Р Е Ш Е Н И Е

Номер 56 21.06.2012 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори май Година 2012

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 535 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 124 от ГПК, във връзка с чл.103 от ЗЗД.

Предявен е отрицателен установителен иск от Р.Г.Б., ЕГН **********,*** против И.Т.Т., ЕГН **********,***. Ищеца твърди в исковата молба, че с Присъда на Районен съд Пещера, постановена по НЧХД № 308/2004 година, бил осъден да заплати на ответника сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху вземането считано от 09.03.2001 година. С Присъда на същия съд, по НЧХД № 17/2001 година ответника бил осъден да заплати на Е. Т. Б., сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху вземането считано от 09.03.2001 година. Ответника се снабдил с изпълнителен лист за присъдената му сума и е образувал изп.дело № 556/2010 година, по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС Пловдив. С договор за цесия Е. Б. прехвърлила на ищеца вземането си против И.Т., който от своя страна извършил прихващане на насрещни вземания.

С настоящата искова молба ищеца моли да бъде установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по образуваното изпълнително дело № 556/2010 година, по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС Пловдив, общо в размер на 3240,65 лв, от които главница в размер 1000 лв, лихви в размер на 1325,97 лева и разноски в размер на 914,68 лева, поради извършено прихващане на насрещни вземания. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответника в срока за отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ангажира доказателства и претендира направените по делото разноски.

След като се запозна с представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните и се установява от материалите по делото, че между ищеца и ответника съществуват насрещни и изискуеми вземания. Не е спорно, че вземането на ответника произтича от непозволено увреждане причинено чрез умишлено непозволено деяние. Не се спори също така че вземането на Е. Б., срещу ответника произтича от същото основание. Спорен е въпроса от какво основание произтича вземанета на ищеца против ответника и възможно ли е да бъде извършено прихващане между двете вземания до размера на по-малкото от тях.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Вземането на ответника произтича от непозволено увреждане причинено чрез умишлено непозволено деяние. Вземането на ищеца произтича от договор между него и Е. Б. – цесия. Макар договора между ищеца и Е. Б. да е породил целените правни последици, чрез прехвърлянето на вземането против ответника, се е изменило основанието на което ответника дължи на ищеца определена сума. Вземането произтича от договор, а не от вреди причинени от непозволено увреждане причинено от умишлено непозволено деяние.

Съгласно разпоредбата на чл.105 от ЗЗД, не могат да се прихващат, без съгласието на кредитора вземания, които произтичат от умишлени непозволени деяния. По делото не се ангажираха от страна на ищеца, доказателства, че е налице съгласие на кредитора по изп.дело № 556/2010 година, по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС Пловдив, за прихващане на насрещни вземания. Тъй като чрез сключването на договора за цесия между ищеца и Е. Б., вземането не е запазило своето основание, а същото се изменило и произтича от правна сделака, прихващане между двете вземания, не може да бъде осъществено без съгласието на кредитора по изп.дело № 556/2010 година, по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС Пловдив. В съдебно заседание ответника/кредитор, чрез процесуалния си представител също не изрази такова съгласие, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Останалите ангажирани по делото доказателства, са правноирелевантни на настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При този изход на делото на ответника, следва да бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски, в размер на 1000,00 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

По тези съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на И.Т.Т., ЕГН **********,***, че Р.Г.Б., ЕГН **********,*** не дължи сумите по образуваното изпълнително дело № 556/2010 година, по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС Пловдив, общо в размер на 3240,65 лв, от които главница в размер 1000 лв, лихви в размер на 1325,97 лева и разноски в размер на 914,68 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.Г.Б., ЕГН **********,*** да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********,*** сума в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/, направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ / НК