РЕШЕНИЕ

№ 122

град Първомай, 20.12.2012 година

Районен съд - Първомай, втори съдебен състав в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

Съдия докладчик

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря Атанаска гаджева разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 82 по описа на Съда за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид:

Обективно пасивно и субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

Ищците М.Ж.М. с ЕГН ********** и З.Ж.Б. с ЕГН ********** ***, твърдят, че на основание съдебна спогодба, при равни дялове са съсобственици на самостоятелен обект на собственост - недвижим имот: таван на жилищна сграда, находяща се в град *, улица „*” № *, построена в УПИ *, при съседи: имоти с идентификатори *.

Евентуално твърдят, че по силата на приращение са съсобственици на таванското помещение, описано по-горе, представляващо самостоятелен обект на собственост, тъй като е построен самостоятелен обект без съответно разрешение за строеж – мансарден етаж на тавана на сградата върху земя, тяхна собственост. Твърдят, че са съсобственици на дворното място при квоти 2/9 идеални части от съсобствеността за всеки от ищците, заедно с третото лице помагач М.З., на основание реституция, наследство и съдебна делба, като в съдебното решение по допускане на делбата са установени със сила на пресъдено нещо и идеалните дяловете в съсобствеността.

Твърдят още, че ответниците владеят описания имот без основание.

Молят да бъде установено правото им на собственост върху описания таван на жилищната сграда, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху него, евентуално, ако бъде отхвърлен този иск, да бъде установено, че като собственици на дворното място са собственици и на построеното върху него без надлежно отстъпено право на строеж и да им бъде предадено владението върху собствените им по 2/9 идеални части от съсобствеността.

Ответниците А.Х.А. с ЕГН **********, С.Й.А. с ЕГН ********** и Й.А.А. с ЕГН ********** ***, не признават иска. Твърдят, че са собственици на тавана на жилищната сграда като сервизно помещение на закупения от първите двама втори жилищен етаж на жилищната сграда - тяхна лична собственост, придобита на основание покупко-продажба.

Оспорват правото на собственост на ищците върху земята под жилищната сграда – излагат твърдения за материалната незаконосъобразност на акта, с който на наследодателя на страните е реституиран парцелът, в който е построена жилищната сграда, тъй като не е налице идентичност на отчуждения и в последствие реституиран парцел.

Евентуално правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност над 10 години – от май 1987 година до настоящия момент, - поради което твърдят своя собственост на тавана на жилищната сграда на основание чл. 79 от Закона за собствеността.

Молят исковете да бъдат отхвърлени.

Конституираното на страната на ищците трето лице помагач М.С.З. с ЕГН ********** ***, не взема становище.

След като прецени събраните доказателства с оглед на становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно Протокол за съдебна спогодба по гражданско дело № 217 / 1979 година по описа на Районен съд - *, Ж.М.З., наследодател на ищците М.Ж.М. и З.Ж.Б., приема в свой дял 1/3 идеални части от дворно място с площ от 341 кв. м (УПИ * по плана на град *, улица „*” № * - бивша улица „*” № *) и реално първия етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, построена в гореописаното дворно място, заедно с гараж и складово помещение, построено в югозападната част на дворното място, а ищците М.Ж.М. и З.Ж.Б. приемат в общ дял при равни квоти 2/3 идеални части от същото дворно място и реално втория етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, построена в гореописаното дворно място, заедно с целия таван и лятна кухня.

Със Заповед № СД - 680 от 09.12.1981 година на Общински народен съвет - * от ищците и наследодателя им са отчуждени дворното място с подобренията, гаражът и вторият етаж от жилищната сграда и подобренията заедно с 1/2 идеална част от стълбището на I етаж. Съставен е Акт № * / 15.05.1984 година за държавна собственост на недвижим имот за втори етаж от сградата, състоящ се от три стаи, кухня, салон и сервизни помещения.

По силата на Заповед № 1448 / 26.04.1988 година на Общински народен съвет – * и Договор от 13.05.1988 година за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти ответникът А.Х.А. придобива втория етаж от жилищната сграда и 1/2 идеална част от стълбището на първия етаж.

Със Заповед № 3439 от 28.12.1992 година на Кмета на Община * на наследодателя на ищците Ж.М.З. е възстановена собствеността върху 1/3 идеална част от дворното място.

Съгласно Решение от 28.05.1994 година по гражданско дело № 1235 / 1994 година на Районен съд – * на наследодателя на ищците Ж.М.З. е поставено в дял дворно място, цялото от 341 кв. м, находящо находящ се в град *, улица „*” № *, съставляващо парцел II - 1274, в кв. 108 по плана на града.

Със Заповед № * / 12.12.1995 година на Министъра на финансите е отписан от актовите книги за държавните имоти и предаден на правоимащите недвижимият имот, находящ се в град *, улица „*” № *, представляващ 2/3 идеални части от парцел II - * по плана на града с обща площ 341 кв. м, одържавен с Акт № * / 06.09.1982 година на Общински народен съвет - *.

