по НОХД № 91 / 2011 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия М.Й.П. за това, че на 08.11.2010 година в село Дълбок извор, област Пловдив, отнема чужда движима вещ - 30 метра трифазен кабел на стойност 109,50 лева от владението на В.Б.С., без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 109,50 лева, предявен от В.Б.С. срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, имуществени вреди, а пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от М.П. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител – и двете мерки в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст в НК.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи по начина, по който е предявен.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Гражданският ищец В.Б.С. поддържа иска по начина, по който е предявен.

Защитникът на подсъдимия адвокат Д.Д.К. моли при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, като Съдът вземе предвид искреното съжаление на подзащитния й, оказаното съдействие на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие за разкриване на обективната истина. Намира, че адекватно за постигане на целите по чл. 36 от НК ще бъде наказанието глоба в размер на ½ от минималната, която е определена.

По отношение на предявения граждански иск не изразява становище.

Подсъдимият М.Й.П. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М.Й.П. е роден на *** ***, ЕГН **********, циганин, български гражданин, неженен, без образование (неграмотен), общ работник в животновъдството, живущ ***.

На същия със Споразумение от 24.10.2000 година по НОХД № 54 / 2000 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 24.10.2000 година, влязло в сила на 24.10.2000 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 от НК, извършено на 08.01.2000 година, е определено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 69 и чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години – т.е. М.Й.П. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 и т. 1 от НК и следва да се счита неосъждан.

През 2005 година пострадалият В.Б.С. наема за ползване свинеферма в село Дълбок извор, област Пловдив, собственост на Я.Т., в която със сина си, свидетеля Б.В. С., започват да отглеждат прасета. Тъй като в обекта няма електричество, пострадалият купува 30 метра трифазен кабел за осветление и за електрозахранване на фуражомелка.

През 2010 година, около шест месеца преди извършване на деянието, предмет на делото, свидетелите В.С. и Б. С. преустановяват отглеждането на прасета.

На 08.11.2010 година подсъдимият М.П. отива за гъби в близост до свинефермата, в която е работил известно време. Влиза в района, забелязва кабел, прекаран от вътрешната страна на гредите, решава да го открадне, издърпва го с ръце, навива го на топка и до реката изгаря обвивката му.

На следващият ден (09.11.2010 година) подсъдимият предава медта от кабела в пункт за изкупуване на черни и цветни метали - „Еко метал” ЕООД - Пловдив, намиращ се срещу болницата в град Първомай, област Пловдив. За предаденото количество мед и получената сума от 5,40 лева му е издадена покупко-изплащателна сметка № 52 / 09.11.2010 година, ведно с декларация и разходен касов ордер към нея.

На 17.11.2010 година свидетелят Б. С. отива да нагледа пчелина си в близост до сградите в свинефермата и установява, че кабелът за осветление и електрозахранване на фуражомелката липсва и на 18.11.2010 година подава жалба в РУ „Полиция” - Първомай.

От проведените оперативноиздирвателни мероприятия извършителят М.Й.П. е открит и признава извършеното.

От назначената стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от владението на пострадалия възлиза в размер на 109,50 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 14 от делото), Покупко-изплащателна сметка № 52 / 09.11.2010 година ведно с разходен касов ордер (л. 22 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 27 от дознанието), Характеристична справка (л. 36 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 12, л. 15 – л. 16, л. 25 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 17 – л. 21 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият М.Й.П. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 08.11.2010 година в село Дълбок извор, област Пловдив, отнема чужда движима вещ - 30 метра трифазен кабел на стойност 109,50 лева от владението на В.Б.С., без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема инкриминираната вещ от владението на пострадалия й собственик без съгласието му и прекъсва владението му върху тях и установява своя фактическа власт, като с оглед на незначителността на вредните последици и другите смекчаващи отговорността обстоятелства – ниската стойност на откраднатото, чистото съдебно минало, оказаното съдействие на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие за разкриване на обективната истина - деянието му се квалифицира с признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, и ниската стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период), но те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

Не се взема предвид от настоящата инстанция като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното осъждане на М.П. - видно от справката за съдимост, лицето е реабилитирано за осъждането си по НОХД № 54 / 2000 година.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия М.Й.П. е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК най-подходящо е второто в размер на законовия минимум, а именно пробация, както следва:

Ø задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия М.Й.П. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за пострадалия и че никаква част от претендираната сума не е възстановена. Сумата от 109,50 лева следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да се заплати от подсъдимия изцяло, тъй като покрива размера на виновно причинената на пострадалия имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от действията на извършителя.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, подсъдимият М.Й.П. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 25,00 лева за стоково-оценъчна експертиза, сумата от 50,00 лева за държавна такса върху уважената сума от гражданския иск, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