Р Е Ш Е Н И Е

                                                                          9

гр. Първомай, 15.02.2012 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Районен съд Първомай, І граждански съдебен състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 349 по описа на съда за 2011 г.

за да се произнесе, взе предвид:

   Иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 266, ал.1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „***” ЕООД Пловдив, твърди, че въз основа на сключен с ответника К.Т.П. договор за извършване на услуги с предмет подробно описан в самия договор и исковата молба, е изпълнил задълженията си, като е набавило необходимата информация и документи на ответника, в изпълнение на задълженията си да го консултира относно фигурата на самонаето лице в Обединеното кралство, както да съдейства за регистрацията му като такова. Твърди, че въпреки изпълнение на задълженията си ответникът не платил дължимото възнаграждение, като не се е явил въпреки отправената му покана да приеме изпълнението, поради което дължи плащане на възнаграждение, ведно с уговорена неустойка в договора в максимален размер. Поради това ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника К.П. ***, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ***г. на РС Първомай. По същото била издадена такава за сумата от общо 1 040 лв. представляваща главница по договор  за  консултация и набавяне на информация, а след като получил препис от Заповедта ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което наложило завеждане на иска. Твърди, че ответникът дължи сумата от 780 лв. – неизплатена част от уговореното възнаграждение по Договора  и 260 лв. – неустойка за забава в максимален размер, съгласно чл. 15 от Договора, предвид това моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на К.П., че дължи горните суми. Претендира направените по делото разноски за държавна такса, адвокатска защита, както и суми за превод на документи, направен с оглед производството, което се води на български език, тъй като изпълнението на договора, съгласно клаузите му, се дължи на английски език.

Ответникът оспорва изцяло основателността на исковете. В съдебно заседание моли да се отхвърлят исковете, ведно със законните последици от това. С отговора на исковата молба прави възражение за нищожност на договора, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – на основание противоречие с добрите нрави, с оглед това, че част от предмета на договора е разясняване на предмета на договора, и закона – чл. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, чийто текст се цели да се заобиколи със сключване на договор за консултантски услуги, вместо договор за посредничество за намиране на работа. На второ място се излагат съображения, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави договорените услуги, поради което не му се дължи заплащането им. Тези възражения се поддържат в съдебно заседание, така, както са направени с отговора на исковата молба.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление от 27.07.2011 год. ищецът е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 1040 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането. Било е образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на РС Първомай, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за горните суми, като са били присъдени и направени разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса. Посочено е, че задължението произтича от незаплатена цена по договор за консултация и набавяне на информация в размер на 780 лв. и договорна неустойка в размер на 260 лв. Срещу заповедта е било подадено от ответника възражение по чл. 414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил настоящите искове по чл.422 ГПК за установяване на съществуване на задължението, за което е била издадена заповед за изпълнение, което обуславя допустимостта на иска.

По делото е представен договор от 23.02.2011 год., подписан от страните, както и писмен отчет във връзка с този договор, който не носи дата и подпис. Представени са и покана до ответника от 01.06.2011 год., ведно с обратна разписка, получена на 03.06.2011 год., в която не е описано какви документи са изпратени, както и формуляри с превод без дати.

Съгласно представения и приет като доказателство по делото договор между страните, ищецът се е задължил да извърши следните услуги, описани в чл. 1 от договора: в чл. 1.1 и чл. 1.2 консултация относно същността на фигурата на едноличен търговец и консултация относно възможността възложителят да се регистрира и да се установи като като едноличен търговец (self employed) в Обединеното Кралство Великобритания. В чл. 1.3 и 1.4 се е задължил да набави информация и документи за регистрация за установяване като частно практикуващ с помощта на Евро Линк Програми /ОК/ Лтд. при регистрацията пред местните власти, както и да набави информация във връзка с условията на пребиваване в Обединеното кралство /спане, пътуване, изхранване, степен на владеене на език и д.р. Изпълнителят не поел ангажимент за информиране относно възнагражденията, които се получават по търговски договори за предоставяне на услуги, сключени в Обединеното Кралство.

В изпълнение на горното ищецът се задължил да предостави на ответника – възложител по договора, и пакет от документи, подробно описани в чл. 6.2 от сключения договор, както и отчет за извършените от него услуги. Срещу това ответникът П. се задължил да заплати на „***” ЕООД Пловдив сумата от 1 040 лева, съгласно чл. 9 от договора. Страните се договорили, в случай на забава за изпълнение на задълженията по договора, неизправната страна да дължи на изправната неустойка в размер на 20 лв. на ден, но не повече от 260 лв. общо.

При подписване на договора ответникът П. заплатил сумата от 260 лв., съгласно чл. 9.1 от договора, както и предварително сумата от 30 лв., за да бъде разгледана молбата и за участие в програмата, към която твърди да е бил насочен от фирма, упълномощена за намиране на работа, въз основа на която ответникът твърди, да е постигнал така коментираните уговорки, чрез сключване на процесния договор.

