Ответникът по жалбата – Директорът на Областна Дирекция „Земеделие” гр.Пловдив, счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. В съдебно заседание, процесуалният му представител моли съда за остави жалбата без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложената по делото Заповед, издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” гр.ПЛовдив, е определено жалбоподателят, да заплати на основание чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ сумата от 1428,71лв., представляваща трикратния размер на средно годишно рентно плащане за 2011/2012 стопанска година, затова, че е ползвал имоти от държавния поземлен фонд, в землището на с.Брягово.

За доказване на обстоятелството, че визираните в мотивите на заповедта имоти принадлежат към държавния поземлен фонд, ответникът е представил разпечатка на компютърни данни за сечение между парцелите, заявени подпомагане за кампания 2011 и имотите от ДПФ

При така представените и събрани писмени доказателства, съдът достигна до следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, законоустановения срок за оспорване пред надлежен съд. Разгледана по същество е основателна. Атакуваната заповед изхожда от компетентен орган с оглед извършената законодателна промяна (С §3, т.2 от ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ бр.94/27.11.2009г., разпоредбата на чл.34 и допълнена с ал.8, съгласно която в случаите на неправомерно ползване на земи от ДПФ, заповедта по чл.34, ал.1 се издава от Директора на Областна дирекция „Земеделие”, а сумите по ал.6 на чл.34 се превеждат по сметка на Министерство на земеделието и храните.).Изменението е в сила от 01.12.2009г. Компетентен да издава заповедите за изземване на земи от ДПФ е бил директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив.

Съдът счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на чл.34, ал.1 от АПК и чл.35 от АПК е издадена при неизяснени факти и обстоятелства и без да е дадена възможност на жалбоподателя да участва в административното производство, като даде обяснение и представи възраженията си, каквото задължение е вменено с общата разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. От документите в административната преписка не може да се установи по категоричен начин, че действително жалбоподателят е ползвал неправомерно описаните държавни имоти за периода стопанската 2011/2012г. Не се съдържат никакви мотиви, от които да се разбере как, на базата на какви данни и доказателства наказващия орган е направил своите констатации. Компютърната разпечатка е доказателство, но то изхожда от административно наказващия орган и е редно освен нея да има и други доказателства за неправомерно ползване на имоти от ДПФ от наказаните лица. Съдът счита, че тази обжалваната Заповед е издадена в противоречие с нормите на чл.34, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбите на чл.34 от ЗСПЗЗ, компетентния административен орган-Областна дирекция „Земеделие и гори” гр.Пловдив, може да нареди изземването на имот от лицето, за което се счита, че го ползва неправомерно. Едва след установяване на това обстоятелство и издаване на заповед за неправомерно ползване, органът може да определи сумата, която да се внесе за това ползване. В атакуваната заповед липсва описание на ползването на имотите от жалбоподателя, а такиваа доказателства не са и ангажирани. Напротив от събраните по делото доказаателства е видно, че жалбоподателя няма качеството на ползвател.

Внасянето на трикратния размер на средното годишно рентно плащане, предвидено в чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ е една възможност, установена в полза на адресата на заповедта за изземване. Административният орган няма правомощието да задължава неправомерния ползвател да внася определена сума по реда на чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, а е длъжен само да му укаже тази възможност. Това е така, защото в производството по чл.34 от ЗСПЗЗ, независимо от кой орган се провежда – кмета или директора на Областна Дирекция „Земеделие” главното административно правоотношение е изземването на имота от неправомерния ползвател. Предвидената в чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ процедура за заплащане на парична сума, е една законова възможност, предвидена в полза на неправомерния ползвател. Съгласно чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, ако той се възползва от предоставената му възможност да заплати тази сума и ако правоимащото лице в случая държавата, заяви писменото си съгласие за получаване на тази сума, изземването на имота се отменя от органа, който го е наредил.

Поради изложеното, съдът намира, че издадената Заповед № 0224/22.03.2012 година, издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” гр.Пловдив, следва да бъде отменена, като издадена в противоречие с материално-правните норми и поради съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването му - основания за отмяна по чл.146, т.4 и т.3 от АПК.

Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 200 лв., на основание чл.143 от АПК.

По изложените съображения и на осн. чл.172, ал.2, пр.второ от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

            ОТМЕНЯ Заповед № 0224/22.03.2012 година, издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” гр.Пловдив, с която е наредено Д.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на осн. чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, сумата от 1428,71лв., представляваща трикратен размер на средно годишно рентно плащане определено за стопанската 2011/2012 година,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” гр.Пловдив да заплати на Д.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 200 лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр.Пловдив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ / НК