МОТИВИ към присъда от 22.11.2011 год. по нохд № 125/2011 год. по описа на РС Първомай

 

На подсъдимата Е.И.И. е повдигнато обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че през периода месец юли 2010 г. до 20.07.2011 г. включително в гр. Първомай, обл. Пловдив, след като е осъдена (с решение № 88 / 17.11.2009 г. по гр. дело № 215 / 2009 г. на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 01.12.2009 г.), да издържа свой низходящ – К.З.Д. ***, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – тринадесет месечни вноски, в размер на по 75,00 лева месечно, в общ размер на 975,00 лева.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от самопризнанието на подсъдимя, подкрепено от събраните доказателства по делото, извършеното от подсъдимия, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Становището на прокуратурата е на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 183, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК – пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител в размер около минимума на предвиденото в посочения текст от НК.

Адвокат М., защитник на подсъдимия, счита, че становището на обвинението е обосновано, като с оглед направените самопризнания на подсъдимата и реда по който се разглежда производството, следва определеното наказание да бъде около минимума на предвиденото в НК.

Подсъдимата Е.И. заяви в съдебно заседание че изцяло и напълно признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признава се за виновна по така повдигнатото и обвинение. Твърди, че липсата на работа е причина за незаплащане на издръжката, а по отношение на наказанието предоставя на съда.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

Подсъдимата Е.И.И. е майка на детето К.З.Д., роден на *** г., по време на фактическото си съжителство със З.К.Д., баща на детето.

С решение № 9 от 12.03.2004 г. по гр. дело № 170/2003 г. на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 06.04.2004 г., родителските права над малолетното дете К.З.Д. били предоставени на бащата – свидетеля З.Д., а майката – подсъдимата Е.И. била осъдена да заплаща на последния, като баща и законен представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 40,00 лева считано от 03.12.2002 г.

С решение № 88 от 17.11.2009 г. по гр. дело № 215/2009 г. на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 01.12.2009 г. размера на издръжката определен по гражданско дело № 170/2003 г. на Районен съд – Първомай е бил изменен от 40,00 лева на 75,00 лева месечно.

След изменението размера на издръжката по гр. дело № 215/2009 г. на Районен съд – Първомай подсъдимата заплащала редовно до месец юни 2010 г. дължимите месечни вноски. От месец юли 2010 г. включително, до 20.07.2011 г., когато Е.И. е била привлечена към наказателна отговорност за престъплението, предмет на делото, подсъдимата не била заплатила на З.Д. като баща и законен представител на малолетното им дете нито една месечна вноска, съгласно съдебното решение, или за периода от месец юли 2010 г. до 20.07.2011 г., 13 месечни вноски по 75,00 лева всяка една в общ размер на 975,00 лева.

През целия инкриминиран период, подсъдимата не била вземала детето при себе си за отглеждане, както и не била давала други парични суми. Не била налична и каквато и да е друга уговорка между подсъдимата и свидетеля З.Д., относно сроковете, начина и т.н. за заплащането на издръжката.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направеното в съдебно следствие самопризнание на подсъдимата, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство свидетелски показания на свидетелите С.Д. и К.Д., както и от приетите писмени доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице неизпълнение на задължение за издръжка на низходящи в размер на повече от две месечни вноски от подсъдимата, след като е била осъдена за това с влязло в сила съдебно решение.

            Подсъдимата е действала с пряк умисъл - съзнавала е обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неблагоприятните му последици и е желаела настъпването им. Знаела е задължението си, съзнавала е затруднението в което е изпаднал свидетелят при отглеждане на детето и въпреки всичко не е изпълнила задължението си.

            Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимата И. е осъществила състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.

            Причина за извършване на деянието е незачитане на правовия ред от подсъдимата и липсата на съзнание за изпълнение на законовите разпоредби.

            Обществената опасност от деянието не е завишена, от деянието не са настъпили други вредни последици, освен затрудненията при отглеждане на детето.

            За личността на подсъдимата се установи, че не е осъждана. Признала се е за виновна както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимата съдът определи наказание пробация с пробационни мерки, както следва задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът прецени вида и размера на наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства – признанията на подсъдимата, чистото съдебно минало. Това наказание съдът намери за по-подходящо от алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода. С оглед събраните по делото данни за личността на дееца и неговата степен на обществена опасност, както и другите обстоятелства, обосноваващи смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, включително обстоятелството, че подсъдимата има значителни финансови затруднения, съдът, изхождайки от разпоредбата на чл. 57 ал.1 НК прие,че най-подходящо по вид за подсъдимия би било това по втората алтернатива на чл. 183 ал. 4 НК. С това наказание съдът счита, че най-пълно се постигат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

            Разноски по делото няма направени, поради което съдът не се произнася по тях.

            Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

 

МЗ/ВК                                                                                    Районен съдия:/п/