На 03.06.2011 год. ответникът получил покана за явяване в офиса на ищеца в гр. Пловдив, където да заплати задълженията си и да получи изпълнение по договора. Тъй като ответникът нямал работна виза, а и не бил получил необходимите документи, които да му гарантират работа, не отишъл в офиса на ищеца, а изпратил възражение, с което дал срок за изпълнение на поетите ангажименти към ищеца, а именно намиране на работа, като е изявил и желание да заплати сумите след получаване на изпълнение по договора. Горното било продиктувано и от факта, че в медийното пространство се разпространили множество случаи на неизпълнение на задължения на ищеца спрямо други лица, сключили аналогични договори, останали без реално изпълнение по тях.

Не се спори, че ответникът е получил покана за явяване в офиса на фирмата в гр. Пловдив, нито, че не се е явил и не е заплатил на ищеца договореното в т. 9.2 възнаграждение в размер на 260 лв., тъй като счита договора за нищожен и твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора.

Съгласно чл.12 на договора услугите предмет на договора се предават и приемат в офиса на ищеца в гр.П., ул.”***” №14, както следва: услугата по т.1.1, 1.2 и 1.4 – чрез предоставянето от страна на изпълнителя отговори по всички въпроси, поставени от възложителя в заданието му, като е посочено още, че отговорите могат да бъдат съпроводени с допълнителни разяснения при разговор между двете страни, което се провежда в офиса на изпълнителя в гр. Пловдив; изпълнителя известява с покана възложителя за готовността си да му предостави отговорите си по заданието; услугите по т.1.3 – чрез представяне на информация, изходяща от изпълнителя или институции в Обединеното кралство  /диплянки, рекламно-информационни материали и др. подобни/ и евентуално образци от документи за попълване от възложителя.

По делото са представени: писмен отчет по чл. 7 от договора без номер, подпис на изготвилия го, дата на съставянето и без удостоверяване на връчването му; покана до ответника с приложена обратна разписка, връчена на ответника на 03.06.2011г., с която ответника е поканен в офиса на ищеца на 17.06.2011 год., да получи извършените услуги по чл. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 от договора и заплати дължимите суми в размер на 780 лв.

По делото е разпитан като свидетел А. П., съпруга на ответника, относно начина, по който се е стигнало до сключване на договора, както и в какво се е изразявало изпълнението, което е получил ответникът, по него. Показанията на свидетеля съдът прецени, с оглед заинтересоваността му от изхода по делото, като близък на ответника, както и с оглед отношенията му с ищеца – наличие на висящо дело между него и ищецът с аналогичен предмет на делото, което е служебно известно на съда. Свидетелят заяви, че договорът е бил сключен поради това, че от друга агенция на него и ответника им е било обещано, че ищецът ще им осигури работа в Англия, като това бил мотивът за сключване на настоящият договор. Заяви, че с ответника нямали намерение да развиват търговска дейност във Великобритания, а искали да работят в хотел. След като станали свидетели на репортажи по медиите за некоректно отношение на фирмата-ищец към договорните си партньори и след като проверили в Интернет и разбрали, че задълженията на ищеца по договора включват единствено снабдяване с безплатни документи, които могат свободно да се свалят от интернет, се обадили на фирмата-ищец, за да ги уведомят, че се отказват от договора, но въпреки това последвало искане за изпълнението му от ищеца. Заяви също, че не са получили никакви разяснения при сключване на договора, а отчета и останалите формуляри получили при получаване на исковата молба от съда.  

Предвид горното съдът намира, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши консултация, набавяне на информация и документи за регистрация като едноличен търговец (self employed) в Обединеното Кралство Великобритания и установяване като частно практикуващ с помощта на Евро Линк Програми /ОК/ Лтд при регистрацията пред местните власти; набавяне на информация още във връзка с условията за пребиваване в Обединеното кралство, при договорено възнаграждение общо в размер на 1040 лв., платимо – 260 лв. авансово при сключване на договора и 780 лв. – при извършването на договорената услуга, което се удостоверява с представянето на отчет по чл. 7 от договора и срок на действие на договора – 4 месеца, считано от датата на сключването му.

