МОТИВИ ПО НОХД № 141/11 г. ПО ОПИСА НА РС – Първомай
03.10.2011год.
С Обвинителен акт на РП-Първомай подсъдимия А.Г.Д. -
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, неосъждан, не работи е предаден на съд, за това,че на *** година, в с.И. е отнел чужди движими вещи сумата от 1300
лева от владението на И.Х. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Първомай
поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при приложение на чл.58а от
НК, а именно „Лишаване от свобода” около минимума за съответното престъпление след
редукция с 1/3.
Защитата на подсъдимия – адвокат Д. пледира на подзащитния
му да бъде наложено наказание в размер към предвидения в закона минимум
„Лишаване от свобода”, което да бъде редуцирано с 1/3.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, както и да не се провеждат разпити на свидетелите.
Изразява съгласие да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертното заключение в досъдебното производство при постановяване на
присъдата. Признава се за виновен . Съжалява за извършеното. Моли, съда за
минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
На *** г., през деня, обвиняемият А.Д.Г.
решил да отиде до дома на пострадалия – св. И.Х.А. ***, с намерение да открадне
нещо. Предварително знаел, тъй като по-рано на същия ден бил ходил до къщата на
св. И.А. и бил разбрал от св. М. Н. Д., с която последният живеел, че ще
пътуват за гр. П. Отишъл до къщата, пътната врата била заключена, но
обвиняемият прескочил оградата и влязъл в двора. Входните врати на къщата били
отключени и той влязъл в къщата. Огледал и в една от стаите, в джоба на едно
яке, намерил пари – сумата от 1300 лева. Взел парите и по обратния път, излязъл
от къщата и се прибрал в дома си, като впоследствие ги похарчил.
Вечерта на същия ден, св. И.А. ***,
но не забелязал нищо „нередно” в дома си. Чак на следващия ден, потърсил парите
(посочената по-горе сума), които бил оставил в джоба на якето си предния ден и
не ги намерил. Обадил се на св. М. Д., която била в гр. П. и я попитал дали не
ги е пипала, но последната отговорила, че не е. Тогава св. И.А. тръгнал към
центъра на селото и там в едно заведение видял обв. А.Г. „да пие”. Тъй като
знаел, че обвиняемият бил безработен и не разполагал със средства, направило му
впечатление и пред следващите дни „разпитал из заведенията и магазините” в
селото, при което разбрал, че обвиняемият разполагал с много пари, за
„произхода”, на които давал противоречиви обяснения. По-късно го срещнал и
двамата отишли до Кмета на с. И. – св. Д. И. Н., с когото пострадалият споделил
съмненията си, а именно - че кражбата на парите от дома му е извършена от обв. А.Г..
Кметът го посъветвал да подаде жалба в Полицията, което пострадалият сторил и
след извършена предварителна проверка е било образувано настоящото наказателно
производство.
Стойността на имуществото, предмет на
престъплението, извършено от обвиняемия 1300,00 (хиляда и триста) лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви
доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
От събраните в хода на разследването доказателства се
установява, че на 10.12.2010 година подсъдимият осъществил намисленото
престъпление. За целта проникнал през отворената врата в жилището на
пострадалия, видял на закачалката оставеното му яке и след като проверил по
джобовете му за наличието на пари, намерил отнетата сума. След като са
установил своята власт върху вещите е напуснал местопрестъплението с намерение
противозаконно да ги присвои, което се установява от последващите му действия
по разпореждане с вещите като със свои. С оглед изложеното подсъдимия е
действал от субективна страна при пряк умисъл за отнемане на чужда движима вещ,
и специална цел за своене на вещта – предмет на престъплението, която цел в
случая е била потребяване на придобитата
сума пари за лични
нужди.
Предвид конкретно извършеното деяние, с оглед на
средства и начин на извършване, конкретни условия на време, място и обстановка
на извършване, размера на отнетото имущество и настъпилите обществено опасни
последици не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от
НК.
По описаният начин, на 10.12.2010 г., в с. И., обл. П.,
е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 1300,00 лева, от владението на И.Х.А.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с което от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода”, степента на обществената опасност
на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36
НК.
В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства направените пълни самопризнания, самокритичното
отношение към извършеното, оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство.
Съдът отчете като оттегчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подсъдимия, факта, че същия не е възстановил
отнетите вещи.
При съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е
съразмерно тежко. Ето защо, прие, че следва да определи наказание на двамата
подсъдими при условията на чл.58а, вр. чл.54 от НК.
Съдът счете, че и на подсъдимия следва да
наложи наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от девет месеца. Предвид императивното
изискване на чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл.58 а НК, съдът намали така определеното
наказание с една трета и наложи наказание на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като отложи изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от три години.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и условията за извършване на конкретното
престъпление са ниската обща и правна култура, стремежът към набавяне на
средства по престъпен начин.
Водим от горните мотиви, постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
МЗ / НК