Р Е Ш Е Н И Е

Номер 87 11.10.2012 година град Първомай

ПЪРВОМАЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ

На единадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

ЧЛЕНОВЕ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

СЕКРЕТАР: Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов

гражданско дело номер 60 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК : за установяване на вземането на заявител в р-р на 1088,66 лв. – с пр. осн. чл. 79, във вр. с чл. 266 ЗЗД.

В предявената от „Мобилтел” ЕАД гр.София искова молба се излага: Между ищеца и ответника С.Х.К.. е сключен договор за предоставяне на GSM услуги № К ***/20.12.2007 г. Ищеца е изпълнил задълженията си по договора.

Ответника не е платил задълженията си по фактура № ***/14.09.09г. в р-р на 1088,76лв. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***/2011г. на ПРС до окончателното й изплащане.

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № ***/2011г. по описа на ПРС.

Ответника е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ангажира доказателства.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна

Като доказателства по делото е представено копие на договор № К ***/20.12.2007 г., съгласно който ищецът като „оператор” предоставя на ответника, в качеството му на „абонат”, услуги от GSM-мрежата с/у заплащане от страна на ответника.

Представени са и „Общи условия на „Мобилтел” ЕАД за взаимоотношенията между „Мобилтел” EАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM и UMTS и заверени копия на фактура № ***/14.09.09г., с приложения А и Б .

При разпределението на доказателствената тежест, съдът с определение от 28.03.2012г. е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже количеството и вида на потребените от ответника услуги и тяхната стойност.

От правна страна

Безспорно е, че страните са в облигационно отношение, регулирано от Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” EАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM и UMTS.

От събраните по делото доказателства се установи, че ответника е абонат по сключения между него и ищцовото дружество договор № К ***/20.12.2007 г.

В тежест на ищеца е да установи, освен че ответника е абонат на услуги от GSM-мрежата и предоставяне и ползване на услуги от ответника, индивидуализирани по вид, количество и стойност.

Това не е сторено в развилото се пред съда производство. Не се установи по делото вида на предоставените от ищеца на ответника услуги, тяхното количество и стойност.

Представените от ищеца и неподписана от ответника фактура № ***/14.09.09 г., по правния си характер представляват частен свидетелстващ документ, който е доказателство, само, че изявленията, които се съдържат в него са направени от лицето, което ги е подписало/така решение № ***/16.10.2008г. на ВКС по гр.д. № ***/2005г., ІІІ г.о. /

По принцип частните документи по силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че изявлението, които се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не и относно верността на това изявление, не и относно верността на фактите, относно които е направено изявлението.

Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна.

В конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни./така решение № ***/12.07.11г. на ВКС по гр.д. № ***/10г., ІІ т.о., ТК – постановено по реда на чл. 290 ГПК/

По изключение частните документи се ползват с доказателствена сила, само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. Тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи с/у своя издател /така решение № ***/10.10.1980г., І г.о., проф. Ж. Сталев “Българско гражданско процесуално право”, изд.ДИ “Наука и изкуство” София, 1988 г., стр. 252 /

Подпис на ответника в цитираните фактури с оглед удостоверяване обстоятелството, че е получил услуга от ищеца няма. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната може да не разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното т. е. състои се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е недоказан.

По делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин ответника да е получил услуги по вид, обем и стойност, посочени в приложените по делото фактура № ***/14.09.09 г..

Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са се осъществили.

Съдът намира за уместно да отбележи и следното :

Заедно с доклада по делото съдът указва на страните, че не сочат доказателства за твърдяни от тях факти/чл. 146 ал. 2 ГПК/. След доклада по делото такива указания на ответника не са дадени. Това е така, защото съдът дава указания за необходимостта да се ангажират доказателства само и единствено в случай, че страната изобщо не е посочила такива доказателства. Но не и когато посочените доказателства са непълни – дали фактът е доказан с ангажираните доказателства е въпрос по съществото на спора. В обратния случай би се стигнало до безконечни “спорове” м/у съда и страната относно доказателствената сила на ангажираните доказателства и произнасянето от страна на съда по въпрос/преценка на доказателствата/, който следва да бъде обсъждан само и единствено в мотивите на съдебния акт/чл. 235 ал.2 ГПК/.

С оглед на изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него съдебно деелеводни разноски в размер на 370 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Илинден, ул. “***” № 1, представлявано от законните представители А. М. и П. В. П. против С.Х.К., ЕГН **********,*** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1088,76 лв. - главница за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 65.00лв. разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2011г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н Илинден, ул. “***” № 1, представлявано от законните представители А. М. и П. В. П. да заплати на С.Х.К., ЕГН **********,***, сумата от 370,00 лв, представляваща направените от него съдебно - деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ/НК