по НАХД № 82 / 2011 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против К.Г.А. ***, за това, че на 14.08.2010 година в село Искра, област Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на малолетно лице – М.П.П. от село Искра (на 10 години), леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяващи се в кръвонасядане зад лявата ушна мида, кръвонасядане в областта на лявата лопатка и лявата раменна става, кръвонасядане в дясната поясна област, кръвонасядане по външностраничната повърхност на лявото бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение 2 и т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение 2 и т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото по закон. Моли още Съда обвиняемият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия адвокат И.Т. *** моли подзащитният му да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение, тъй като счита, че К.А. не е причинил физическо насилие спрямо другото дете така, както е описано в материалите по делото, а като баща, видял, че спрямо сина му се извършва някакво посегателство, с всички сили и средства е помогнал за преустановяване на сбиването между децата.

Обвиняемият К.Г.А. се присъединява към защитника си и добавя, че след случката синът му получава стрес, за което детето е преместено да учи от град Пловдив в село Искра и в момента живее при него. Моли да бъде оправдан, защото не е направил нещо, за което да бъде осъден, а просто е защитил детето си.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият К.Г.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, собственик и управител на автосервиз в село *, с постоянен адрес: ***, живущ ***.

На 14.08.2010 година в село Искра, община Първомай, област Пловдив, има панаир.

Около 20:00 часа свидетелят П.И.П. води на събора малолетния си син М.П.П. (пострадал свидетел), разхождат се, отиват до стрелбището, след което бащата дава на детето си пари за надуваемия батут, заръчва му да си е вкъщи в 23:00 часа и се прибира.

Към 22:00 – 22:30 часа свидетелят М.П.П. и други деца на около неговата възраст, между които свидетелите П.И.Г., Ц.И.Г. и Г.К. А. (син на обвиняемия) играят на пързалката на надуваемото съоръжение.

В играта свидетелите М.П. и Г. А. се сблъскват при спускане по пързалката и започват пререкание. Свидетелят Г. А. се оплаква на баща си (обвиняемия), който чака отстрани на батута, и получава подкрепата му с думите да не говори, а да удря и да не се притеснява, защото той е там.

При следващо спускане от пързалката двете деца отново се бутат взаимно и се сдърпват, при което Г. удря М., а М. от своя страна започва да бие Г..

Обвиняемият вижда какво се случва и решава да се намеси - качва се на съоръжението и пита свидетеля М.П. сина му ли ще удря, улавя го за крака, удря го няколко пъти в ребрата, притиска главата му под мишницата си и го удря зад ухото, после го хваща за блузата и издърпва от батута, при което свидетелят М.П. пада и си удря главата в земята. Обвиняемият К.А. също слиза от батута, рита пострадалото дете по крака, хваща го за дрехите, за да го изправи, извива му ръката и го кара да се извини на сина му.

През цялото време на саморазправата от страна на К.А. свидетелят М.П., напишкал се от страх, пищи и моли да го пуснат, а другите деца, уплашени, наблюдават от батута случката, някои от тях дори се разплакват.

Свидетелят Д.С., чакаща наблизо да качи на пързалката сина си, свидетеля А.С., моли обвиняемия да пусне пищящия М. и К.А. го оставя, но го предупреждава да не стъпва повече там, защото ще го бие.

Свидетелят М.П. си тръгва, а след него – и децата от батута, някои от които дори побягват, без да си обуят обувките.

Преди да се прибере вкъщи, пострадалият телефонира на баща си, но заради силната музика двамата не се разбират и детето през плач разказва случилото се едва вкъщи.

Прибират се и свидетелите П.Г. и Ц.Г. с по-малката си сестра, която, стресирана от инцидента, не спира да плаче. Разказват на майка си и заедно с нея тръгват да търсят пострадалото дете, което намират в дома му.

На следващия ден, 15.08.2010 година, свидетелят П.П. води сина си на преглед в болницата в град Първомай, откъдето на детето е издадено медицинско свидетелство. Още същия ден бащата подава жалба в РУ „Полиция” – Първомай и започва предварителна проверка по случая.

На 18.08.2010 година обвиняемият води своя син на преглед в Катедра по съдебна медицина - Кърджали, откъдето на Г. А. е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 235 / 2010 година.

От заключението на извършена в хода досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 471 / 2010 на пострадалия се установява кръвонасядане зад лявата ушна мида, кръвонасядане в областта на лявата лопатка и лявата раменна става, кръвонасядане в дясната поясна област, кръвонасядане по външностраничната повърхност на лявото бедро; установено е, че описаните травматични увреждания са довели до болка и страдание и са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали при нанасяне на удари с юмруци и ритници.

