Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. Първомай, 24.02.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 556 по описа на съда за 2011г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 88 от ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът “***” АД, гр. Първомай, моли да бъде осъден ответника “***” ООД, гр. Асеновград, да му върне дадената по развален едностранно от него, поради неизпълнение от страна на ответника, договор за изработка на 200 бр. „Щанга МВСС 61 – 00 00 01” и 100 бр. „Лост ъглов МВВПр – 65/00 00 04”, а именно уговорената заплатена авансово цена в размер на 1507,20 лв., като получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 22.11.2011 год. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената кореспонденция между страните е видно, че между тях са водени преговори за изработка на 200 бр. „Щанга МВСС 61 – 00 00 01” и 100 бр. „Лост ъглов МВВПр – 65/00 00 04”, като изработката е поръчана от ищеца, който е приел оферираната от ответника цена от 2,80 лв. за кг. и условия на плащане, поставени с писмо от 08.08.2011 год., а именно авансово заплащане на моделна екипировка, с посочени стойности за всяко изделие и 50% от уговорената цена за отливките – възложените за изработка резервни части, отляти от метал. Представена с исковата молба е фактура № 101/12.08.2011 год., приета по делото като писмено доказателство и неоспорена от ответника, която съдържа всички съществени елементи на така сключения договор за изработка – предмет, цена и подписи на страните. Същата е издадена за заплащане на договореното възнаграждение в размер на 50% от уговорената цена за изготвяне на отливките, посочена в документа като цена за брой изделие, както и поетото задължение за заплащане на цялата стойност на моделна екипировка за отливане на поръчаните резервни части. Представено и прието е и извлечение от разплащателна сметка на ищеца от 09.08.2011 год., издадено от Уникредит Булбанк, от което е видно, че посочената в горната фактура стойност от 1507,20 лв. е била изплатена на ответника на 08.08.2011 год.

От обсъдената по-горе електронна кореспонденция, разменена между страните, е видно, че срокът за изработка на възложените изделия по договора е бил уговорен на 20 календарни дни от датата на възлагане. По делото бе разпитан като свидетел и Д.Д., който, видно от служебна справка в ТР е и представител на ищеца, което е вписано и в исковата молба, поради което съдът приема изявленията му като такива на страната, поради което доказателствена стойност имат само относно признанието на неизгодни за страната факти. От изявленията му се установява, че срокът на договора е бил продължаван неколкократно, до изпращане на изявлението за прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответника на 12.09.2011 год. Тези обстоятелства се установяват и от разпита на свидетеля Г.

В тежест на ответника е доказване изпълнение на задълженията му по договора. Такова не се твърди и доказва от него, а и от свидетелските показания на свидетеля Г. се установява, че не е настъпило такова, дори частично, до датата на изслушването му.

С писмо до ответника от 12.09.2011 год. ищецът го е уведомил, че счита договора за развален – поръчката окончателно оттеглена, поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника в срок, който е фиксиран за ищеца и след който изпълнението по договора, като обвързано с други договорни отношения на ищеца, е безполезно за него. Така направеното изявление е получено от ответника с писмо с обратна разписка, приложена по делото, на 14.09.2011 год.

От приложените по делото договор за изработка между ищеца, като изпълнител, и „Столичен електротранспорт” ЕАД, като възложител, както и от приложената заявка към договора от „Столичен електротранспорт” ЕАД, е видно, че срокът за изпълнение по така поетите задължения от ищеца, във връзка с които е сключен и процесния договор, е 45 календарни дни, считано от приемане на заявката, след което ищецът дължи неустойки при неизпълнение в срок, а и рискува да загуби предоставената по договора със „Столичен електротранспорт” ЕАД гаранция, поради което за него е безполезно изпълнение след уговорения по процесния договор срок. Още повече, че от свидетелските показания на свидетеля Г. се установи, че за да изпълни поетите си задължения ищецът е възложил на друг изпълнител изработването на тези резервни части.

Поради изложеното съдът прие безспорно установен факта на сключване на договора за изработка на 200 бр. „Щанга МВСС 61 – 00 00 01” и 100 бр. „Лост ъглов МВВПр – 65/00 00 04” между страните, с постигане на съгласие по насрещните им волеизявления, изразени в разменената кореспонденция, обективирано в представената фактура и направеното плащане по договора на 08.08.2011 год. Установи се изпълнение на задълженията на ищеца за авансово заплащане на стойността на моделната екипировка и 50% от стойността на изделията в общ размер на 1507,20 лв., както и пълно неизпълнение на поетите задължения по договора от ответника. Установи се и факта на прекратяване на договора от ищеца с едностранно писмено изявление до ответника, поради неизпълнение на задълженията му, без даване срок на изпълнение, тъй като последното е станало безполезно за него, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се, че тъй като уговореният срок за изпълнение на договора е бил от съществено значение за ищеца, то последващо изпълнение след дадения му допълнителен срок за изпълнение е било безполезно.

Тъй като се доказа сключване на договор между страните, по който в изпълнение на задълженията си по договора ищеца е заплатил на ответника сумата от 1507,20 лв., последният не е изпълнил задълженията си и поради това договорът е бил развален с едностранно волеизявление от ищеца, то съдът приема, че на основание чл. 88 от ЗЗД следва да бъде върната от ответника на ищеца получената от него сума в размер на 1507,20 лева, тъй като основанието за придобиването и е отпаднало с обратна сила.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно направеното от ищеца искане, следва да му бъдат присъдени заплатените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 60,30 лева и сумата от 700 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “***” ООД, гр. Асеновград, ЕИК ***, да заплати на “***” АД, гр. Първомай, ЕИК ***, сумата от 1507,20 лв., представляваща заплатена цена по едностранно развален на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД договор за изработка на 200 бр. „Щанга МВСС 61 – 00 00 01” и 100 бр. „Лост ъглов МВВПр – 65/00 00 04” от 08.08.2011 год., на осн. чл. 88 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 22.11.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 760,30 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от него.

Районен съдия: /П/

ЕК / НК