Съдът не възприема направените възражения от ответника за нищожност на договора. Видно от представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, то е било постигнато съгласие именно за посочените в договора услуги, които да се извършат от ищеца в уговорените срокове. Това, че ответникът по-късно е размислил, че така сключеният договор не е в негов интерес, или факта, че е мислил, че му се дължи друг вид изпълнение, не прави постигната уговорка нищожна. Това не му дава и основание за отказване от договора, каквато възможност липсва в правния мир, с оглед осигуряване сигурност, яснота и стабилност в договорните отношения. Може само да бъде прекратен договора, на основанията, посочени в закона и самия договор, но такова възражение не се прави от ответника. Съдът не приема и това, че така сключеният договор противоречи на добрите нрави, с оглед факта, че част от предмета на договора е разясняване на останалата част от предмета на договора. Действително нелогично е възложителят да възложи изпълнение на услуга, чийто смисъл не разбира, но законът е дал свобода на договаряне на страните в чл. 9 от ЗЗД. Освен това договорът е сключен за предоставяне на информация и документи за регистрация относно тази възможност, т.е. за разясняване на тази възможност, а не за осъществяване на такава регистрация. При невярна представа на една от страните относно съдържанието на договора, който е подписала, не е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави, а друг порок на договора, за какъвто липсва възражение от ответника.

Съдът не възприема и второто посочено основание за нищожност на договора за налично, а именно заобикаляне на закона, поради наличие на противоречие с императивна правна норма - разпоредбите в Закона за насърчаване на заетостта и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Противоречието между съдържанието на договора и императивна правна норма, както е посочено от ответника, обуславя възражение за нищожност поради противоречие със закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от горепосочената наредба, посредническата дейност по наемане на работа включва предоставяне в съвкупност или поотделно на услуги по информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; психологическо подпомагане на търсещите работа лица; насочване към обучение на възрастни;  насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави, като целта е да бъде сключен договор за наемане на работа. Съгласно чл. 4 от Наредбата, горепосочените услуги се предоставят безплатно на търсещите работа. Действително, при сключване да договор за посредничество за намиране на работа, би било налице противоречие със закона относно клаузата за заплащане на възнаграждение. Но такива уговорки липсват в договора. Съдът не приема за установено по делото, че страните са уговорили именно задължение за ищеца да намери работа на ответника, тъй като в тази им част съдът не кредитира свидетелските показания, на първо място, защото те са недопустими, с оглед разпоредбите на чл. 164 от ГПК, тъй като между страните е налице писмен договор, който удостоверява постигнатите между тях уговорки, поради което и не за този факт бе допуснат свидетеля, а и с оглед връзката му със страните. Поради това и съдът не приема, че е налице противоречие със закона при сключване на договора. Съдът не приема за установено, че договорът е сключен за постигане на забранена от закона цел – заплащане на възнаграждение по договор за посредничество при намиране на работа, за да е налице порок заобикаляне на закона, което по дефиниция е постигане на непозволена от закона цел с разрешени от него средства. За да е налице заобикаляне на закона и двете страни следва да целят постигане на забранената цел, да искат постигането на така забранения от закона резултат, чрез сключване на друга, разрешена от закона сделка. Тези предпоставки по делото не се установяват, за да се приеме, че е налице нищожност на договора, поради противоречието със закона, или заобикалянето му. Поради това и съдът приема, че е налице валидно сключен между страните договор, с посочен в него предмет.

На второ място от страна на ответника се правят и възражения за неизпълнение на поетите от ищцовото дружество задължения по договора. При това положение, за да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца- изпълнител е да установи точното изпълнение на поетите с договора задължения, за които претендира възнаграждение. От страна на ищеца не бяха ангажирани убедителни доказателства за наличието на подобно изпълнение в уговорения в договора срок. Видно от клаузата на чл. 14 от Договора изпълнителят следва да предостави услугите, за които се е задължил, в срок до 4 месеца от датата на сключването на договора - до 23.06.2011 г. По делото липсват каквито и да са доказателства в така предвидения срок изпълнителят да е набавил обещаната в т.1.2, т.1.3 и т.1.4 от договора информация, или да е разяснил на ответника същността на фигурата на едноличен търговец и консултация относно възможността възложителят да се регистрира и да се установи като като едноличен търговец (self employed) в Обединеното Кралство Великобритания, както и какви са именно за него тези възможности, с оглед предоставената информация с разгледаното заявление и попълнените формуляри относно неговото образование, квалификация, опит, степен на владеене на английски език и не на последно място изразено желание за работа в определен сектор. Ищецът представя документ озаглавен „писмен отчет” по чл.7 от договора, но същия е без номер, без подпис и без означение от кого изхожда, без дата на съставянето. Поради това и представеният писмен отчет по чл. 7 от договора няма достоверна дата, а и не е връчен на ответника. Така дадените разяснения в отчета, въпреки, че в него е посочено името на ответника, по никакъв начин не кореспондират с предварително заявената при подписване на договора информация от него, нито със заявените предпочитания за осъществяване на трудова дейност. Така представената обща информация не ползва ответника и не представлява изпълнение именно по сключения от него договор, тъй като не съдържа конкретни и необходими за него разяснения, с оглед предоставената от него предварително информация. Доказателство за точното изпълнение на задълженията по договора на дружеството- ищец- набавяне на информация във връзка с условията за пребиваване в Обединеното кралство /спане, пътуване, изхранване, степен на владеене на език/ не представляват и представените от ищеца формуляри на документи с легализиран превод на български език, за които няма данни кога и за какво са изготвени, набавени, респективно доказателства, че това е направено за нуждите и в изпълнение задълженията по договора. В част от формулярите има посочена дата, преди сключване на договора, която липсва в превода на документа. Действително документите представляват общодостъпни формуляри, които не са съобразени с конкретните възможности на ответника, с изявените от него желания и така предоставеното изпълнение е безполезно за него, тъй като не е съобразено с нуждите му, с оглед на което е сключен договорът. Такова изпълнение на договорните задължения на ищеца е ненужно за ответника, поради което и съдът приема, че то не отговаря на уговореното между страните. За такова изпълнение на задълженията на ищеца не е било необходимо събиране на каквато и да е информация за възможностите и желанията на ответника за работа в чужбина, каквато информация е събирана при сключване на договора. Да се приеме, че това е точното изпълнение на договора означава, че е налице очевидна неравностойност на престациите, което вече е основание за приемане на договора за противоречив на добрите нрави, а по-точно на принципа на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на страните по сделките, изхождайки от обстоятелствата при всеки конкретен случай, поради което и на това основание договорът би бил нищожен.

