Р Е Ш Е Н И Е 

  73                                     26.07.2012 година                              град Първомай

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                          

Първомайски районен съд                                                първи граждански състав

На двадесет и осми юни                                       две хиляди и дванадесета година

В закрито заседание в следния  състав:

                                                                Председател: Матей Златанов Секретар: Таня  Петрова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 78 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производство по иск с правно основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл.67 от ЗС.

Пред РС Първомай е депозирана искова молба от В.Д.С., ЕГН **********,***, представлявана от Кмета на Общината. В исковата молба ищеца сочи, че по силата на договор за замяна от 22.06.1995 година по реда на Наредбата за държавни имоти /отм./, прехвърлил на Община П. собствения си имот с пл.№ 2642 с площ от 111 кв.м., в замяна на което ответника му учредил право на строеж на търговски обект върху 111 кв.м. от парцел № ІІ-кино от кв.89а по плана на гр.П. Твърди, че процедурата по замяна е завършена, за което са приети съответните решения на Общински съвет П. и издададена съответна заповед на Кмета на Общината. Твърди още, че Община П., оспорва правото му на строеж, поради изтичане на погасителна давност. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Моли да бъде постановено решение с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е приобретател на правото на строеж върху сграда, представляваща търговски обект със застроена площ от 111 кв.м., разположен в границите на УПИ № ІІ-кино от кв.89а по плата на гр.П. от 1994 година, при граници и съседи: УПИ І-търговия, поземлен имот пл.№ 2642 и улица с ост.т.407,408, учредено с договор за замяна от 22.06.1995 година по Наредбата за държавните имоти /отм./ и същото не е погасено по давност.

Ответника в настоящото производство не е подал отговор на исковата молба, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Не е взел становище по допустимостта и основателността на така предявената искова молба. Моли по същество делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като не е направил възражение за изтекла погасителна давност. Ангажира писмени доказателства, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

След като се запозна с ангажираните от страните писмени доказателства, съдът намери за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищеца е приобретател на правото на строеж, учредено от ответника с Договор за замяна от 22.06.1995 година, вписан в АВ при РС Първомай под № 34, том І дв.вх. № 297 от 28.06.1995 година. Не е спорно, също така, че поради отказ от страна на ответника, ищеца не е могъл да се снабди със скица за проучване е проектиране и по тази причина не е могъл да реализира учреденото му право на строеж в чужд имот. Спорен е въпроса погасено ли е учреденото право на строеж, поради неупражняването му в петгодишен срок.

В нормата на чл. 67 от ЗС не е определен началния момент, от който започва да тече петгодишният срок за погасяване по давност на правото на строеж, а е неприложима и нормата на чл. 114 от ЗЗД към началния момент за течение на петгодишния срок за погасяване на ограничените вещни права. Доколкото погасителната давност представлява бездействие на титуляра на правото, то следва да не е обусловено от други причини извън волята и поведението на носителя на правото. Давността за погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара. В този смисъл съдебната практика с Р 46/1990 г. и Р № 124/23.04.1990 г. по гр. д. № 15/90 IV гр. о. приема, че давността за погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара. Ако по една или друга причина започнатото строителство спре от деня, в който се възобнови строителството започва да тече нов петгодишен срок (идентично е разрешението при прекъсване на обикновената погасителна давност). Предвидения в чл. 67 от ЗС срок означава че отстъпеното право на строеж трябва да бъде действително осъществено до изтичане на предвидения в закона петгодишен срок. Действителното упражняване на правото на строеж не може да означава нещо друго освен изграждане на постройката в този вид и този обем, който е предвиден в договора. В срока по чл. 67 ЗС е необходимо поне в основни линии да бъде изградена сградата или етажът, предмет на договора за учредяване на право на строеж. Не е необходимо сградата или етажът да бъдат приведени в петгодишния срок в състояние, напълно годно за ползване. От употребените в закона изрази, че правото на строеж върху чужд терен се погасява по давност, следва, че общите разпоредби на ЗЗД за погасителната давност следва да се прилагат и при погасяване на правото на строеж върху чужда земя. Това значи, че давността се прекъсва само в изрично предвидените в чл. 116 ЗЗД случаи. Установява се по настоящото дело че ответника е учредил право на строеж на 22.06.1995 година, но фактическото строителство не е започнало, поради отказ от издаване на разрешението за строеж и фактически действия по осъществяване правото на строеж и това право на строеж не е погасено, тъй като и до настоящия момент не е започнал да тече предвидения в чл.67 от ЗС петгодишен срок. Предвид на това съдът счита, че учреденото право на строеж не е погасено по давност. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1 по описа за 2011г. на ОСГК на ВКС относно правото на строеж и др. въпроси.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1055,94 лева, от които 55,94 лева държавна такса и 700,00 лева възнаграждение за един адвокат и 300,00 лева депозит за вещо лице.

По изложените съображения съдът , 

                                      

                                          Р Е Ш И : 

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. «***» № 50, представлявана от Кмета на Общината, че В.Д.С., ЕГН **********,*** е приобретател на правото на строеж за строителство на търговски обект върху  111 кв.м., разположен в границите на УПИ № ІІ-кино от кв.89а по плана на гр.П. от 1994 година, при граници и съседи: УПИ І-търговия, поземлен имот пл.№ 2642 и улица с ост.т.407,408, учредено с Договор за замяна от 22.06.1995 година, вписан в АВ при РС Първомай под № 34, том І, дв.вх. № 297 от 28.06.1995 година  и същото не е погасено по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Община П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. «***» № 50, представлявана от Кмета на Общината да заплати на В.Д.С., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1055,94 лева, от които 55,94 лева държавна такса и 700,00 лева възнаграждение за един адвокат и 300,00 лева депозит за вещо лице.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Първомайски районен пред Пловдивски окръжен съд. 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :  /П/

МЗ / НК