Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 07.03.2012
година
град Първомай
Първомайски
районен съд
втори граждански състав
На седми
февруари две хиляди и дванадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Матей Златанов Секретар: Таня
Петрова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 248 по описа на съда за 2011 година,
за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени е иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Д.К.Ж., ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника си адв. И.Д. ***, е предявил срещу
ответника иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане. Твърди, че на 04.04.2010
г. около 12,00 часа ответника, пред дома
му в гр.П. му нанесъл прободна рана в корема, в резултат на което получил
редица телесни повреди и претърпял спешна операция в болнично заведение в
гр.Пловдив, където пролежал около една седмица. В резултат на тези деяния на
ищеца са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в проблеми с
функцията на коремните органи и отделителната система. Нарушено функциониране
на тънкото и дебелото черво, ограничителен режим по отношение на храненето и в
бита, както и болки, страдания и неудобства и за продължителен период за
вбъдеще. Твърди също, че с влязла в сила присъда по нохд № *** г., Пловдивски
окръжен съд, ІII н. с., ответника е признат за виновен и осъден по чл. 115, вр. чл.18, ал. 1 от НК.
Ето защо, моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., както и направените по делото
разноски. Подробни съображения за това излага в исковата молба и по съществото
на спора. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответника Х.Г.Д.,
ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника си адв. А. Ч., АК Пловдив, признава исковете по основание, но ги
оспорва за по размер, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение се
разминава с принципите на справедливостта. Претендира съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Счита, че твърденията на ищеца относно
причините за нараняването са неверни, единственото му желание било да запази
живота и здравето си от посегателство от страна на ищеца. Съображения в тази
насока излага в отговора си с вх. № *** г. и по съществото на спора. Ангажира
гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че ответника Х.Г.Д. е признат за
виновен в това, че на 04.04.2011 г. в гр. П. е направил опит умишлено да
умъртви ищеца Д.К.Ж., като деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини, което съставлява престъпление по чл. 115 вр. чл.18, ал. 1 от НК, видно от приложената присъда № *** от *** по
н. о. х. д. № *** г., Пловдивски окръжен съд. По нак. дело е изготвена и приложена
и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от 24.09.2010 г., изготвена от
д-р М. Б. старши ординатор при ОСМ при УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД Пловдив.
Видно от цит. дело, в хода на наказателното производство
няма предявен граждански иск от пострадалия Д.К.Ж..
Ищецът е представил по делото епикриза и. з. № 8198/09.04.2010
г. от МБАЛ – АД Пловдив, където е пролежал от 04.04.2010 г. до 09.04.2010 г.
По делото е прието заключението съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Е.Б. /съд. медицина/, което съдът възприема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него, въз
основа на приложената по делото медицинска документация и извършения клиничен
преглед на ищеца от вещото лице, както и от изготвената по приложеното н. о. х. д. № *** г., Пловдивски окръжен
съд, съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни се установява, че на Д.К. са били причинени нараняване на корема
което прониква в коремната кухина, срязване на тънкото черво, кръвоизлив в
корема и развитие на остро възпаление перитонит, причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота. В
резултат на своевременно оказаната лекарска помощ, тази опасност е била
преодоляна, като следоперативния период е протекъл нормално, без усложнения.
Настоящите оплаквания на пострадалия според заключението на вещото лице се
дължат на сраствания, не представляват опасност за чревната проходимост, но
няма да отшумят до края на живота.
По делото е разпитани свидетелите Д. Б. Д. и Я. Т. Ж.,
показанията на която съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, но при хипотезата на чл. 172 от
ГПК, предвид възможната нейна заинтересованост, тъй като тя е съпруга
на пострадалия. От показанията на свидетелите се установява, че непосредствено след
инцидента ищецът е бил в тежко състояние. Изпитвал страх, оплаквал се от умора.
