Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 29 12.04.
2012
година Град Първомай
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети март Година 2012
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов
Секретар: Таня Петрова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 532 по описа за 2011
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Производството е образувано по жалба на Н.Т.Т., ЕГН **********,***,
против Отказ на Кмета на Община
Първомай, обл.Пловдив да издаде заповед за изземване на земеделски имоти с
правно основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, който отказ е обективиран в писмо с изх.
№ 88-00-4 от 14.07.2011 година, получено от жалбоподателя на 15.07.2011 година.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт
поради неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на
отказа и произнася от съда по същество или връщане на преписката на
административния орган за издаване на акт по същество.
Ответната в производството страна - Кметът на Община Първомай, област
Пловдив, не се представлява и не взема отношение по жалбата.
Заинтересованата страна Г.Т.Г., се представлява от процесуалния си
представител адвокат Тодорова. Моли да бъде оставена жалбата без уважение.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт на основание чл. 168 АПК,
приема за установено следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимира страна - адресат
на акта, която има интерес от оспорването му. Съдът приема и че е спазен
преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК - заповедта е издадена на 14.07.2011 година, а жалбата
срещу нея е подадена на 27.07.2011 година пред Адм. съд Пловдив. Съдът приема,
че тя е била подадена в 14-дневен срок, който изтича на 28.07.11 г. Затова
жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
По съществото си тя се явява неоснователна.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган
по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в изискуемата
писмена форма - с посочване на фактическите и правни основания.
Предмет на настоящото производство е отказа за издаване на заповед за
изземване на част от земеделски имот № 17484039120 - нива с площ от 8,647 дка,
находящ се в землището на с. Г., община Първомай, обл. Пловдив.
С оспорения в настоящото производство отказ, Кмета на Община Първомай по
съществото си е постановил отказ на направеното от жалбоподателя искане, т. е.
отказал е издаване на заповед по чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ за изземването на земеделските имоти по съображения, че не са
налице обстоятелства, доказаващи неправомерно ползване от заинтересованато лице
Г.Т.Г..
Съдът счита, че административният орган правилно е приложил материалния
закон.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ
предвижда, че по искане на собствениците или на ползвателите на правно
основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват
със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които
ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им.
В случая по делото е установено, че жалбоподателя е собственик на
земеделския имот, за които е направено искането - придобит е чрез договор за
покупко-продажба. Това се установява от приложения по делото н. а. № 196, том ІІ, рег. № 2285, дело №
353/2008 година (л.5 от адм. дело № 2077/2011 г., по описа на Адм. съд Пловдив).
Спорният въпрос по делото е - може ли дружеството като последващ приобретател
и след като няма качеството на реституиран собственик, което е безспорно между
страните и се установява от описания нотариален акт, да се ползва от защитата,
предвидена в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Анализа на нормата на чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ води на извод, че активно легитимиран да търси защита по
този ред е не всеки собственик, както твърди жалбоподателят, а само този, чието
право е възстановено. На този извод води граматическото и смислово тълкуване на
горецитираната разпоредба - искането следва да е от собственик и касае
земеделски имоти "с възстановено право на собственост". От една
страна е поставено изискване към обекта на защита - земеделски имоти. От друга
страна към субекта - възстановеното право винаги е свързано с конкретен титуляр
- това е реституираният собственик и именно той е легитимираният. Тълкуването
на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ
следва да се направи и с оглед целта на закона. Предмет на уредба със ЗСПЗЗ е
редът и условията за възстановяване собствеността върху земеделските земи на
лица, притежавали ги преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, одържавени, неправомерно отнети и т. н. ЗСПЗЗ урежда множество
реституционни основания /вж. чл.10 и следващите/, касаещи земеделски имоти,
притежавани в значителен отдалечен период. С оглед на това, че се възстановява
правно положение, съществувало твърде назад във времето, очевидно в много случаи
към момента на настъпване на реституционните последици, обектите не са се
намирали в държане на възстановените собственици, а на трети лица, ползващи ги
без основание. Това обяснява законодателното разрешение, дадено с разпоредбата
на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Предвидена е засилена и
бърза защита на правоимащите - след като правото е възстановено в патримониума
им, те да могат да го противопоставят на трети лица /ползватели без законово
основание/. Целта на закона е не само формално да се възстанови вещното право,
но и на носителя му по бърз ред да се осигури възможността да упражнява
правомощието си на владение и ползване на имотите.
Това обяснява законодателната уредба на административния способ за
предоставяне на земеделските имоти на реституираните собственици. Поради това
под "собственици" по смисъла на чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ следва да се имат предвид субектите, на които собствеността
е била лично възстановена, а не и последващите приобретатели /в този смисъл
Решение № 1473 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 16110/2009г., IV отд., Решение № 6973 от 27.05.2009г. на ВАС по адм. д. № 2732/2009г., IV отд.,
Решение № 2742 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 1052/2010 г., IV отд./.
Правилно административният
орган е приел, че за земеделския имот, за които е установено, че е притежание
на жалбоподателя, не може да бъде издадена заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като той няма
качеството на реституиран собственик, а на правоприемник - последващ
приобретател, придобил производно /деривативно/ право на собственост чрез възмездни
сделки, при които би следвало владението върху имота в неговата цялост да му е
било предадено от неговия праводател. Постановеният отказ от кмета на Община Първомай
е оправдан от фактическа и правна страна, макар и с непълни мотиви. В случая
жалбоподателя и заинтересованата страна следва да разрешат спора помежду си по общия исков ред, тъй като се
касае за спор за граници между два имота и рпри наличието на такъв спор,
жалбоподателя не може да реализира правата си по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, дори и
да отговаряше на качеството на реституиран собственик..
В хода на административното производство не са събрани всички необходими доказателства.
Процесуалното бездействие на органа
обаче не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. То би
било такова, само ако неизяснените факти и обстоятелства биха се отразили върху
крайното решение на административния орган. Предвид направените изводи, за
липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за издаване на заповед
за изземване на имота, то наличието на останалите не би променило по никакъв
начин даденото разрешение от компетентния орган на искането на жалбоподателя.
Именно поради това, установяване на останалите условия, визирани в хипотезиса
на правната норма, е безпредметно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Т., ЕГН **********,***, против Отказ на Кмета на
Община Първомай, обл.Пловдив да издаде заповед за изземване на земеделски имоти
с правно основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, който отказ е обективиран в писмо с
изх. № 88-00-4 от 14.07.2011 година.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
МЗ /
НК