С Решение от 29.06.1998 година по гражданско дело № 1653 / 1997 година на Районен съд – *, е прието за установено, че ищците и третото лице помагач (преживяла съпруга на общия наследодател, починал на 11.12.1996 година) са наследниците на Ж.М.З. и е допусната делба: на дворното място при квоти - 5/9 идеални части за М.С.З. и по 2/9 идеални части за М.Ж.М. и З.Ж.Б.; на първия етаж от къщата при квоти - по 1/3 идеална част за всеки един тримата; на гаража при квоти – по 1/6 идеална част за ищците и 4/6 идеални части за третото лице помагач.

На 30.06.2005 година с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * на нотариус рег. № * с район на действие Районен съд - * ответниците А. и С. А. даряват на сина си Й.А.А. 1/2 идеална част от целия втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * в квартал * по плана на град *, със застроена площ от 102,60 кв.м, състоящ се от две спални, кухня, трапезария, баня-тоалетна, антре, тераса и стълбищна клетка, заедно с таванското помещение със застроена площ от 102,60 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от стълбището на първия етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, като си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота.

По настоящото дело е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че ответниците владеят тавана на жилищна сграда, находяща се в град *, улица „*” № *, построена в УПИ ІІ – * по плана на града, с площ от 341 кв. м, идентичен с поземлен имот с идентификатор *, при съседи: имоти с идентификатори *.

От разпитите на свидетелите И.В.И. и С.Т.Р. се установява, че жилищната сграда в град * на улица „*” № *, построена в УПИ ІІ – * по плана на града, е двуетажна със самостоятелен вход към втория етаж, от който по стълби се стига до площадка с две врати – едната за апартамента на ответниците, а другата – за таванското помещение, ползвано от ответниците за склад, достъпът до който се осъществява по стълби.

По делото е назначена и приета съдебна строително-техническа експертиза от чието заключение е видно наличие на одобрен проект за ремонт на покривна конструкция на съществуваща жилищна сграда, а е осъществена реконструкция. Съгласно проекта е изпълнена промяна на покрива - обща част на сградата - с изграждане на изцяло нов покрив с промяна на наклона на покривните плоскости, конфигурацията (стереометрията) на покрива и височината на подпокривното пространство и е създадено т.нар. мансардно пространство. Променено е предназначението на подпокривното пространство – преди реконструкцията се е ползвало за ревизия на покрива и за топлоизолация на помещенията под него и евентуално за склад, като в одобрения проект са означени склад и три складови помещения, а след реконструкцията подпокривното пространство се използва като жилище и промяната на предназначението не е осъществена по определения от закона ред.

В съдебно заседание вещото лице Б.И. уточнява, че тъй като в § 5 на Допълнителни разпоредби от Закон за устройство на територията няма легална дефиниция, определя подпокривното пространство като мансардно жилище, съгласно проектантската практика и терминология и извършения оглед на място: заради наклонените стени, които са част от покривната конструкция, определя пространството над последната етажна плоча като мансардно, а заради обстоятелството, че складовите помещения по проект се използват за живеене, счита, че е променено предназначението им и е налице жилище.

Назначена и приета е и техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че при направена проверка в Община * и от приложените по делото документи се установява, че отчужденият със Заповед № СД - * от 09.12.1981 година недвижим имот с пл. № * кв. 108б * по плана на града, с административен адрес: град *, улица „*” № *, е идентичен с възстановения със Заповед № * от 28.12.1992 година на наследодателя на ищците недвижим имот с площ 341 кв.м, УПИ ІІ – * по подробния устройствен план за регулация, видно скица № * / 28.06.2010 година.

Мероприятието, за което е отчужден процесният имот – комплексно жилищно строителство – е започнало, но не е реализирано напълно.

Ищците М.Ж.М. и З.Ж.Б. не са върнали обезщетенията, които са получили при отчуждаване на дворното място.

Същите не са предявили искане за реституция. Искане за реституция със Заявление-декларация вх. № * от 18.08.1992 година е направил само Ж.М.З..

След уравнение на дяловете на Община * със сумата от 44320 лева, съгласно Решение от 28.05.1994 година на Районен съд – * по гражданско дело № 1235 / 1994 година, наследодателят Ж.М.З. придобива цялото дворно място от 341 кв. м, находящо се в град *, улица „*” № *, съставляващо парцел ІІ – * по плана на града.

При така установената фактическа обстановка въз основа на приобщената по надлежния процесуален ред доказателствена съвкупност настоящата инстанция намира, че предявените искове по чл. 108 от Закона за собствеността следва бъдат оставени без уважение.

