по НОХД № 131 / 2011 година

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимите:

Ø С.Д.А. за това, че на неустановена дата за времето от 10.12.2010 година до 14.12.2010 година в село И., област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, повторно и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.М. *** е отнел чужди движими вещи - 90 метра п-образен винкел с размери 140 мм / 50 мм на обща стойност 420,00 лева от владението на Община Първомай, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК;

Ø Д.М.М. за това, че на неустановена дата за времето от 10.12.2010 година до 14.12.2010 година в село И., област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай със С. *** е отнел чужди движими вещи - 90 метра п-образен винкел с размери 140 мм / 50 мм на обща стойност 420,00 лева от владението на Община Първомай, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите на подсъдимите обвинения и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същите да са извършили престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Предлага извършеното от всеки от двамата подсъдими да се преценява при смекчаващи отговорността обстоятелства като чистото им съдебно минало, самопризнанията им и оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, младежката им възраст. Изразява становище на подсъдимия С.А. да бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален на предвидения по закон размер, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК също с минимален изпитателен срок, като възпитателните грижи спрямо подсъдимия през изпитателни срок да се възложат на съответния полицейски инспектор по местоживеенето му. По отношение на подсъдимия Д.М. предлага след редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за непълнолетните извършители да бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален на предвидения по закон размер, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК също с минимален изпитателен срок, като на основание чл. 67, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК да бъде уведомена Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – Първомай, която да организира полагането на възпитателните грижи спрямо подсъдимия през изпитателни срок.

Моли Съдът да осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.

Адвокат С.К., служебен защитник на подсъдимия С.Д.А., моли при определяне на наказанието в минимален размер да се има предвид самопризнанието и оказаното съдействие от подзащитния й на досъдебното и в съдебното производство, както и ниската му правна култура и възрастта му.

Подсъдимият С.Д.А. признава вината си, изразява съжаление за стореното, дава обяснения, че извършването на процесното деяние е продиктувано от нужда, моли за по-малко наказание.

Подсъдимият Д.М.М., нередовно призован, не се явява, за да упражни лично правото си на защита. За него производството по делото е по реда на чл. 269, ал. 3, точки 1 и 2 от НПК.

Служебният му защитник адвокат С.Я.Я. моли при постановяване на присъдата на подзащитния му да бъде проявено изключително снизхождение, тъй като извършеното от него деяние, попадащо под ударите на закона, е хуманен акт – Д.М. краде, принуден от обстоятелството, че майка му е на смъртно легло. Моли за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.Д.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен 6 клас), неработещ, с постоянен адрес: ***, живущ ***.

Същият до момента е осъждан с Присъда № 23 / 17.05.2007 година по НОХД № 56 / 2007 година, влязла в сила на 04.06.2007 година, на обществено порицание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 3 от НК, извършено в края на месец декември 2006 година, но на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК С.А. е реабилитиран по право.

Подсъдимият Д.М.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, неработещ и неучещ, с последен известен адрес: ***.

Подсъдимите са братовчеди – бащата на С.А. и майката на Д.М. са брат и сестра. Когато подсъдимият А. се връща от Франция, през месец декември 2010 година живее в село И., област Пловдив, в една къща с подсъдимия М., по-малките му братя и сестри и с майка им, която е тежко болна от рак. На М. му трябват пари, за да й купи лекарства. Затова решава да открадне винкел от навеса на сградата на бившия керамичен цех в селото (собственост на Община Първомай), която от доста време не се използва, а с парите от продаденото като скрап да набави средства за лекарства и за храна за семейството.

На неустановена дата за времето между 10 и 14 декември 2010 година подсъдимият Д.М. отива до сградата и от метален навес с чук събаря метални п-образни винкели. Преценя, че железата са много тежки, отива до дома си и споделя за стореното с братовчед си, подсъдимия С.Д.А., и го моли за помощ при пренасянето.

Подсъдимият С.А. се съгласява и двамата пренасят до двора на дома си метала – общо 90 метра п-образен винкел с размери 140 мм Х 50 мм. Тъй като прътовете са дълги, подсъдимият М. взема от свой познат в селото – свидетелят С.М.С. – ъглошлайф и с братовчед си нарязват железата на парчета около метър.

Когато подсъдимият М. отива да си върне ъглошлайфа, който е ползвал около час, моли свидетеля С.С. да го закара до Асеновград.

Към 14 - 15 часа свидетелят С. отива с беемвето си с ДК № * до дома на Д.М. ***, а там двамата братовчеди натоварват нарязаното желязо, което по-късно продават в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в Асеновград. Плащат на шофьора направените разходи, поделят си останалите пари и от Асеновград купуват лекарства за майката на подсъдимия М. и храна за братята и сестрите му, след което се прибират в село И..

На 14.12.2010 година свидетелят Д.И.Н., кмет на селото, минава да провери докъде е стигнала работата по ремонт на електричеството в квартал на селото и там научава, че преди два-три дни се е чувал шум от къртене на железа в керамичния цех. Когато отива в цеха, установява липсата на 9 парчета п-образен винкел и сигнализира органите на реда.

