Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер   80                                04.10.2012 година                      Град  Първомай

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                    II  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти септември                                                                          Година 2012 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня  Петрова               

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 530 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.124 ГПК.

         Ищците С.Т.Ж., ЕГН **********, М.М.С., ЕГН ********** и Д.М.Г., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез процесуалния си представител адвокат Д.А.,  твърдят в исковата си молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Б., Община П., а именно: дворно място с площ 725 кв.м., представляващ ПИ с пл. № 424, които имот е включен в УПИ І-424, 650, с площ на 930 кв.м., от кв.48 по действащия план на с.Б., незастроен, при граници и съседи на имота: улица, улица, УПИ ІІ-425 и УПИ ІV-424. Ищците твърдят още, че имота са придобили по силата на давностно владение, започнало от техния наследодател М.Г.Ж. и ищцата С.Т.Ж. преди 30 години и продължаващо до днес, както и че Община П. оспорва собствеността им.

          Твърди, че тъй като към момента на актуване на имота ката държавен, същия е преминал в собственост на Община П., поради което  е налична пасивна процесуална легитимация на ответника по иска, по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС.

 Навеждат доводи, че Община П. оспорва правото им на собственост. Тъй като за тях е налице правен интерес да установят правото си на собственост, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника правото им на собственост върху процесните имоти.

         Ответникът Община П. вопределения от Закона срок е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен, като твърди, че искът е недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес. Не ангажира доказателства и се представлява в съдебно заседание.

          Процесуалният представител на ищците поддържа иска в съдебно заседание и моли претенцията да бъде уважена.

          Районен съд – Първомай, след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

          Ищците заявяват право на собственост върху процесните недвижими имоти. Предявен е положителен установителен иск. Има интерес от предявяване на настоящия установителен иск, тъй като с отговора на исковата молба ответника оспорва иска като неоснователен, с което се препятства упражняването на правата им. От друга страна, според приетите писмени доказателства, ищците са във фактическа власт на процесния имот, което изключва предявяване на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС в защита на правото му на собственост. Единствената защита биха могли да получат по пътя на установяване на спорното право по реда на чл. 124 ал.1 от ГПК, ето защо настоящата претенция се явява допустима. В случая правото на собственост на ищците се оспорва от Община П., което обуславя и наличието на пасивна процесуална легитимация у ответника.

Както беше посочено по-горе ищците изявяват претенция, че са собственици на описания имот, като според тях са придобили собствеността по силата на продажба и на давностно владение продължило от 1980 година досега.

Според събраните доказателства, съдът намира за доказано, че праводателя на ищците е закупил претендирания от ищците имот през 1976 година. Ищците, включително и чрез техния праводател ползват и владеят имота от 1980 година до настоящия момент. Владението е било необезпокоявано от никого и непрекъснато, като са заплащани и дължимите данъци за имота. Липсват данни да е бил одържавяван или коопериран чрез внасяне в ТКЗС.

От представените писмени доказателства от ищците е видно, че за периода 1980 година до настоящия момент праводателя на ищците и ищците редовно са заплащал дължимите данъци за имота.

Предявеният иск е положителен установителен и за да бъде уважен е необходимо ищеца да докаже своята активна материалноправна легитимация. За установяването на правото си на собственост, ищеца е ангажирал писмени доказателства. За установяване на първоначалния момент, от който е започнало упражняването на фактическа власт върху имота от праводателя на ищците и от самите тях, момента когато са били въведени във владение на имота и са започнали да демонстрират намерението си да своят имота, са ангажирани гласни доказателства. Ищците биха могли да установят активната си материалноправна легитимация, ако докажат, че са придобили имота по давност, като са го владяли необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10 и повече години.

Безспорно е, че придобивната давност има два елемента – обективен, свързан с факта на владение като фактическо състояние и субективен – свързан с намерението да се свои вещта, да се държи като своя.

В тази връзка, съобразно всички доказателства по делото, може да се направи извода, че от  1980 година, чрез своя праводател и лично от датата на смъртта му, до настоящия момент ищците са владяли претендирания имот. Владението им през този период е било непрекъснато, необезпокоявано, спокойно и явно, неоспорвано от трети лица. Заплащани са дължимите данъци за имота, от което може да се направи извода, че ищците са своили имота, като собствен.

Настоящият състав намира, че двете предпоставки на давностното владение са налице, т.е., че предпоставките за признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот са налице на първично придобивно основание – давностно владение, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

Изтеклата в периода от 1980  година давност в полза на ищците не е била спирана или прекъсвана. Не е приложима и разпоредбата на чл. 86 от ЗС – забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост, тъй като процесния имот не е актуван за общинска собственост, а записването му като държавна собственост няма отчуждително действие и не лишава действителните собственици от техните права.

Във връзка с всичко изложено по-горе, настоящият състав намира за доказано, че ищците са собственици на процесния имот по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години, макар и да не завършен фактическия състав по продажбата на имота, ищшците и техния праводател са го владели на основание годно да ги направи собственици.

Разноски не се претендират, поради което съдът, не следва да се произнася в тази насока.

          Мотивиран от горното съдът,

Р Е Ш И :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Община П., представлявана от Кмета на Общината, с адрес гр.П., ул. “***” № 50, че  С.Т.Ж., ЕГН **********, М.М.С., ЕГН ********** и Д.М.Г., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.А. са СОБСТВЕНИЦИ на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.Б., Община П., а именно: дворно място с площ 725 кв.м., представляващ ПИ с пл. № 424, които имот е включен в УПИ І-424, 650, с площ на 930 кв.м., от кв.48 по действащия план на с.Б., незастроен, при граници и съседи на имота: улица, улица, УПИ ІІ-425 и УПИ ІV-424.

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

МЗ / НК