Извод за изпълнение задълженията по договора от страна на ищеца не може да се направи и от представената по делото покана, в която също не е посочено какво е извършено в изпълнение на възложеното от ответника, с оглед неговите предпочитания и изложени условия за работа.

В чл. 9 от договора страните са договорили възнаграждение, както следва: на услугата по т.1.1 – 260 лв., което се заплаща авансово при сключване на договора /т.9.1 на договора/; а на останалите услуги по т.1 –  по 260 лв., платимо при извършването им, /или при предаването на набавените документи от изпълнителя на възложителя/, което се удостоверява с предоставянето на отчета по чл. 7 / т. 9 от договора/.

Съгласно разпоредбата на чл. 266 ал.1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В настоящия случай с оглед липсата на надлежно съставен отчет, както и други доказателства за доказване на срочното изпълнение на услугите, с оглед изпълнение на дадените с доклада указания по разпредеяне на доказателствената тежест, не може да се приеме за установено, че договорената работата е извършена от изпълнителя. Представените формуляри по никакъв начин не могат да се отнесат към изпълнение на задълженията по договора именно спрямо ответника, а и не се доказа, че изпълнението е могло да бъда осъществено до уговорената дата – четири месеца след подписване на договора. Ответникът е представил възражение относно изпълнение на договора от ищеца, поради което и не може да се счете, че той е приел изпълнението.

При доказателствена тежест за ищеца, съдът намира, че той не доказа, че е изпълнил задълженията си по договора, нито, че ответникът е приел изпълнението без възражения, за което да му се дължи плащане. Предвид горното съдът намира, че ответникът не дължи възнаграждение за неизвършената работа.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за заплащане на остатъкът от възнаграждението по договор за изработка в размер на 780 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за заплащане на договорна неустойка в размер на 260 лв. по чл. 15 от договора съдът намира, че същия е неоснователен, тъй като съгласно чл.15 от договора неустойка се дължи при неизпълнение на задълженията по този договор на изправната страна. Не се доказа в настоящото производство, че ищецът е изпълнил коректно задълженията си по договора, поради коети и не може да се направи извода, че той е изправна страна, поради което да му се дължи изплащане на неустойка по договора. Ето за защо и този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ответникът иска от съда да отхвърли исковете, ведно със законните последици от това. Законна последица от отхвърлянето на иска е присъждане на ответника на направените от него разноски в производството. По делото е представено доказателство за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева за един адвокат, поради което и следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника така направените разноски, на осн. чл. 87, ал. 3 от ГПК.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „***” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК ***, представлявано от Й.Х.П. – управител, със съдебен адрес гр. П., бул. “***” № 54, лява секция, ет. 4, ап. 25, чрез адв. С., против К.Т.П., с ЕГН: **********,***, за установяване на съществуване на задължение за заплащане на сума в размер на 780 лв. представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за консултация и набавяне на информация от 23.02.2011 год. и сумата от 260 лв. представляваща неустойка, съгласно чл. 15 от Договор за консултация и набавяне на информация от 23.02.2011 год., за което е издадена заповед за изпълнение от 28.07.2011 год. по ч. гр. дело № *** г. по описа на РС Първомай, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „***” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК ***, представлявано от Й.Х.П. – управител, със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. “***” № 54, лява секция, ет. 4, ап. 25, чрез адв. С., да заплати на К.Т.П., с ЕГН: **********,***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), направени по делото разноски, на осн. чл. 87, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и връчване на препис от него.

 

                                                                                    Районен съдия:  /П/

 

ЕК / НК