В хода на разследването извършителите са разкрити и подсъдимите С.А. и Д.М. признават извършената кражба.

От заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи към датата на извършеното от двамата подсъдими деяние възлиза общо в размер на 420,00 лева (четиристотин и двадесет лева).

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия С.А., на подсъдимия Д.М., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК (л. 18 от дознанието), от показанията на свидетеля С.М.С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК (л. 22 от дознанието), частично от показанията на свидетеля Д.И.Н., и от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Писмо № Р – 99 / 07 / 08.08.2011 година на Районна прокуратура – Първомай (л. 24 от делото), Писмо рег. № А 2933 / 14.09.2011 година от сектор „Оперативен Анализ” при Областна дирекция на МВР – Пловдив със справка (л. 25 – л. 26 от делото), справки за съдимост (л. 28 – л. 29 от делото), Писмо рег. № ИЯ/П - 3133 / 28.10.2011 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай (л. 40 от делото), Справка по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 година (л. 54 от делото), Справка характеристика от инспектор „Детска педагогическа стая” (л. 38 от дознанието), Характеристична справка (л. 39 от дознанието).

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.И.Н. в частта, в която същият обяснява, че размерът на един от инкриминираните винкели е 30 на 15 сантиметра, което се опровергава от назначената в съдебно заседание нова стоково-оценъчна експертиза, извършена след оглед на мястото на престъплението, конкретизираща размера на желязото.

В останалата част Съдът приема гласните доказателства като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Настоящата инстанция приема като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал заключенията по стоково-оценъчните експертизи (л. 31 от дознанието и л. 52 от делото).

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си всеки от подсъдимите е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението кражба със съответните квалифициращи белези, а именно:

Ø подсъдимият С.Д.А. – чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата за времето от 10.12.2010 година до 14.12.2010 година в село И., община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай повторно, в съучастие като извършител с Д.М. ***, отнема чужди движими вещи – 90 метра п-образен винкел с размери 140 мм / 50 мм на обща стойност 420 лева от владението на Община Първомай без съгласие на ръководството с намерението противозаконно да ги присвои;

Ø подсъдимият Д.М.М. - чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата за времето от 10.12.2010 година до 14.12.2010 година в село И., община Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С. ***, отнема чужди движими вещи – 90 метра п-образен винкел с размери 140 мм / 50 мм на обща стойност 420 лева от владението на Община Първомай без съгласие на ръководството с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна. С действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, защото с присвоително намерение и съвместно с другия отнема посочените движими вещи от владението на ощетеното юридическо лице без съгласие на ръководството, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт. Същевременно при извършване на деянието всеки от тях активно участва в промяна на фактическото владение върху отнетите вещи, т.е. съучастническият му принос се квалифицира като извършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

Особеност от обективна страна е, че за подсъдимия С.Д.А. кражбата е извършена при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като от изтърпяване на наказанието по НОХД № 56 / 2007 година не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, касае същото по вид престъпление - кражба, за каквото деяние този подсъдим е подведен под отговорност и по настоящото дело и поради сравнително високата стойност на противозаконно отнетото от него в размер на 420,00 лева деянието му не може да се определи като маловажен случай съгласно чл. 93, т. 9 от НК.

Съдът не намира кражбата да е извършена при предварителен сговор по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като не се установява преди започване на престъпната дейност между подсъдимите да е постигнато предварително съгласие с обсъждане в спокойна обстановка на ролята на всеки от тях при изпълнение на деянието. За това двамата на основание чл. 304 от НПК следва да бъдат признати за невинни да са извършили престъплението при предварителен сговор в немаловажен случай и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение в тази му част.

От субективна страна. Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с общност на умисъла и с целени и настъпили обществено опасни последици. Всеки от тях съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици, като знае, че и другият с него действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат, като подсъдимият Д.М. разбира свойството и значението на деянието и може да ръководи постъпките си.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимите С.А. и Д.М. деяние, за да определи наказанието на всеки от тях, предвид целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

И за двамата подсъдими са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – реализирането на престъпното деяние е продиктувано от необходимост от пари за закупуване на лекарства за болната майка на Д.М., която скоро след това почива, както и за осигуряване на прехрана на по-малките му братя и сестри. Освен това подсъдимите са с чисто съдебно минало (С.А. е реабилитиран по право), признават вината си, съдействат за разкриване на обективната истина, материалното им положение не е добро, и двамата са в млада възраст, като Д.М. е и непълнолетен към инкриминираната дата.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било

· на подсъдимия С.Д.А. да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години, а на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия да бъде възложено полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане;

· за извършеното от подсъдимия Д.М.М. престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, след прилагане на редукцията за непълнолетните по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б, предложение второ във връзка с чл. 2, ал. 1 от НК да му се наложи наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата от съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия Д.М. ***.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на деянието и на виновните, на семейното им и на имотното им състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същите.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК всеки от подсъдимите С.А. и Д.М. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 70 (седемдесет) лева за деловодни разноски, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