62

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер                                           29.06. 2012 година                        Град  Първомай

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи  май                                                                        Година 2012 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова               

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 90 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.240 и чл.79 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б.Ф. М., ЕГН **********,*** против Д.С.Г., ЕГН **********,***, с която се претендира да бъде установено по отношение на ответника, че дължи заплащане на сумите, посочени в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр. дело № 22/2012 година, по описа на Районен съд Първомай.

В исковата молба ищецът твърди, че сключил договор за заем с ответника, по силата на който ищеца предоставил на ответника сумата от 900 лв, която сума следвало да му бъде върната до 31.12.2010 година. Тъй като ответника не изпълнявал задължението си ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.01.2012г. Била издадена заповед за сумата от 900 лева,  по която заповед длъжникът Д.И.Г. подал възражение, което обуславя правния интерес от предявения иск.

В съдебното заседание за ищцовата страна, редовно призована, се явява лично, счита, че предявеният иск е основателен, поради което моли да се уважи иска. Претендира разноски.

Ответникът Д.Г., редовно призован не представя писмен отговор на исковата молба,  явява се лично в съдебното заседание. Не ангажира  доказателства, моли да бъде разсрочено задължението му.

Съдът, намери за установено от фактическа страна следното:  На 22.06.2010 година ищеца предоставил на ответника под формата на заем сумата от 900 лв. За получаването на сумата ответника издал на ищеца разписка за получаването и. Ответника не е ангажирал доказателства за връщане на сумата. Не са представени доказателства, за падежа на задължението, поради което съдът счита, че с подаване на исковата молба и размяната на книжа, ответника е редовно поканен да върне получения заем.

От правна страна се налагат следните изводи:  Съдът намира иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан както по основание, така и по размер.

                 Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следователно договорът за заем е неформален - с постигането на съгласие, последвано от предаване на парите или другите заместими вещи, той се счита сключен и поражда задължение за заемателя да върне получената сума в уговорения срок. Тъй като не се представиха доказателства за срока на връщане на получената сума, съдът счита, че ответника е редовно поканен с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Приложена разписка издадена от ответника на ищеца, за получаване на сумата по договор за заем и неоспорена от страните, дава основание на съдът да приеме, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните – договор за заем. Тъй като с предаване на сумата по договора ищеца е изпълнил задължението си, същия има право да иска да му бъдат върнати заетите вещи, в случая пари в размер на 900 лв., ведно със законната лихва върху вземането считано от датата на подаване на заявлението в съда.  

Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение в размер на 900 лева.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати  и направените по делото разноски в размер на  325 лева, от които 25 лева за държавна такса и  300 лева адвокатски хонорар, съгласно представения по делото договор за правна помощ.

Воден от горните съображения, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Г., ЕГН **********,***,  че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2012 г. е дължал заплащане на Б.Ф. М., ЕГН **********,*** на сумата от 900 лв /деветстотин лева/ дължима по договор за заем от 22.06.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата от 26.01.2012г. до изплащане на вземането, както и направените по ч.гр. дело № 22/2012г. по описа на РС Първомай разноски в размер на 325 лв /триста двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ф. М., ЕГН **********,*** сумата от 325 лв /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив                               

МЗ/ВК                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/