Не можел да се занимава, както преди със земеделие и да върши каквата и да било
работа свързана с физическо усилие. Не можел да спи, по цели вечери изкарвал
седнал в канапе, тъй като не можел да лежи, поради наличието на болки от
операцията на корема.
Разпитания
свидетел К.Г.В., в показанията си описва поведението на ищеца и ответника,
непосредствено след инцидента, поради което неговите показания са правно
ирелевантни за случая и няма да бъдат обсъждани от настоящия състав.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна и е процесуално допустим,
а по същество частично основателен.
Съгласно чл. 300 от
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От приложената Присъда № *** от 31.01.2010 г., постановена по н. о. х.
д. № *** г., от Окръжен съд Пловдив, влязла в сила, се установяват три от
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД - налице е деяние
/действие/, изразяващо се в причинени на ищеца на 04.04.2010 г. травми – нараняване проникващо в коремната кухина и срязване на
тънкото черво, причинили разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
От
заключенията на изслушаните две съдебно-медицински експертизи се установява, че
състоянието на пострадалия е стабилизирано, като понастоящем не е налице
разстройство на здравето, временно опасно за живота, но въпреки това за него ще
бъдат налице негативни последици до края на живота му, поради наличието на
сраствания в коремната кухина, обичайни при такива операции, което е в пряка
причинна връзка с деянието на ответника, поради което следва да бъдат
репарирани.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени
вреди в резултат на деликта, изразяващи се в силни болки, безсъние, наложен
ограничителен режим по отношение на бита, както и болки, страдания и неудобства
и за продължителен период за вбъдеще, съдът намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства същите се доказват изцяло.
Съдът, след като прецени характера на увреждането,
степента и продължителността на причинените морални и физически страдания и
техния интензитет, възрастта на пострадалия и неблагоприятната прогноза и
съобразявайки се с разпоредбите на чл. 51, ал. 1
и чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че
вредите следва да се оценяват към момента на настъпването им, а не към момента
на решаване на спора, намира, че сумата 8 000 лв., би обезщетила ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. Тъй като е предявен иск до размера на
12 000 лв, за размера над 8 000 лв, същия се явява недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
С оглед направеното от ответника възражение за
съпричиняване, при разглеждане на гражданските последици от деянието, съдът
трябва да изследва наличието на съпричиняване от страна на
увредения.
Съдът намира възражението за недоказано, доколкото
безспорно, с поведението си ищеца не се
е поставил в ситуацията при която е получил телесните увреждания. Доказателства
в подкрепа на твърденията ответника не е представил, тъй като ръзпитания
свидетел К.В., в показанията си твърди, че е пристигнал на мястото на инцидента
след приключването му и не е чул по каквъ повод е възникнал той. Тези показания
съдът цени, тъй като са плод на преки впечатления и кореспондират на останалите
събрани доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че справедлив
еквивалент на обезщетението по см. на чл.52 ЗЗД е заплащането на
обезщетение в пълен размер, съобразно уважената част от иска.
Ответника следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от него
разноски за един адвокат /уговорено възнаграждение от 2000 лв./, съразмерно с
уважената част от иска, или 1 333 лв., както и да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, да заплати по
бюджетната сметка на ВСС общо сумата 420 лв., от които 320 лв. - държавна такса
и 100 лв. - разноски за експертиза, съобразно уважената част от иска.
Предвид гореизложеното, Първомайският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Х.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Д.К.Ж., ЕГН **********,***, сумата 8 000
лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените от него
неимуществени вреди, като до пълния предявен размер от 12 000 лв., отхвърля иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Г.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на Д.К.Ж.,
ЕГН **********,***, сумата 1 333 лв. /хиляда триста тридесет и три лева/,
представляваща направените от ищеца разноски – възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Х.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд Първомай сумата от 420
лв. /четиристотин и двадесет лева/, от които 320 лв. - държавна такса и 100 лв.
- разноски за експертиза, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
- гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
МЗ / НК