От извършените в хода на предварителното производство и в съдебното следствие комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи на малолетните свидетели се установява, че никое от децата не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет в Център за психично здраве – Пловдив. Децата са в процес на развитие, но всяко от тях е с нормален интелект за възрастта си и с оглед на физическото си развитие може правилно да възприема фактите от значение за делото към инкриминираната дата и при желание - да дава достоверни показания за тях.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: медицинско свидетелство (л. 12 от дознанието), справки – характеристики (л. 23 – л. 25 от дознанието), съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 471 / 2010 (л. 61 – л. 62 от дознанието), комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи (л. 65 – л. 73, л. 78 – л. 82, л. 86 – л. 91 от дознанието и л. 30 – л. 38 от делото), съдебномедицинско удостоверение № 235 / 2010 година (л. 96 – л. 97 от дознанието, л. 14 – л. 15 от делото), справка за съдимост (л. 110 от дознанието), характеристична справка (л. 111 от дознанието), частично от обясненията на обвиняемия, дадени в съдебното следствие, от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите М.П.П., П.И.П., Г.К. А., А.Е.С., Д.З.С., П.И.Г., Ц.И.Г. (л. 34, л. 35, л. 38 – л. 39, л. 41, л. 42, л. 45 – л. 46, л. 47, л. 48, л. 51 – л. 52, л. 53, л. 56 – л. 57 от дознанието) и от дадените в съдебно заседание показания на свидетеля Г.И.Л. – всички приобщени и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид представените в съдебно заседание от страна на защитника две цветни снимки на десен профил на глава на дете (л. 46 от делото), тъй като същите не са изготвени в съответствие с изискванията на НПК – не са направени от надлежен орган по разследването и не е съставен протокол с изискваните по закон реквизити за дата, място, цел на съставяне и участващи в действието лица, удостоверено с подписи.

Не се кредитират от настоящата инстанция обясненията на обвиняемия в частта, в която отрича да е удрял пострадалия, а твърди, че единствено го е издърпал за крака извън батута, като дори е отблъснат от детето преди това – тези думи са изказани от К.А. с цел да оневини неправомерното си поведение, за да избегне следващата се за него санкция, тъй като са в противовес с останалата кредитирана доказателствена съвкупност.

Присъствалите на инцидента деца недвусмислено заявяват в показанията си, дадени и пред съдия: „…М. започна да се качва по стръмното на батута. К. тръгна след него, настигна го и го хвана за крака като го бутна на равното. М. беше паднал долу на батута, а К. започна да го бие с юмруци. Удряше го по гърба и по главата. Удряше го много пъти.” (свидетелят А.С., л. 42 от дознанието), „Докато чаках, влезна К. и хвана М. за крака. М. беше вътре, той тръгна да се качва нагоре по едни стълбички отстрани на пързалката. К. го издърпа за крака. После го удари по главата с юмруци. И по гърба го удря. Повече от един път го удари, ама не зная точно колко пъти.” (свидетелят А.С., л. 45 от дознанието); „…и тогава баща му К. влезна на пързалката, дръпна М. за краката и го обърна да падне по гръб. Удари му няколко юмрука в ребрата, докато М. беше легнал. След това стана, хвана го за краката и го изхвърли от пързалката на асфалта” (свидетелят П.Г., л. 48 от дознанието), „След това бащата на Г. скочи на пързалката, обърна М. по гръб и го свали. Удари му няколко юмрука в ребрата. След това се изправи, хвана го за краката и го изхвърли от пързалката. Не че го е вдигал във въздуха, ама го влачи” (свидетелят П.Г., л. 52 от дознанието); „Тогава бащата на Г. скочи в пързалката и каза на М.: „Ти моя син ли ще удряш”. Хвана го за ръката и го издърпа към него. След това с юмрук удари три пъти М. в ребрата. След това му хвана главата и му я затисна с ръката си. И тогава му удари един силен юмрук в главата. После го хвана за блузата отзад и го изхвърли от пързалката” (свидетелят Ц.Г., л. 53 от дознанието), „Бащата на Г. каза: „Ти него ли ще удряш” и удари М. с юмрук три пъти по ребрата. После го хвана за главата и я натисна към мишницата си и го удари с юмрук зад ухото. Притисна главата му точно в надуваемата пързалка и я притисна. Оттам го хвана отзад за блузата, изхвърли го на земята, на пързалката и той направи едно кълбо и си удари главата на цимента” (свидетелят Ц.Г., л. 56 – л. 57 от дознанието).