По първия иск собствеността се претендира на основание делбата от 05.02.1979 година (Протокол за съдебна спогодба по гражданско дело № 217 / 1979 година на Районен съд - *), съгласно която в общ дял на ищците при равни квоти е предоставен целият таван. Но делбената спогодба няма правно действие в тази част, поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от Закона за собствеността, съгласно чийто текст при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са (…) и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване (ал. 1) и общите части на сградата не могат да се делят (ал. 3). Съгласно Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 година по ГД № 11 / 1983 година на ОСГК подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част от сградата (т. 1) и не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му (т. 4).

Спогодбата е договор, поради което по отношение на нея са приложими правилата за нищожност на договорите по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. По силата на самата спогодба от 1979 година сградата възниква в режим на етажна собственост и към онзи момент таванът представлява неизползваемо подпокривно пространство, служещо за ревизия на покрива и за топлоизолация на помещенията под него, т.е. към 1979 година подпокривното пространство не съществува като самостоятелен обект в сградата, за да се поставя в индивидуален дял и по линия на делбената спогодба ищците не могат да се легитимират като собственици на тавана, независимо от това какво е отчуждено и какво - реституирано след това.

Нещо повече – самите ищци твърдят, че таванът е обща част на сградата, но не извеждат от това придобивно основание - че са собственици на съответна идеална част от тавана на основание на съответната притежавана от тях собственост на първия етаж.

По втория иск, предявен при условия на евентуалност, собствеността се претендира на основание приращение по чл. 92 от Закона за собствеността, съгласно чийто текст Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Но за да е основателен този иск, трябва да има извършено надстрояване, т.е. на мястото на тавана да е възникнал нов обект. От приетата съдебна строително-техническа експертиза се установява, че таванът след промените на покрива е пригоден за живеене – има „дневна с място за хранене и кът за четене, разговори и гледане на телевизия, спалня, в която се влиза от дневната, санитарен възел срещу дневната, и стая, в която се влиза от коридора (вероятно втора спалня, в която в момента на огледа са складирани различни вещи)”, но според настоящия състав таванът не е жилище по смисъла на чл. 108 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като не са предвидени задължителните за жилището помещения за подготовка на храна - кухни, кухни-трапезарии, кухненски бокс (буква А на т. 2, ал. 2) - следователно по смисъла на посочената по-горе т. 1 от Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 година и след промените от ответниците таванът остава обща част на сградата.

Отчита се обстоятелството, че съгласно строително-техническата експертиза е осъществена рекострукция на покрива и е създадено използваемо подпокривно пространство, но тогава, дори да се пренебрегне фактът, че е достъпно от двураменна стълба и че за да се стигне до него, трябва да се премине през отделен вход, водещ по стълби единствено до апартамента на ответниците и вратата към покрива, същото се явява обща част на сградата по предназначение по смисъла на т. 2 от Тълкувателното решение от 1983 година.

По изложеното ищците не са собственици на целия таван, а притежават от него толкова идеални част, колкото притежават от идеалните части на цялата сграда, но такова придобивно основание, т.е. по силата на придобиване на първия етаж от сградата, не се твърди от тях, а фактът, че са собственици на земята не поражда за тях права върху тавана като обща част на сградата - правата върху общите части от сградата произтичат от придобиването на самостоятелен обект в сградата.

С оглед на горното Съдът намира, че исковете са неоснователни на основанията, на които са заявени - от обективна страна ищците трябва да притежават идеална част, равна на частта от всичките им общи части в качеството им на собственици на първия етаж, но иск с такова основание за право на собственост не е предявен.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците внесените от тях разноски в размер на 400 лева за техническа експертиза.

Воден от горното, Съдът

Отхвърля предявените от М.Ж.М. с ЕГН ********** и З.Ж.Б. с ЕГН ********** ***, срещу А.Х.А. с ЕГН **********, С.Й.А. с ЕГН ********** и Й.А.А. с ЕГН ********** ***, обективно пасивно и субективно съединени искове при условията на евентуалност по чл. 108 от Закона за собствеността, съгласно които:

· на основание съдебна делба от 05.02.1979 година (Протокол за съдебна спогодба по гражданско дело № 217 / 1979 година на Районен съд - *) да бъдат признати за собственици на недвижим имот - таван на жилищна сграда, находяща се в град *, улица „*” № *, построена в УПИ *, при съседи: имоти с идентификатори * - и да им се предаде владението на имота;

· евентуално на основание собственост на дворното място да бъде призната собствеността им и на построения върху него без надлежно отстъпено право на строеж недвижим имот - таван на жилищна сграда, находяща се в град *, улица „*” № *, построена в УПИ *, при съседи: имоти с идентификатори * - и да им бъде предадено владението върху собствените им по 2/9 идеални части от съсобствеността.

Осъжда ищците М.Ж.М. с ЕГН ********** и З.Ж.Б. с ЕГН ********** ***, да заплатят на ответниците А.Х.А. с ЕГН **********, С.Й.А. с ЕГН ********** и Й.А.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 400 (четиристотин) лева - разноски за техническа експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 14-дневен срок от връчването на страните.

Съдия докладчик:

(п)

СЗ / АГ