Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер        23                 28.03.2012 година                        Град  Първомай

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари                                                                 Година 2012 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня  Петрова                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 408  по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл. 415 ал.1 във вр. с чл.422 ГПК .

От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

 На  *** г .в съда е постъпило заявление за издаване заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК от ищцовата страна в качеството си на кредитор и длъжник ответника. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** година по ч.гр.д. № *** година, по описа на съда, с която е разпоредено ответника да заплати на заявителя ищец по делото, сумата от  1077,09 лв главница, сумата от 722,20 лв договорна лихва за периода от 01.10.2007 година до 31.05.2011 година, сумата от  347,69 лв такса за обслужване на кредита и сумата от 42,94 лв разноски по делото.

Длъжника Н.Т. в срок е подал възражение, като в указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си, като е довнесъл дължимата държавна такса.

В срока на отговор на исковата молба ответника не е взел становище по допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на който се основава иска и не е направила възражение срещу иска и обстоятелствата. С последваща молба извън срока по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание прави възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е представено заявление за кредитна карта ТРАНСКАРТ, подписано от ответника и неоспорено от него. Поискана е и е назначена съдебно счетоводна експеритиза, чието заключение съдът намира за добросъвестно  и компетентно изготвено, като също е прието като неодспорено от страните. От заключението на вещото лице е видно, че дължимата от ответника главница по договора възлиза на сумата от 1 015,22 лв, дължимата договорна лихва възлиза на сумата от 784,07 лв за периода от 08.02.2007 година до 31.05.2011 година, както и такси за обслужване на кредита в размер на 347,69 лв.

От установена фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Производството по чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК представлява установителен иск за признаване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

В случая фактическият състав,който служи за основание на иска по чл.422 ГПК обхваща две отделни групи твърдения: за наличието на издадената и съществуваща заповед за изпълнение и твърдения за правопораждащи факти досежно оспореното от длъжника вземане обективирано в заповедта. В конкретният случай не са налице твърдения от ответника кредитната карта да е ползвана от друго лице, а не от ответника. Това обстоятелство е от значение за направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника, което не е прието за разглеждане в настоящото производство, като направено извън срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. В депозираната молба с вх. № 4858/05.12.2011 година (л.21), ответника прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, поради което следва за прецизност да се отбележи, че той е следвало като ползвател на картата да посочи началната дата от която тече давността. Тъй като той не е сторил това, съдът не може да прецени дали има изтекла давност върху вземанията на ищеца.

Налице е договор сключен между страните и ответника е поел задължения да изпълнява клаузите по него.

Твърденията по първата група са безспорни,поради което съдът преценява, че не следва да ги обсъжда.

Следва да бъдат обсъдени твърденията по втората група.

По делото е приложен бланков екземпляр от типово Заявление за кредитна карта Транскарт издадена на името на ответника Н.Т.Т., с предоставен кредит в размер на 1000 лв. Ответника  не е оспорил клаузите на Заявлението и Общите условия към него, поради което съдът приема, че е налице валидно договаряне между страните по делото за получаване на кредит в размер на 1 000 лв.

Ответника не е изпълнил задължението си да погасява в срок, задължителната месечна вноска, което обуславя и интереса от завеждането на иска базиращ се на Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Исковата претенция ще следва да се уважи, така както е предявена с законните последици, тъй като вземането съществува и е изискуемо. Не се ангажираха никакви доказателства от ответника за изтеклата погасителна давност, нито бяха оспорени по надлежния ред представените писмени доказателства и депозираното от вещото лице заключение за размера на дължимите суми.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски.

Водим от горе изложеното съдът

                                  Р Е Ш И  :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “***“ ЕАД със седалище и адрес на управление София, район ”Лозенец”, п.к.№ ***, бул.” ***” № ***, ЕИК *** представлявано от Ю. А. С. - изпълнителен директор, че Н.Т.Т.,  ЕГН **********,*** дължи сумата от 1 015,22 лв главница по договор за предоставяне на кредит Транскарт, сумата от 784,07 лв договорна лихва от 08.02.2007г. до 31.05.2011 годсина, сумата от  347,69 лв начислени такси по обслужването на кредита, и сумата от 42,94 лв съдебно деловодни разноски, ведно със законната лихва върху вземането, от датата на подаване на заявлението в съда 14.07.2011 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение  от 15.07.2011 година по ч.гр.д. № *** година, по описа на съда на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК.

ОСЪЖДА  Н.Т.Т.,  ЕГН **********,*** да заплати на “***“ ЕАД със седалище и адрес на управление София, район ”Лозенец”, п.к.№ ***, бул.” ***” № ***, ЕИК *** представлявано от Ю. А. С. сумата от 342,94 лв, представляваща внесен депозит за вещо лице и държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Пловдив като въззивна инстанция в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ : /П/

МЗ / НК