Р Е Ш Е Н И Е

Номер 109 26.10.2012 година Град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори октомври Година 2012

в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

Секретар: Таня Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов гражданско дело № 124 по описа за 2004 година, установи:

Производството по делото е по реда на чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/.

Община Първомай, представлявана от Кмета на Общината, е предявила против ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ” – гр. Първомай /сега ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ”– гр.Първомай, съгласно §80, т. 2 и §81 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, обн., ДВ, бр. 43/29.04.2008г./., иск с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на същите правото на ищеца, да възстанови собствеността си върху гора с площ от 1782/2375 идеални части от гора, цялата с площ от 2 375 дка, находяща се в землището на с.***, местност “Чакърджийска гора, граници, описани в предположителните очертания на имота под точки от едно до петдесет, съгласно прижената скица.

Общинска служба “Земеделие” – гр.Първомай, оспорва иска като неоснователен и недопустим. Подробни съображения излага в писмена защита.

Първомайският районен съд /ПРС/, след като се запозна с доводите на ищеца и прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл. 188 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ /отм./ във връзка с §2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, намери за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е правоприемник на Царскоселската Община, понастоящем Кметство с.***. В съдебно заседание навежда доводи за придобиване на процесната гора по възмезден начин от държавата. Имотът не е заявяван за възстановяване пред ответните общински служби по реда и в срока по чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, съгласно дадените указания на виззивната инстанция, а разгледан по същество – за неоснователен, по следните съображения:

Искът е допустим, тъй като ищецът притежава активна процесуална легитимация за предявянето му като наследник на претендирания собственик на имота, последният не е заявяван в срока и по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, а КРС е териториално и материално компетентен за разглеждането му по смисъла на чл. 79, ал. 1 и чл. 83, изр. 1 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

За основателността на иска следва да се установи, че преди включването на имота в държавния горски фонд /т. нар. одържавяване/ въз основа на някой от нормативните актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, същият е бил собствен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от закона на правоприемника на ищеца.

Както бе посочено по-горе, ищецът е правоприемник на Царско селска община, понастоящем Кметство с.***.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 13, ал. 3, изр. 1 и 3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК, като не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост: писмени декларации на заявителите, свидетелски показания и протоколи за определяне “предмета на горското стопанство”, издадени въз основа на чл. 22 от Закона за горите /ЗГ/ от 1922г. и чл. 20 от ЗГ от 1925г.

За установяване правото на собственост на наследодателя си върху процесния имот ищецът не сочи преки доказателства. Представените от него доказателства не са от изброените изчерпателно, съгласно императивните разпоредби на чл. 13, ал. 3, изр. 1 и 3 от ЗВСГЗГФ, годни да докажат правото на собственост на неговия праводател.

Приетите по делото писмени доказателства не установяват твърдението на ищеца, че праводателя му е придобил правото на собственост върху процесната гора от собственика и в лицето на държавата.

Показанията на допуснатите до разпит свидетели следва да се кредитират единствено във връзка с границите на гората, но не и във връзка с правото на собственост по отношение на същата. Както бе посочено по-горе, съгласно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 3, изр. 3 от ЗВСГЗГФ свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост.

Липсата на доказателства от кръга на изброените в чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, установяващи притежаваното право на собственост на наследодателя на ищеца по отношение на процесната гора, обуславя извод за неоснователност на предявения иск.

Воден от гореизложеното, Първомайският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Община Първомай, гр.*** обл.Пловдив, ул. *** представлявана от Кмета А.А.П. против Общинска служба по земеделие гр.Първомай, иск с правно основание чл.13, ал.2, от ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ответника правото на ищеца, да възстанови собствеността си върху гора с площ от 1782/2375 идеални части от гора, цялата с площ от 2 375 дка, находяща се в землището на с.***, местност “***, граници, описани в предположителните очертания на имота под точки от едно до петдесет, съгласно прижената скица.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

МЗ/ВК