Р Е Ш Е Н И Е

Номер 39 10.05.2012 година град Първомай

ПЪРВОМАЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети април през две хиляди и дванадесета година, в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

ЧЛЕНОВЕ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов

гражданско дело номер 253 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 и сл.  от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД .

Ищеца трърди в исковата молба, че на 21.11.2009 година, предоставил на ответника сумата от 500 лв, по договор за заем, тъй като последния искал да закупи теле на тази стойност. На 24.02.2009 година предоставил на ответника по договор за заем сумата от 260 лв, които му били необходими за заплащане на осигурителни вноски в качеството му на земеделски производител. Страните по договорите за заем се уговорили сумите да бъдат върнати до 31.05.2010 година. Тъй като ответника не изпълнил задължението ищеца подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 135/2011 година, по описа на ПРС и била издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответника подал в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземането му, за дължимостта на посочените по горе суми. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

Ответника в депозирания отговор на исковата молба и в съдебно заседание, оспорва иска като неоснователен. Ангажира гласни доказателства. Претендира направените разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

През 2009 година, ищеца С.Я., отишъл в счетоводната кантора, която използвал за водене на счетоводството си и дал на свид. В.Д. сумата от 260 лв. Д. от своя страна по нареждане на ищеца внесъл сумата като осигуровки на ответника Р.Ю.. Ищеца информирал свидетеля, че между него и ответника имало уговорка, след това парите да му бъдат върнати.

През есента на същата година ищеца, пред свидетеля З.Т.Х., дал на ответника сумата от 500 лв, с уговорката ответника да му достави теле, което се намирало другаде и следвало да бъде закупено и доставена на ищеца. Уговорката станала на пазар за животни в гр.Първомай, като ответника се задължил да достави теле на ищеца.

От другите събрани гласни доказателства по делото, разпита на свид. А.В.Т., се установява, че между страните има и други отношения, при които ответника е връщал на ищеца пари, без да се установява основанието за това.

При така изложената фактическа обстановка съдът формира и правните си изводи: Съгласно чл.240 от ГПК с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Видно от събраните гласни доказателства, с оглед твърденията в исковата молба, на датата посочена, като дата на сключване на първия по ред договор за заем от 24.02.2009 година, ищеца не е предал на ответника претендираната сума от 260 лв, а е изпълнил едно чуждо задължение, без да сочи основание за това. За датата 21.11.2009 година, между страните са възникнали облигационни отношения по повод договор за покупко продажба, но не и за сключен между тях заем за сумата от 500 лв. От показанията на свидетеля Х., се установява, че ответника се е задължил да достави на ищеца теле, а не да върне получените пари. Задължение за ответника да върне полученото по договора би възникнало при неизпълнение от негова страна, каквито доказателства ищеца не е ангажирал и не е направил твърдения в тази насока.

Предвид на това, че с оглед указаната на страните доказателствена тежест, ищеца не доказа, че е предал в собственост на ответника сумите от петстотин и от двеста и шестдесет лева, както и обстоятелството, че последния се е задължил да ги върне, така предявения иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Ответника не е представил доказателства за направените по делото разноски, поради което такива с оглед постановеното решение, не следва да му бъдат присъждани.

Предвид гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 и сл.  от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД, с които С.Х.Я., ЕГН **********,*** иска да бъде признато за установено спрямо Р.Х.Ю., ЕГН **********,***, че му дължи присъдените по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 135/2011 година по описа на РС Първомай, суми както следва: сумата от 260 лв, представляваща главница по договор за заем от 24.02.2009 година и сумата от 500 лв, представляваща главница по договор за заем от 21.11.2009 година, ведно със законната лихва върху тях от 07.04.2011 година /датата на подаване на заявлението в съда/.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

МЗ/ВК

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/