Същевременно пострадалото дете е категорично за нанесения му от обвиняемия побой: „Веднага след това в батута влезна бащата на Г., който се казва К.. (…) Той ме бутна и аз паднах на батута. Удари ме с юмрук няколко пъти в рамото (май беше лявото), удари ме с юмрук и в левия крак. Започна да ме бие с юмруци по гърба и по главата. (…) След това усетих, че ме вдигна, като ме хвана за краката и от батута ме хвърли долу на цимента. (…) К. ме ритна по крака и ми каза да ставам.” (л. 34 от дознанието), „Удари ме в главата, с юмрук, в рамото – няколко юмрука, аз започнах да му викам: „не, не, не”, за да спре. (…) Накрая ме хвана и ме издърпа рязко за краката, (…) След това ме подритна с крака и ми каза да стана и да се извиня на детето му, повече да не стъпвам тук, защото ще ме набие” (л. 38 – л. 39 от дознанието).

В останалата част Съдът кредитира изцяло гласните доказателства като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства, кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Доколкото са налице противоречия между показанията на малолетните свидетели с оглед на възрастта им, същите са несъществени за предмета на доказване и не влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение въз основа на доказателствената съвкупност по делото.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият К.Г.А. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 14.08.2010 година в село Искра, община Първомай, област Пловдив, по хулигански подбуди причинява на малолетното лице М.П.П. от село Искра (на 10 години) леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане зад лявата ушна мида, кръвонасядане в областта на лявата лопатка и лявата раменна става, кръвонасядане в дясната поясна област, кръвонасядане по външностраничната повърхност на лявото бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата с активни действия – удари, притискане, издърпване и ритане - причинява на малолетния М.П.П. леки телесни повреди, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, като съставомерните телесни увреждания са нанесени по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените правила и човешката личност.

Съдът отчита, че между пострадалото дете и сина на обвиняемия има сбиване преди намесата на К.А. - самият свидетел Г. А. заявява: „Аз също го ударих леко, веднъж” (л. 41 от дознанието), но категоричните показания на малолетните свидетели очевидци и съдебномедицинското експертно заключение обосновават единствения извод, че съставомерното телесно увреждане на М. П. е причинено не от еднократен лек удар на дете, а от неправомерните действия на обвиняемия.

Има се предвид и фактът, че К.А. вижда свидетеля М. П. да удря сина му, но последвалият побой над пострадалия - с оглед на възрастовата разлика, няколкото нанесени удара, отправените заплахи към детето - не може да се отчете като деяние без обществена опасност, извършено при неизбежна отбрана (чл. 12 от НК) или при крайна необходимост (чл. 13 от НК). Не може и сборичкване на деца на пързалката да бъде повод за каквато и да е саморазправа – още повече да се определи като противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за сина на виновния, та действията му да се счетат за извършени в състояние на силно раздразнение и деянието му да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 132 от НК.

От събраните по делото доказателства от обективна страна се установява, че причиняването на леката телесна повреда е извършено по хулигански подбуди – още докато пострадалият М. П. и свидетелят Г. А. за първи път се сблъскват при спускането на пързалката, обвиняемият окуражава сина си с думите: „Не ми говори! Удряй го тоя! Не се притеснявай! Аз съм тука!” (свидетелят П.Г., л. 51 от дознанието), а след сдърпването на пързалката К.А. не само прекратява свадата, а с думите „Ти него ли ще удряш” (свидетелят Ц.Г., л. 56 от дознанието) се нахвърля върху пострадалия да го бие. Настоящата инстанция намира, че непристойното и невъзпитано поведение на обвиняемия е в разрез с установения порядък и норми на обществено благоприличие и е израз на превъзходство и силова себеизява над дете. Деянието, извършено на публично място пред повече хора, предизвикало паника и страх у присъстващите деца очевидци, се характеризира като грубо незачитане на нравствеността и морала.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Обвиняемият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно нанася побой над малолетното дете с насочени към установените в страната ред и обществено спокойствие действия.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия К.Г.А. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. От деянието не са причинени имуществени вреди, обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита за смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите му характеристични данни и липсата на причинени от деянието имуществени вреди, а отегчаващо отговорността обстоятелство е, че телесната повреда по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК е повече от една.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, а за обществената опасност на деянието може да се направи извод от размера на предвидената в закона санкция за това престъпление.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